Музикално-драматичният театър “Константин Кисимов” във Велико Търново се слави като истинска съкровищница. В храма на Мелпомена в старопрестолния град се пазят истински богатства.

През годините в шивашките ателиета на културната институция са ушити 20 000 костюма. За одеждите на актьорите се грижат двете гардеробиерки Светла Терзиева и Росица Йорданова. Малко известен е фактът, че гардеробът на МДТ е един от най-богатите у нас. Сред тях като реликви служителите кътат сценичните тоалети на Константин Кисимов, Димитър Панов и великолепната Елена Стефанова. Театърът притежава уникални виенски дрехи на бивш търновски кмет и екзотични костюми на стари болярски родове. Фракът е шит през XIX век, но кога точно, никой в театъра не знае. Той е дарение от родолюбива търновка, която навремето завещала цилиндър към мъжкия официален тоалет и своята черна наметка.

“Цилиндърът е направен така, че да се свива и да се побира в малка кутия”, разказват театралите.

Сценичните тоалети, родени от фантазията на десетки сценографи и художници, грижливо са подредени в хранилища, разположени на всеки етаж в театъра, а най-голямото хале е 150 квадрата.

“Въпреки че има привиден хаос, всяко нещо - рокли, сака, фракове, панталони, ризи, шапки, обувки, с които актьорите пресъздават ролите си - има свое място. На отделен етаж се пазят балетните костюми, на друг - от оперети, които могат да се използват за настоящия репертоар. Дежурните гардероби са разположени на първия етаж, понеже постоянно са необходими за концерти и представления. На сцената стоят сандъците за дежурни спектакли, с които театърът гастролира”, разкрива Росица Йорданова, докато чевръсто оправя диплите на пищния тоалет на главната героиня от оперетата “Царицата на чардаша”.

След всяко представление костюмите се проверяват, перат и гладят, а отговорност за всички тези манипулации носят гардеробиерките.

“Всяко облекло се шие индивидуално за съответния актьор, а когато има дублиращи изпълнители, всеки от тях получава собствен костюм. Процесът на изработването им започва от скицата, която създава художникът на спектакъла, а тя задължително се одобрява на художествен съвет. Тоалетите са описани в шест огромни тетрадки, а под номер едно в тях фигурира костюм от пиесата “Ганчо Косерката”. Това заглавие е играно още в залата на читалище “Надежда”, приютявала някога търновската трупа. Това е и първият спектакъл, който е пренесен на сцената на новопостроения музикално-драматичен театър през 1969 г. Едни от последните костюми в инвентарната книга са от детската постановка “Карлсон и дребосъчето”, споделят гардобиерките.

Редица известни актьори е обличала Светла Терзиева и за всички тях пази скъпи спомени. Първата й незабравима среща е с големия Стефан Гецов, който изпълнявал главната роля в “Големанов” цели 60 представления.

“Тогава бяхме по-голям персонал, а аз отговарях за мъжкия гардероб. На мен се паднаха директорът Стефан Самсиев и Гецов, за когото трябваше да приготвям гримьорната и костюмите за първо, второ и трето действие. Беше изключителен човек, държеше се много приятелски с мен и бях спокойна по време на работа. Но директорът беше много респектиращ човек и се страхувах от него”, връща се назад в годините Светла Терзиева.

Тя се е грижила за дрехите на Никола Анастасов от “Новото пристанище”, за тоалета на Калоянчев от “Сако от велур”, кадифената ливрея на Стефан Данаилов, който доста време е играл на търновска сцена Фердинанд в “Коварство и любов”. Тогавашният шеф на Съюза на артистите в България Любомир Кабакчиев пък е претворявал ролята на Георги Димитров в пиесата “Червено и кафяво”.

“Той ме научи как да връзвам вратовръзка”, спомня си с умиление Терзиева.

Оперетните прими Донка Шишманова и Лиляна Кисьова също са се доверявали на търновския театрален гардероб, но и са носели винаги по нещо ново към сценичната си премяна. Арон Аронов пък винаги идвал със собствен фрак и учел шеф-гардеробиерката как се носи такава дреха.

“Прекрасно се работеше и с Видин Даскалов”, казва Светла Терзиева.

