„Сянката на моята душа“ - визуален спектакъл само с незрящи актьори

Нещо уникално ще може да се види на 30 октомври в Народния театър - театър на сенките, изпълнен от незрящи актьори. Спектакълът “Сянката на моята душа” на режисьора Велимир Велев не е от вчера, той всъщност е пропътувал хиляди километри по световните професионални фестивали и има няколко награди.

Не е лесно да се опише достатъчно ярко това, което се случва пред очите на зрителите по време на представлението. Снимките показват единствено визуалната му красотата. Актьорите рисуват картини, създават и оживяват образи чрез движението на телата и ръцете си, разчитайки на вътрешния си “поглед” и интуиция. Режисьорът и актьорите определят спектакъла като “импресия, в която незрящите актьори от Невиждан театър играят със сенки и светлина.” Но всъщност “Сянката на моята душа” е много повече. Тя е театър, който не влиза в никакви рамки.

Театърът на сенките е изкуство с хилядолетна история - в древността актьорите на сенки са били на особена почит, заради “божествените” им, шамански уменияот разстояние да вдъхват живот на нематериалната сянка. Всяко неточно движение и най-нищожно помръдване се отразява в сянката - зрението е основното сетиво при този процес и без него той е невъзможен.

В трупата на Невиждан театър актьорите-шамани са слепи. Без да виждат физически как светлината ражда и изменя сянката, одухотворяват създадените от тях образи. Оборват конвенционалните представи за това, какво е да си зрящ или незрящ. Шокират с нещата, които реално не би трябвало да умеят. И в това се състои световното сензациноното новаторство на “Незрящ театър”.Неговата история започва преди 12 г. Създаден е от режисьора доц. Велимир Велев по инициатива на преводача Блажо Николич. Той му предлага да се срещне със група слепи деца в училището “Луи Брайл” в София. Велев се съгласява и започват, без институционална подкрепа, без финасиране по проекти. “Такава беше идеята и на Блажо - да не чакаме Държавата - просто си ходех в училището и работех с тях, докато не се вдигна шум. Нямах велики идеи и амбиции, важното беше хлапетата да станат свободни от страха пред тъмнината и да се чувстват щастливи. МоятМетод на работа няма нищо общо със специалната педагогика. Това е моя авторскатеатралнаСистема на преподаване, която стъпва на принципи, различни от използваните в театралните системи по света. Разбира се адаптирана за незрящи. Тук тази Система доказа своята сила и ефективност, тъй като слепите не могат да “излъжат” компенсирайки със зрение.Работейки по тази Система,те започнаха да правят неща, които са невъзможни за осъществяване без зрение.” В подходът му влиза и изключването на всички възможни канали за комуникация, които незрящите ползват - тактилно усещане, звукова ориентация и ехолокация като по-високо ниво на звуковата олриентация, също така движението на въздуха, което те усещат много точно. “Когато се изключат всички тези канали и когато се работи по създаден за целта начин, тогава започват да се отварят други канали за комуникация, които ние обичайно ползваме с минимален или нулев капацитет.”

Велев винаги е смятал, че не е нужно да се прави атракция с това и е бил против общесвен показ. Променя мнението си заради своята учителка Юлия Огнянова, която смята, че те имат мисия, която трябва да се подкрепя.”Според нея, най-невероятното бе, че те не предизвикват, но и нямат нужда от нашето състрадание-спрямо тях, ние сме в ролята на инвалиди, а те ни помагат да си отворим очите и да видим забравените ценности в живота си” - споделя Велев - “В този театър те показват неща, които ние професионалистите, без зрение не бихме могли. А за обикновената публика в салона, дори и с отворени очи е невъзможно.С мозъка на костите си зрителят осъзнава, че пред него няма граници, че може чудо да направи със себе си. Страшно зареждащо е. Едва ли има приложна психология, която да може за броените минути на този спектакъл, да изстреля по този начин човека в космоса.”

Преди месец на втория по големина в света фестивал на кукленото изкуство “На гости при Арлекин” в руския град Омск нашата трупа от незрящи актьори спечели две награди. “Невиждан театър” взе Специалната награда на журито за универсален театрален език и Специалната награда на професионалната публика за най-добър спектакъл (професионалистите от 40-те спектакъла на 14-те държави, които участват във фестивала са гласували за Невиждан театър).

Актьорският състав е от Дилян Манолов, Панчо Карамански, Верка Костандовска, Байрие Емин, Калина Бонева и Михаил Недков. В трупата,като помощник режисьори, в организацията и в работата извън сцената, има и двама зрящи актьори - Мария-Луиза Спасова и Лазар Панев.

Постановката ще се играе на Голяма сцена на Народен театър “Иван Вазов”на 30 октомври (понеделник) от 19:00 часа и е с благотворителна цел в подкрепа на хората с нарушено зрение и Национална програма за борба със слепотата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура