На 23 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 23.10.2019

Стрелба в училище в Калифорния, един човек е ранен (СНИМКИ и ВИДЕО)

Две жертви на поройни дъждове в Италия

Жертви и ранени след стрелба във ферма в Русия

Путин след срещата си с Ердоган: Постигнахме съдбоносни решения за Сирия

Еврокомисар: Влизането в Шенген на Хърватия, България и Румъния е още по-необходимо при сегашните предизвикателства

„Фолксваген“ не търси ново място за завода си, проектите са замразени

Осъдиха трима българи в Санкт Петербург за опит за продажба на 40 кг кокаин Ще лежат от 10 до 12 г. в изправителен лагер със строг режим

Ердоган: Турция и Русия ще извършват съвместни патрули в Сирия

Баде Ишчил си хвана младо гадже

Вебер за мониторинговия доклад на ЕК за България: Добра работа, Бойко Борисов!

Настояват за спиране на финансовото подпомагане на Тома Белев от държавата В писмо до премиера Бойко Борисов искат отстраняване от длъжността му в Министерския съвет

УЕФА ни предупреди за напускането на Боби

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 23 октомври 2019

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Постановката „Палежи и гърмежи“ на театъра в Смолян разплака публиката.

Мъчните хора бутат света напред, а лесните само се водят, каза за него актьорът Васил Михайлов

Родопски гайди, актьорите Васил Михайлов и Васил Банов и една невероятна постановка на Родопския драматичен театър в Смолян белязаха честването на 100-годишнината на големия българин Николай Хайтов в Народния театър в неделя вечерта. Академик Николай Хайтов е близък до всяко българско сърце, а животът му е отдаден за благото на България. Неговите книги са издадени досега в общ тираж над 4 милиона екземпляра! Нещо непостижимо за днешно време. Няма българска къща, в която да липсва творба на Хайтов. Само споменаването на някои заглавия извиква възхита от творческата мощ и гражданската непримиримост на писателя, публициста, драматурга, сценариста: „Шумки от габър“, „Диви разкази“ (с 10 издания, преведени на 28 езика), „Капитан Петко войвода“, „Дивата роза“, „Вълшебното огледало“, „Гробът на Левски“, „Троянските коне в България“, „През сито и решето“, „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Дърво без корен“, „Орисия“, „Лодка в гората“…

„Като гневен гръмовержец писателят се изправяше срещу демоните на родоотстъпничеството, за да издигне скрижалите на възрожденския дух, който спаси Отечеството, и който е не по-малко необходим в сегашните времена. Той осмисли мисията на днешното родолюбие в безстрашие и пословична непоколебимост. Не случайно вражеските удари срещу него той смяташе за насрещен вятър, през който крилете заякват, а полетът става по-висок.“ Това са думи от поздравителния адрес до семейството на писателя от УС на Съюза на българските писатели, подписан от неговия председател Боян Ангелов. Синът на писателя – Здравец Хайтов, председател на фондация „Памет“, благодари на всички за любовта и уважението към неговия баща. А цитираните думи на родолюбеца: „Изтървем ли България, изтървали сме всичко. И главата ми да отсекат, пак ще викам: Да живее България!“, взривиха публиката.

Много разкази на Хайтов са любими и днес, влезли са в съкровищницата на българската литература. Един от тях – „Дърво без корен“, изпълни големият български актьор Васил Банов. Историята на дядо Игнат (Гатю), принуден да живее затворен сред стените на градския апартамент на сина си, трогна до сълзи публиката в Народния театър.

След емоцията от изпълнението на Васил Банов последва друга, която накара публиката да се смее и да изтрие по някоя сълза. Колосът на българския театър и кино, любимият на цяла България актьор Васил Михайлов се появи на сцената, за да разкаже спомени от срещите си с Хайтов, които имаха ефект на цял спектакъл. „Тук съм, защото не мога да не бъда. Шест филма имам по негови разкази и една театрална постановка. Срещнахме се преди 50 години, той беше на 50, а аз на 30“ – така започна спомените си актьорът и с невероятния си глас и сценично присъствие превзе залата. „Ако някой българин не е чел Хайтов, пак е българин, ама не дотам. Той беше „Аз“ човек и не беше лесен. Ама и аз също не съм лесен. Мъчните хора бутат света напред, а лесните само се водят“, каза той и публиката изригна.