Тя е жена с дълъг професионален опит и с часове може да разказва за гафовете на сцената, които съпътстват почти всяко представление. Редовно се случвало по време на спектакъл някоя дреха да се пръсне по шевовете от телесно и творческо напрежение.

“Имаше една детска пиеса, а балерините танцуваха с малки бюстиета. Едната беше по-надарена и по време на танца, като се наведе - хоп, бюстието се скъса, а тя остана по организъм. Нищо не можеш да направиш в тази ситуация, а момичето дълго време преживяваше срама, добре че беше детски спектакъл. Имахме една актриса, която пък забрави да си сложи бельо. По сценарий трябваше да свали полата и така остана само по чорапогащник, а публиката онемя от почуда”, смее се гардеробиерката.

Светла Терзиева е част от екипа на МДТ “Константин Кисимов” вече 42 години, а работата в театъра е нейна сбъдната детска мечта.

“Докато учех в бившата Първа гимназия, всеки ден минавах покрай стария театър в читалище “Надежда”. Спирах се редовно, за да се любувам на костюмите, които артистите провесваха по прозорците преди спектакъл. Баща ми също много обичаше театъра и редовно ме водеше на представления”, споделя Терзиева. Затова веднага щом завършила училище, започнала работа на единственото свободно място в културната институция като билетен касиер и изкарала там 2-3 сезона. После се омъжила и за повече пари постъпила в печатницата, но след като машина счупила ръката й, била принудена да напусне и да си потърси друга работа. Така кандидатствала отново в театъра и през 1973 г. я взели за гардеробиерка.

По покана на маестро Пламен Карталов е работила и за фестивала “Сцена на вековете” на крепостта Царевец. Първото голямо предизвикателство за нея е продукцията “Ивайло”.

“Трябваше да завеждам гардероба на пет театъра и киноцентъра, които обличаха войскарлъка за масовите сцени. Дълго мислих дали да се хвана, защото трябваше да отговарям за костюмите на 600 души, но се справих”, изтъква с гордост служителката.

Не по-малко зрелищен е и спектакълът за откриването на Двореца на културата и спорта “Васил Левски” в чест на 800-годишнината от въстанието на братята Петър и Асен.

“Тогава Пламен Карталов ме изпрати при търновския владика, за да му поискам една стара и много скъпа книга със сребърен обков от Преображенския манастир. Имах дързостта да я взема със служебната кола и на юнашко доверие оставих да я носят в една от масовите сцени. Всички ми се чудеха на акъла защо съм изнесла тази книга, но благодарение на курсантите от военното училище я опазихме. За операта “Калоян” на Царевец взех от киноцентъра позлатената ризница на хан Аспарух. Но тогава бях по-разумна и ме достраша да я изкарам на терена. Оставих я в склада с обяснението, че на актьора му е малка”, спомня си Терзиева.

Театърът във Велико Търново помни и добри, но и кризисни времена.

Строителството на новата сграда започнало през 1965 г., а автор на проекта е арх. Теофан Никифоров. За огромната сграда бил предоставен терен от 2 декара в тогавашната градска градина. Сега театралната институция е с близо 12 декара разгъната площ и е на шест етажа, като три от тях са подземни.

Новият театър е завършен през 1970 г., а официалното откриване е било на 20 април 1971 г. с премиерата на спектакъла “Под игото” по едноименния роман на Иван Вазов. Режисьор на постановката е Симеон Шивачев, а художник на костюмите и сценографията - големият търновски автор Григор Спиридонов. Актьорският състав се простирал на две страници в направената тогава програма за спектакъла. Станка Пенчева, Кирил Ангелов, Петър Петров, Милен Колев, Васил Банов са част от артистите, които са имали честта първи да стъпят на новоизградената сцена. Година по-късно, отново с произведение на български автор - мюзикъла “Службогонци” на Парашкев Хаджиев, започва официалното летоброене на МДТ “Константин Кисимов”.

След 44 г. най-голямата гордост на храма на Мелпомена в старата столица продължава да е изключителната въртяща се сцена, с каквато не може да се похвали друг театър в страната.

