Съсипва ни феноменът на българския консенсус

Карикатура Иван Кутузов - Кути

В Европа на регионите България е централизирана почти като Северна Корея, в която се очаква поредният Ким Чен Ир от София да реши проблемите на село Ръгни Колец

Ако ключовата дума на последните месеци е „промяна“, то основателно следва да се замислим как и дали тази промяна може да засегне всички нас. Политиците предизборно в един глас заговориха за подкрепа на икономиката, повдигане социалния статут на българите, нормално, а следователно достъпно и ефективно здравеопазване и образование, пенсии, доходи и т.н. Стандартни приказки в стандартна предизборна ситуация, както през всичките години на прехода.

Проблемът обаче е в това, че всеки преход има цел, посока и успешен или не толкова край и резултати. В българския преход едни хукнаха с голям ентусиазъм, навлекли бели хавлиени чорапи в прашните си трандафори към новия светъл хоризонт, за който бяха чели в курсовете по политикономия и слушали от ВЕФ-а по тъмна доба в предаванията от Лондон.

Други калени в партизанските преходи, така както са го правили преди години, се насочваха към формиране на мрежа от ятаци и умело насочваха ентусиастите за постигане на две цели: едната за себе си, другата – за народа. Всъщност целта беше новата за редовия българин „пазарна икономика“. За по-голяма прегледност и за да бъде направен правилният избор, посред зимата на 1990 г. магазините изведнъж опустяха, народът псуваше старата власт и административно-командната икономика, а после дойде пролетта, а с нея и пазарната икономика. Магазините незнайно как се напълниха, хората видяха неща, които иначе виждаха само по Първи май, Нова година и в „Кореком“, и така разбраха, че пазарната икономика е нещо хубаво.

Разбира се, с времето те започнаха да разбират, че става въпрос все повече за пазар и все по-малко за икономика. Въпреки това преходът продължаваше и така се оказа, че в блъскането около сергиите на предимно пазарното в пазарната икономика 10% от българите са си напазарували 80% от народното богатство, а другите 90% трябваше да се задоволят с останалото, защото бяха или безработни, реформирани пенсионери, или просто не бяха от „нашите“. Така водачите на народа постигнаха и двете цели, за които споменахме по-рано: изградиха действаща пазарна икономика – каквото и да означава това, и после я приватизираха. На зяпналия от учудване и негодувание електорат се обясняваше, че това е либерална и евро-атлантическа ценност и че така е по света, към който дружно сме се запътили.

Неочаквано обаче този свят започна да се променя и европейски, и атлантически. Съвсем неочаквано либерална Америка взе, че избра консервативното начало, а Англия загърби ЕС. Както в Европа, така и отвъд Атлантика хората започват да разбират, че май единственият и безалтернативен път, който превърна кризите от циклично в постоянно явление, изглежда води към отслабване на обществените системи и засилва ролята на политическите и корпоративните елити.
Същевременно на пазара по света има все повече неща за купуване и все по-малко хора, които могат да си го позволят, а това поражда опасно напрежение. Спорно е дали сирийската криза или чисто икономически са причините за увеличаващата се мигрантска вълна. За няколко години светът се промени пред очите и в този променен свят феноменът Тръмп или Брекзит е по-скоро закономерност, отколкото изненада.

Ясно е, че „работилниците“ на света, концентрирайки в себе си огромен икономически и производствен потенциал, превръщат цели региони и държави в икономически пустини. Конкурентните предимства на тези лидери често са в разрез с екологичните, социалните, правните и демократичните норми, чието нарушаване е недопустимо за всяка страна от демократичния свят.

Ето защо хората започват да разбират, че светът, в който живеят, не е просто на глобалистите или на националистите, а на самите тях и какъв ще бъде зависи, от техния избор.
От тази гледна точка България трудно ще намери готови модели за решаване на предизвикателствата, които стоят пред нея. Слаб икономически растеж, неразвита и недофинансирана социална система, здравеопазване и образование в перманентна криза и като резултат от всичко това демографска катастрофа. В този списък от проблеми могат да се добавят недоразвитата транспортна инфраструктура, трагичният ВиК сектор и всичко останало, което събрано на куп ни праща на опашката не само в ЕС.

В Европа на регионите България е централизирана почти като Северна Корея, в която се очаква поредният Ким Чен Ир от София да реши проблемите на село Ръгни Колец. Нещо повече. Регионалната политика отдавна се е превърнала в заложник на партийни страсти и комбинации, концентрирайки избирателния корпус в пет-шест града и обричайки на забрава и изчезване останалата територия, до която държавата достига все по трудно.

Оптимистите в държавата биха изброили още много неща за правене, като правосъдната реформа, спорт, култура и всичко останало, за което на 10 ноември 1989 г. си мислехме, че за петилетка-две ще станат като европейските. Впрочем голяма част от европейците тогава искаха да имат успехите на българския спорт и култура, но това е отделна тема.

И така „Каква я мислихме и каква стана?“, както би казал средностатистическият българин. Имаше времена, в които за това коряха прословутата Кръгла маса, че не е дала посоката, но така и не поправихме тази грешка. Проблемът и сега е в това, че българският политик, обграден от шепа симпатизанти, продължава да мисли, че неговата по-голяма или по-малка партия може да реши сама проблемите, изброени до тук. Него не го притеснява липсата на национална доктрина като цяло и стратегии в отделните области, които да определят развитието на страната за десетилетия напред. С неговите 5, 10 или 20% от изборите той се изживява като месия, когото народът е длъжен да следва, въпреки че това, което той прави, обслужва единствено някой спонсор, загърбвайки интересите на мнозинството, криейки се зад правилата на демократичното управление.

Впрочем стане ли въпрос за държавно управление, често говорим за успехите на Стамболов и малко за българите, постигнали тези успехи, обединени и окрилени от идеята да възродят и съградят освободеното си отечество. Лозунгът от онова време „Обединението прави силата“ днешните политици свеждат единствено до своите партии, но дори и там се провалят в неговото реализиране.

Българското възраждане трудно ще се случи с народ, лишен от общи цели и идеи, разделен на фили и фоби, на източни и западни интернационалисти, на родолюбци и националисти, на интелектуалци и дегенерати и на всичко онова, което е измислила човешката цивилизация, за да разделя хората. В зората на демокрацията за тази шизофренна ситуация имаше определение, че българският консенсус е седем милиона „против“ всеки и всичко, а западняците, сблъскали се с този феномен, ни кръстиха Абсурдистан.

Това, че сме в дъното на всякакви европейски и световни класации, означава, че не просто трябва да оправим това или онова, водени уж от европейските регламенти и директиви, но с единствена цел да запазим статуквото. Необходимо е да възродим и съградим България, водени от общи надпартийни цели и идеи, които да върнат достойнството и самоуважението на българите. Цели и идеи, които да превърнат думите „ново качество на живот“ от фраза в ежедневие за българите.

За добро или лошо, България има шанс чрез нов избор да покаже доколко е адекватна на случващото се около нас. Дали ще въздъхнем с облекчение, че преходът е завършил, или ще се втурнем да догонваме света, който е на хоризонта и който 27 години така и не приближихме. Дали ще постигнем тази цел за няколко години като народ или за час-два през терминал 2, поотделно ще разберем съвсем скоро, когато стане ясно за кого и за какво сме гласували.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (24)

  1. Българина е егоист ненадминат във Вселената. Той винаги сам и само за себе си иска всичко. За това ще яде сопата до второ пришествие.

    1. глупаво е да мислиш, че сме най-големите егоисти… но ако кажеш дребнави (само щот още не сме имали възможност да делим голямото) ще си прав…

      1. Аз споделям мнението на Дънов, но ще се съглася и с теб, че българина е дребнав.

  2. Много ценен анализ на случилото се дотук ! Абсолютно вярно-българският консенсус е седем милиона „против“ всеки и всичко !

  3. Съсипва ни спестената ЛУСТРАЦИЯ. Българинът не е нито по-лош,нито по-добър от другите народи. Рибата се вмирисва от главата, а главата е същата поставена от чуждия окупатор през 1944г. Комунистите не могат да упраляват, независимо как се пребоядисват.

  4. Вълкът и агнето разбират думата „свобода“ по различен начин. Аз лично за себе си не виждам начин за консенсус с Делян Пеевски и мекеретата му в политиката. Или с бандата крадци, мошеници и некадърници в Парламента. С катилите от т.н. „Народен Съд“. С убийците от Белене. С уродите, които изкараха децата на манифестация на 01.05 1986. Много рани са отворени а Справедливост НЕМА! Консенсус? Дрън-дрън!

  5. В народи където не е стъпвал руски ботуш и не е командван от комунистически режими , там всичко процъфтява и нямат разделение . Затова сега страдаме и не можем да станем народ.

    1. хахаха комплексиран олигoфрен… вероятно си скачал по митингите на комунистите желев и плевнелиев…

  6. Въпосът е дали българската нация заслужава по-добро бъдеще от това, което има като настояще. Аз мисля, че с такъв матрял – по-скоро не.

  7. gospoda poglednete nasata isoria dal sme narod ili kazanoto P Slavekov v narodnoto sabranie nie ne sme narod a marsa vernolie ili nevarno tuka istenata zasto bihme pod gratso i tursko igo zasto car Ferdinat ni prodade i negovia Boris 3 na germancite asto bkp ni prodade SSSR zastoto ne sme narod zastoto krivata sabia na Soltan Baezid navede glavite nadolu ili preklanena glava saia ne sece nie sme narod koto lesno se kupuva i prodava ogledatise dnes na kakvo prilica nasata stara bulgaria tapkana ot cudi BOTUSI nie nikoga nima da se ispravim kato drugite narodi zatoto sme radeleni i nima kioj da kaze bulgari stiga bulgarsko robstvo.

  8. Не е възможно умиращия от глад пенсионер строил „развития социализъм“ изживявайки последните си дни в студената панелка и например Иво Прокопиев, Дилян Пеевски, Росен Плевнелиев или Цветан Василев да влязът в консенсус.

  9. И на тези които ограбиха държавата, за да не спят спокойно ще им кажа:
    – От както свят светува, винаги е имало преразпределение на богатствата. Цикличността на това явление е непонятна, но е неизменна.
    – Вие или вашите деца рано или късно ще ходите боси по асфалта.

  10. Всичко е казано много точно от автора и коментарите дотук го доказват. Разделени сме и очевидно винаги ще бъдем. На нас все някой ни е виновен, то не бяха византийци, турци, руснаци… Седим си пред компютъра и негодуваме, плюем по всички и всичко, заплашваме с Видовден и пр. А истината я е казал П. Славейков! Най-вероятно нещата ще се променят, когато поколенията преди 1990 година измрат и сегашните 20 и 30-годишни поемат управлението на държавата. Те не са обременени и раздирани от вътрешни противоречия. Ориентацията им е или проевропейска, или проамериканска. Дано мирясат всички. Пък след 50-тина години може пак някоя мащабна революцийка да се случи, като юбилейната тази година!

    1. „и сегашните 20 и 30-годишни поемат управлението на държавата. “ – абе прав си с това мойсейване… но народ който не знае миналото няма бъдеще… а това поколение е промито стадо говеда… което може да е единно единствено в това да има обор с плява и здрава оргада…

  11. Руски ботуш е стъпвал на много места. Из цяла Европа , бих казал. През Полша – неколкократно. Но поляците са нация. Последно руснаците бяха поканени в Чехословакия. Но чехите също са нация. Чехите са произвеждали леки автомобили още от 1905 година, имат едно от най-красивите столици в света, имат голямо минало и вероятно ще имат светло бъдеще. Българите още броят от 1300 години държава колко от тях са били робство. Егати държавата.

  12. В България няма фили и фоби. Има тъй наречени русофили.
    Те не са никакви фили. Те не чустват симпатии към
    руската култура, едва ли я разбират. Те благоговеят
    пред руските политици и военни и са готови да им служат
    предано. За тях нема български интереси, Те са петтата
    колона на Русия. Националните интереси на България
    винаги са били в противоречие с интересите на Русия,

    В България нима русофоби. Няма българин да мрази
    рускта култура, руския народ.Мразим глобалните им
    политически цели. Съществуването на България е
    пречка за постига нето им.

    1. Жив и здрав да си! До сега никой не е изричал с по-точни думи моите съждения!

    2. Пропусна да кажеш за пoдлогите… не кат плевнелиев-той е от по лошите – партиен нагаждач, и обикновен олигoфрен..

  13. Педерастка статия, Как не го е срам поне….Тия дето ограбиха българският народ, кактоо и турчин не го е грабил. Отнеха от селата и последната глава добитък, от града и последната шевна машина за да създадат, ТКЗС и предприятия, в които се замогнаха сами те…. Къде са те самите сега,–- с големи пенсии, с големи апартаменти, децата им “завършили“ по 1 висше и на хубави сллужби…. И още заблуждават народа

    1. Гаче тез дет разтуриха ткзс етата, кат бащата на коня беха по малки урoди…

  14. Много жалко:( пак се опитват да ни делят на фоби и фили, на комунета и демохратета:)) Разделяй и владей и разбивай:) Ние не четем таквиз статии:) Под човешкото достойнство ни е:) Приятен ден/вечер на всички добри хора-българи по света и у нас:) И нека да не им играем на дудката. Да живее България:)

    1. Ние не се делим на комунета и демохратета. На Валентин Златев баща му беше член на ЦК и роднина на Тодор Живков, а сега и двамата са „демократи“, също като Бойко Борисов. Даже с него са си приятели и се събират в Правец. Понекога идва и Доган.
      А ние се делим на крадци и ограбени, на дерибеи и онеправдани, на олигарси и „електорат“. Нема решение на този антагонизъм! Тази страница требва да се отвори, да се осъдят крадците, да се въздаде справедливост, за да зараснат раните.

  15. “А ние се делим на крадци и ограбени, на дерибеи и онеправдани, на олигарси и „електорат“. Нема решение на този антагонизъм! Тази страница требва да се отвори, да се осъдят крадците, да се въздаде справедливост, за да зараснат раните.“ Да, така вече може:) И ние сме съгласни с Поручика:) Крадци и окрадени, независимо от цветовете им. Парзити и яко бачкащи. Лъжци и честни хора:) Но, за съжаление това го има по цял свят. Къде повече, къде по-малко:( В България може да е в повечко, но нали има и свестни хора. Дай БОЖЕ да се обединим и да ги погнем деребеите. Приятен ден на всички почтени Българи по света и у нас:)! Живи и много здрави:)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.