Разбира се, разказаното за срещите с големия творец погълна всички и муха да бръмнеше, щеше да се чуе. А аплодисментите, прекъсващи някои цветисти думи на Васко Михайлов, само разведряваха обстановката. В типичния си безцеремонен стил, без да се съобразява със съвременната конюнктура, той не скри тъгата от новата дума, която напоследък се налага – „единение“. „Три пъти съм виждал такова единение, всъщност обединение на нацията ни – сподели той. – През 1994-а, когато футболистите ни печелеха на световното, филмът „Капитан Петко войвода“, заради който улиците опустяваха, и третия път е, когато властта заплаши българите, че ще им забрани да варят ракия. Вдигна се цяла България тогава“.

Разказът му за снимките на телевизионния сериал „Капитан Петко войвода“ и за над 1000-та срещи с публика из цялата страна – по всички села и паланки, в големите градове, припомниха време, в което ценностите бяха други. Историята с една от срещите – във Варна, когато се събират над 9000 души, за да го видят, а в училището вътре го чакат още стотици, развълнува истински публиката.

Хайтовите думи „Казах ти какво ще стане още преди започването на снимките“ към Васил Михайлов се оказват пророчески. „Е, видях какво стана“, призна той пред публиката в Народния театър. Петко войвода е един от най-любимите кинообрази за българите и това те е тайна, нито пък има нужда от някакво специално проучване, за да се докаже един такъв факт. А за истинския герой Хайтов казва в интервю от златния фонд на БНТ, което бе показано в залата: „Отиде си от този свят последния рицар на XIX век. Той има нещастието да надживее своята творческа епоха и да попадне в царството на коварните и проклети джуджета, които успяват да го умъртвят. Но неговият дух остава да свети, и сега ни сгрява с благородния си пример, с кристалната си чистото и с щедрата саможертва, която той е поднесъл пред олтара на своето Отечество България.“

Навярно големият Васил Михайлов би могъл да разказва с часове за преживяното с Хайтов, но и думите му накрая, казани за двата милиона наши сънародници в чужбина, успяха да разплачат публиката. „Ходим по целия свят, играем и пеем, а българите реват. Ето това е единение/обединение на нацията – те са навсякъде и не реват за мен, защото аз пея Руфинка, не реват за Николай (Хайтов), нито пък за Руфинка, те реват за България“.

Изглежда сълзите в тази вечер, посветена на 100-годишнината на Николай Хайтов, се оказаха повече от усмивките, защото спектакълът на Родопския драматичен театър в Смолян, който последва, буквално разтърси залата. „Палежи и грабежи“ е в основата на едноименния Хайтов разказ от края на 70-те години. А в съвременната постановка всъщност става дума за това какво се случва с наследниците на неговите герои днес. Какво от онова време е оцеляло и какво изчезнало безвъзвратно, какви са опорите на днешните хора от масовката да живеят и се усмихват, без да са в центъра на кадъра, на новите времена. С „Хайтова“ обич към Родопите, с хумор, с пипер пиесата разказва за мечтите и замиращите надежди на оределите жители на планинските селища, които боледуват по обезлюдяващата планина.

Смешно-тъжното представление на режисьора Юрий Дачев разтърси като атомен взрив зрителите. И това се случи със силата на текста, вдъхновен от света на големия български писател, и изпълнението на тези невероятни актьори. Димитър Димитров, Емилия Ованесян и Искра Йосифова, както и талантливите млади актьори Атанас Найденов, Делян Илиев, Джована Галиарди, Васил Чеканов, Асен Левов получиха искрените овации на цялата зала.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.