Съпротивата срещу отбраната

Масово загубилата доверието на собствените си граждани управляваща партия на Франция, социалистическата, обяви тази седмица програмата си за предстоящите догодина президентски избори в Хексагона. Нищо значимо не би имало в тази информация, ако в платформата на съратниците на Франсоа Оланд - най-непопулярният политик в историята на световната социология (достигнал до 4% одобрение от сънародниците си) - не се предлага връщането на задължителната наборна военна служба във Франция. И полемиката в страната, в която революцията е национален рефлекс, бързо започна да се разгръща. За справка - противно на обявеното за задължително условие за приемането на България в НАТО през 2004 г., Франция, страна основателка на алианса, „закрива казармата“ едва през 2001 г. в резултат на процес, започнат през 1997 г. от президента Жак Ширак (консерватор).

Навремето това се случва с почти всеобщо одобрение от целия политически спектър, разделен тогава основно на традицонните „леви“ и „десни“, с един все още маргинален Национален фронт на Жан-Мари льо Пен, в „екстремистката ниша“ на френската политика. И не без основание! Франция е ядрена сила, която винаги е имала на разположение професионална войска - редовна и/или наемна, и в крайна сметка „защо пречите на младите да си живеят живота, а“?! Студената война свърши. Западът победи. Изтокът загуби. Задължителната военна служба е отживелица от средните векове (буквално). НАТО завинаги!

Другояче го виждахме света в края на ХХ век, а?!

Десетина и повече години по-късно ситуацията е доста по-различна. Във всякакъв мащаб. Европейски, средиземноморски, световен. Но да не се пилеем във всички посоки едновременно.

„Арабската пролет“ на света от 2011 г. се превърна в „арабското проклятие“ на Франция през ХХІ век и гангрената на ислямския фанатизъм, много по-модерен от християнския, проникна дълбоко в и без това фрагментираното френско общество. Неуправляемите от десетилетия гета на големите френски градове се превърнаха в естествени инкубатори на джихадисти - млади хора, омерзени от маргинализирането си от обществото, но ограмотени, образовани и с достъп до социалните блага, които същото осигурява за всички свои членове.

С убийствата на военнослужещи, деца и учители в еврейско училище в Тулуза през 2012 г.; терористичните нападения срещу редакцията на „Шарли ебдо“, стадиони, заведения и концертни зали в центъра на Париж през 2015 г.; срещу невинни хора на променадата в Ница тази година, които отнеха живота на стотици хора, концепцията за „сигурност“ във Франция днес е малко по-различна. Откъдето, по нашата логика, би дошла и идеята за връщането на казармата. Френските социалисти обаче са решили да апелират към „здравия разум на обществото“ и излагат идеята си като начин „да се върне уважението на младите хора“ към традиционните републикански ценности. Разбирайте,?казармата като граждански и обществен дълг. Иначе за националната отбрана армия има достатъчно.

Предложението на френските социалисти несъмнено е предизборен ход, насочен към избирателите на лидера на Националния фронт Марин льо Пен, която ще е един от най-вероятните кандидати на балотажа за президент през май 2017 г. И подобно предложение е единствената им възможна маневра предвид липсата на силен техен претендент за приемник на Оланд. Твърде много луфтове за обиране се натрупаха през последните пет години. Пък и ако имаха подръка силен лидерски материал, вече щеше да е изпъкнал. Обявилият се за кандидат Еманюел Макрон (38 г.) е прекалено „алтернативен“, за да спечели традиционния френски избирател, който с нищо не е по-различен от „традиционния“ брекзитанско-тръмповиден гласоподавател. Едновременно с това близо 80% от французите подкрепят връщането „под една или друга форма“ на задължителното военно обучение за мъжете на възраст от 8 до 30 години. Не говорим за „евтин предизборен пиниз“, както се разглеждат подобни теми у нас, а за въпрос, който пряко засяга тъканта на обществото. И оцеляването на нацията.

В Германия казармата е още валидна

Задължителната наборна военна служба в Германия е отменена от 1 юли 2011 г. с решение на федералното правителство, с което превръща Бундесвера в професионална армия. И ако навремето се налага промяна на съответния закон за въоръжените сили, конституцията на Германия никога не е коригирана. Разбирайте, че съответният член 12, който предвижда, че пълнолетните мъже може да се привикват на военна служба във всеки момент, все още е там. Сиреч връщането на “казармата” в Германия е въпрос на светкавично приемане на закон с обикновено мнозинство в Бундестага, с който се възстановява военната повинност. Проста работа!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи