Златното съкровище от Хотница е може би и по-старо от “най-старото обработено злато в света...”, открито във Варна

Особено емблематично в национален, балкански и европейски план е средновековното наследство на „богопазения Царевград Търнов“

На 2 януари 1871 г. в Търново неколцина представители на възрожденската интелигенция начело с председателя на читалище “Надежда” Иван П. Иванов решават да създадат музей - институция, на практика непозната във все още поробена България.

Делови хора, пряко свързани с навлизащите у нас европейски идеи и модерност, търновските първенци записват в протокола на заседанието, че ще „... се грижат за събирание на древности, тъй щото с времето да може да се състави един музей малък...” Като начало са закупени две картини на Николай Павлович, последвани от стари монети, семейни и други реликви... Силен тласък музейното дело получава веднага след Освобождението, когато на 18 януари 1879 г. в старата столица е учредено първото Археологическо дружество в България с председател д-р Васил Берон.

При доказаното визионерство на създателите на търновския музей можем да предположим, че тези просветени българи не са и подозирали как след 150 години тяхната “рожба” ще притежава 260 хиляди ценности от национална, европейска и световна величина! “Представителна извадка” на това невероятно в количествено и качествено отношение културно богатство е представено в алманаха каталог “Съхранените съкровища - 150 години музей във Велико Търново” (2021), реализиран от Регионалния исторически музей с подкрепата на Община Велико Търново. Драстичните ограничения поради пандемията “Ковид 19” отложиха представянето на изданието с повече от година. За сметка на това откриването на организираната от Регионалния исторически музей Юбилейна изложба със същото име се превърна във вълнуващо културно събитие, състояло се при изключително силен интерес на 16 юни 2022 г. в Изложбените зали “Рафаел Михайлов” във Велико Търново.

Откриването на изложбата от кмета на Велико Търново д-р Даниел Панов

“Съхранените съкровища” със сигурност ще впечатли дори неизкушения от историята читател със своята висока научна и естетическа стойност. “Съграден”, подобно на шедьоврите на старата търновска архитектура, каталогът е дело на колектив от учени и музейни експерти под общата редакция и съставителството на д-р Иван Църов, директор на музея.

Освен авторите от научния състав на самия музей, са привлечени и други изследователи със сериозни приноси в проучването на миналото на старопрестолния град. В книгата са представени 245 образци от богатите експозиции и фондове на вече 151-годишната авторитетна културна и научна институция. Последователно са показани артефакти от праисторията, античността, Средновековието, етнографията, християнското изкуство, българското Възраждане, Новата история и Най-новото време. За всеки от експонатите е поместена кратка, но съдържателна информация.

Да направим дори и най-кратък “преразказ” на издание, в което е “компресирано” огромно познание, нито е възможно, нито необходимо - ценителите на историята могат сами да се докоснат до посланията на миналото, разглеждайки експозициите на търновския музей, археологическите и архитектурни резервати Царевец, Трапезица и Арбанаси, знаменитите средновековни църкви и възрожденски сгради... И все пак, нека откроим някои от акцентите в “Съхранените съкровища”. Още праисторията ни убеждава в световните измерения на откритото по нашите земи културно наследство - показателен пример е златното съкровище от Хотница (4300-4200 г. пр. Хр.), синхронно по време с “най-старото обработено злато в света” от Варненския халколитен некропол, а според някои изследователи дори по-старо “от най-старото”! 

Античните паметници илюстрират културата на древните траки в Северна България, контактите им с древногръцката и елинистическата цивилизация, мощното присъствие на Древния Рим. Няма как да останем равнодушни пред находките, открити в проучения от археолозите гроб на тракийски благородник (владетел на локална държавица?) при с. Големаните. А какво да кажем за познавателната стойност на римските военни дипломи и увековеченото върху камък писмо на императорите Септимий Север и Каракала (началото на III в.) до жителите на знаковия римски град Никополис ад Иструм, чийто наследник през Средновековието е Търново? Няма как да подминем античните статуи и релефи, украшения, предмети на бита, дори керамични детски играчки от разкрития при археологически проучвания производствен център при павликенското село Бутово.

Разбира се, емблематично в пълния смисъл на думата - в национален, балкански и европейски план,- е средновековното наследство на “богопазения Царевград Търнов”. Представените в “Съхранените съкровища” паметници от столицата на Второто българско царство са многочислени и изключително разнообразни - произведения на каменната пластика от Двореца на българските царе, християнски реликви от Царевец и Трапезица, златни украшения и т. н., вкл. впечатляваща серия златни пръстени. Сред тях с най-силен интерес и дългогодишни спорове буди Калояновият пръстен-печат от ареала на църквата “Св. Четиридесет мъченици”. Силен интерес буди и луксозната търновска сграфито керамика от XIII-XIV в., една от най-интересните страници от историята на приложните изкуства в средновековна България.

Етнографските образци в експозициите на търновския музей ни убеждават в усета към красивото на знайните и незнайни творци на народното изкуство. Как да не споделим и обяснимото вълнение на всеки посетител при съприкосновението си с прекрасните женски носии, керамични съдове, пафти, килими, ракли... Дори сейфове, отвеждащи ни към “модерните” XVIII и XIX в. - материализиран “спомен” за предприемчивите българи от Търново и Арбанаси, развиващи търговска дейност в пределите на почти цялата Османска империя и европейските пазари. Творбите на християнското изкуство през XV-XIX в. потвърждават известното ни за авторитета на Търновската митрополия, наследницата на средновековната ни патриаршия, в православния свят. Още свидетелства за духовните стремежи и художествените вкусове на нашите предци можем да открием в образците на църковна утвар, да не говорим за колекцията от икони - една от най-представителните в страната. Трябва да отбележим и златотъканата плащаница, дар на църквата “Св. Апостоли Петър и Павел” от търновския митрополит Арсений (1569 г.), резбованите царски двери от църквата “Св. Георги” в Арбанаси, одеждите и позлатения жезъл (“патерица”) на владиката Панарет Рашев...

Експонатите от възрожденската епоха впечатляват със своето многообразие (търговски документи, пръстени печати и т. н.) и значимост, особено що се отнася до националноосвободителното движение - литографии, фотографски портрети на видни личности (Филип Тотю, Бачо Киро, Стефан Стамболов), вкл. на Васил Левски. Свързани с Апостола на Свободата са и съхраняваните в търновския музей орар (дяконски пояс) и два печата на БРЦК. Посетителите на Регионалния исторически музей могат да се запознаят и с образците на огнестрелно и хладно оръжие, пазещи паметта на въоръжената борба срещу османски поробител и Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг. Още по-изявено е разнообразието от паметници на всекидневния живот, градския бит и лукс, оръжието и т. н. от Новото време, вкл. на възкресената във Велико Търново през 1879 г. българска държавност. Сред последните е и звънецът на Учредителното събрание. Разделът “Най-новото време” ни запознава с близкото минало, както и с настоящето на града, обявен с решение на Народното събрание за историческа и духовна столица на България - високи отличия (“Почетен гражданин на Велико Търново”, “Наградата Велико Търново” и т. н.), медали и други мемориални знаци на многовековната държавна и културна традиция, чието олицетворение е Велико Търново.

Дори и краткият преглед на културноисторическото наследство, включено в книгата “Съхранените съкровища” и едноименната изложба, е достатъчна причина да призовем за промяна на официалния статут на музея във Велико Търново. Очевидно е, че той категорично надхвърля дефиницията “регионален”, а по скоро е... национален! И това не е проява на местен патриотизъм и емоции, а обективната реалност.