“Дори Народният театър “Иван Вазов” в София не притежава някои от екстрите, които ползваме ние за постановките. Сцената е с размери 15 на 20 м и е строена от германска фирма. Тя разполага с четири подвижни подуима. Предната част на сцената може да се смъкне с 2,5 м надолу и там се оформя “кошарата” за оркестъра, както разговорно я наричаме ние, театралите. Оркестрината е около 50 кв. м, а в нея се разполагат пултовете на музикантите и инструментите им. Според режисьорския замисъл тя може да функционира и в драматични заглавия, както се случва например в “Църкви за вълци”, разясняват от техническия екип на културната институция.

И когато се заговори за великотърновския театър, не може да бъде пропусната друга негова ценност. Това е огромната завеса, която е уникален гоблен. Платното, което украсява културния храм, е везано ръчно година и половина от майстори в полския град Краков. Огромната завеса е изработена преди 30 г. по поръчка и по проект на великотърновския художник Григор Спиридонов. Днес се твърди, че това е едно от най-големите художествени пана в света.

“Платното е дълго 8,60 м и широко 12,50 м. Върху него са изобразени 150 човешки фигури в композиция, която е озаглавена “Алегория”. Погледната отдалече, сцената представлява театрална маска. На нея художникът е пресъздал стремежа на човечеството към съвършенство. И понеже съвършенството е преминавало през войни, робства, алчност, тъга, радост, свобода, такива сцени има и на огромното пано”, обясняват театрали от старата столица.

Те уточняват, че когато завесата е спусната, два символа в централната част на паното привличат погледа на зрителите. “Единият е театрален и това е Шутът от Шекспировите пиеси. До него Григор Спиридонов е поставил прочутия надпис от Омуртаговата колона: “Човек и добре да живее, умира и друг се ражда…” В един от ъглите, сред множеството лица, е и това на самия художник. Освен стотиците човешки фигури върху завесата се виждат и маските на Трагедията и Комедията. Образите са представени в шест основни цвята, както и в нюанси на зеленото, кафявото и бежовото”, допълват служители в театъра.

Гобленът е правен по поръчка в кооперацията “Станислав Виспянски” в Краков. За реализирането на проекта направили специален стан и кросно. Изработката била възложена само на жени, които изкусно изваяли фигурите в естествената им големина. Използвани са вълнени конци, защитени срещу вредители и огън. Шедьовърът бил докаран в болярския град със специален тир. При монтирането на завесата Григор Спиридонов композирал и художественото осветление. Досега е сваляна само веднъж.

“Завесата е тип “гилотина”, спуска се перпендикулярно към земята и се използва при изключително тържествени случаи. Тя се вдига и преди всяка премиера на търновските артисти”, казват още работещи в културната институция.

Те разкриват, че общо шест са завесите на търновската сцена. Две от тях са тип “хармоника”, публиката ги вижда да се пускат и вдигат между действията по време на всеки спектакъл. Театърът има и Вагнерова завеса, която също е на над 3 десетилетия. За изработването й са използвани около 300 кв. м плат. Тя е червена, със златни орнаменти и се използва най-често в оперетните спектакли, защото е пищна.

Останалите завеси професионалистите наричат “сценично облекло” или “крака”, “софити”, “дъна”. “Краката” са страничните завеси, “дъната” са три и отразяват дълбочината на сцената. “Софитите” са хоризонталните завеси. “Думата е италианска - sofitto означава “таван”, а в нашия език е дошла през руския”, разкриват още актьорите.

Театралите се гордеят и с уникална озвучителна техника и тонкабина на световно ниво. Модерната аудио-визуална система струва повече от 450 000 евро и е монтирана през 2012 г. МДТ получи оборудването от правителството на Япония по проект за безвъзмездна финансова помощ в сферата на културата. Зрителите в големия салон и в камерната зала могат да се наслаждават на перфектен звук благодарение на пълното стационарно озвучаване. Театърът има видеомониторна система и система за наблюдение при пълно затъмнение на салона и сцената.

Интерес представлява и “етажът на властта”, където са подредени портретите на всички директори на театъра начело с първия - Николай Шиваров. Във фоайето пред шефския кабинет виси и портретът на Константин Кисимов, рисуван през 50-те години на миналия век от художника Васил Стоилов. Там и днес на видно място е поставен кожен диван, който се пази от времето на Шиваров.