С история, иманярски легенди и гюзлеми канят туристи в Драгановец

 

Жителите на търговищкото село Драгановец се амбицираха да развиват туризъм и канят всички да видят петкорабната им базилика, която е паметник на културата от местно значение. Местните се спретнали и сами почистили от храсти и тръни базиликата, до която води и идеален път, направен преди години по програма ФАР.

Наследничка на стар род от Драгановец пък вдигнала близо до базиликата чешма и заслон, които могат да се ползват от посетителите. Жената нарекла градежа в памет на покойния си баща. Други жители на селото изявили готовност да посрещат гости с традиционни ястия и запретнаха ръкави, за да покажат как се точат кори за гюзлеми.

Изкушаващите закуски пекат на сач в пещ, направена в ловен заслон край селото им. За да привлекат гости, те организираха в четвъртък  и промоционален тур с представяне на обекта, на който поканиха служители от читалищни и културни институти.  Обединените им усилия почетоха кметът на Търговище д-р Дарин Димитров и заместникът му Емине Якубова. Всички гости разгледаха базиликата, а археологът Ангел Конаклиев ги запозна с историята й. Тя е издигната в края на 4 век върху тракийско светилище. Около нея е имало две крепости, които са пазели важен път.

В този район е едно от големите находища на тракийски оброчни плочки.  Намерени са над 100. Те са били правени в района, където е била разкрита пещ за строителна керамика. Археологическият комплекс включва още  късноантично и средновековно селище.

Извън науката местните разказват легенди за митично съкровище, което от години държи будни иманярите. В района се копае нощем дори с трактори. Легендите разказват истории за голямо преселение през вековете, при което хората заравяли гърнета със злато по хълмовете. Други пък търсят заграбено имане от хайдутин, който укрил плячката в района.

Между науката и легендите местните сега търсят начин да развият селото си като туристически обект и предлагат и вкусна кухня.

„Да знаете гюзлеми правим само за скъпи гости. Рецептата идва още от бабите ни, от които знаем, че с тях се посрещат важни хора, които са ти драги и на сърце”, обясняваха Зевджан Абилова и Нефизе Назифова, които точеха корите за гощавката.

После пък ги мятаха на сача пред гостите, за да покажат цялата процедура по приготвяне на почерпката. На есен селото ще прави празник и на баклавата и се надява тогава да посреща и туристи, надява се секретарят на читалището Фатме Ахмедова, която е основен двигател на инициативите.

Коментари

Задължително поле