България, Румъния, Гърция и Сърбия формират работни групи за ускоряване на инфраструктурните проекти на Балканите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 25 април 2018

Унгария начело на Вишеградската четворка взе наградата за „Оригинално представяне“ Призът бе връчен на Международното туристическо изложение във Велико Търново

36% от българите ще спестяват през 2018 г.

Вижте посещението на Бойко Борисов в Букурещ през обектива на “Труд”

Столичната община – шампион по рециклиране на битов отпадък Преизпълнява Националните цели

Александър Вучич: Благодаря на премиерите на България, Гърция и Румъния за подкрепата по пътя ни към Европа

„Зелените“ пак лъжат, този път за „Корал“ Няма защитени растителни видове в имота край плажа, собственост на испански мега инвеститор

Алексис Ципрас: Когато говорим за Западните Балкани става дума за Европа

Разпределят парите от продажбата на Общинска банка

Виорика Дънчила, министър-председател на Румъния: Уверявам Бойко Борисов в нашата подкрепа за постигане на целите на Българското председателство

Бойко Борисов: Горд съм с политическия елит на Балканите Вучич слуша българския премиер без преводач

Даяджии прибирали до 600 евро от фирми Над 11 инспектори арестувани по подозрение за рекет, преценяват колко ще обвинят

Джамбазки за двойния стандарт при храните: Когато фактите говорят, брюкселските лицемери и българските им микрофони мълчат

Чрез камбанен звън бе изпълнена песен на Авичи в негова памет

С почит към освободителите

Университетът по библиотекознание и информационни технологии издаде специален брой на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехь”, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България. Главният редактор на това луксозното издание е д-р Диана Стоянова, а председател на международната редколегия е проф. д.ик.н. Стоян Денчев. Вестникът се разпространява безплатно и предлага на читателите ценни документални свидетелства (аналитични и обзорни текстове, снимки от музейни и лични архиви, изображения на произведения на изкуството), които илюстрират мащабите на Руско-турската освободителна война.

За политическото кредо на Любен Каравелов разказва в подробна статия акад. Константин Косев. Синтезът на политика и поезия в личността на Ботев е разгледана в есето на Боян Ангелов „Ботев като упование”. В поредица от статии експерти от Националния военно-исторически музей показват чрез фотоси и факти героичния път на Ботевата чета и участието на Българското опълчение, което е осветлено с необходимата конкретика. Виждаме на снимки опълченци от Видинския край, войводите Иван Кършовски, Панайот Хитов и Иван Зерделийски; припомняме си Никола Корчев – последният знаменосец на Самарското знаме. В статията си „Цената на свободата” проф. Пламен Митев изнася факти за българското участие: стотиците хиляди загинали от мирното население, както и в реалните бойни действия, където са взели участие 12 000 опълченци, 25 000 въоръжени доброволци, стотици разузнавачи, които улесняват действията на руската армия и заблуждават турските генерали.

За заслугите на граф Николай П. Игнатиев и за днешните интерпретации на делото му читателите ще прочетат в поредица от материали, дело на Калина Канева, проф. Илия Тодев и Анжела Димчева. В статия на Калина Канева научаваме за подпоручик Мамишев от Стоманената батарея, защитавала Шипченския проход. В друга нейна статия се хвърля светлина и върху малко известни фигури, заслужили нашата почит: един от тях е Юджийн Скайлър, секретар на американската легация и генерален консул в Цариград. Освен дипломат, той е адвокат и първият преводач и издател на Иван Тургенев в САЩ, приятел на Лев Толстой. Именно Скайлър посреща американския журналист Макгахан и го придружава при отразяването на жестоко потушеното Априлско въстание.

Проф. Пламен Павлов припомня, че в защита на българите след Априлското въстание се издигат гласовете на най-светлите умове през епохата: Юго, Достоевски, Толстой, Дарвин, Гарибалди, Менделеев. Изследователят отдава дължимото на цар Арлександър ІІ и проследява пътя на ген. Гурко: освобождението на Търново, Казанлък, Стара Загора, София, както и величието на битката при връх Шипка. Говори за обсадата на Плевен и далновидните ходове на ген. Тотлебен, за участието на руси, българи, румънци, украинци, финландци, поляци, народната милиция, горските чети в тази велика кауза, която той определя като „върхов израз на единството на българската нация”.

В статията си „От „Здравствуйте, братушки” до „Опълченците на Шипка” доц. Стефан Коларов анализира последователните житейски и творчески препятствия пред Иван Вазов, за да напише емблематични творби за драматичните събития от Априлското въстание, за борбите ни и за освобождението: „Русия”, „Векът”, „Към Европа”, „Разходка до Баняса”, „Горда Стара планина…”, „Падна Плевен”, „Здравствуйте, братушки!”, „Топът заехтя!”, „Погребените солдати”, „Голгота”, „Изгнаниците” и др. Години по-късно Вазов ще напише и „Опълченците на Шипка”.

В есето си „Отговорност пред истината” проф. Ваня Добрева говори за забележителната дата 4 януари 1878 г., когато войските на ген. Гурко влизат в София и тя става главният център на възстановената ни държавност: „Свободата на Отечеството не е удобна забрава на историческите истини в името на примамливи, но чужди на кръвта идеи. Не е самолюбие или властнически егоизъм. Свободата не се дава даром и има висока цена… Русия е нашата освободителка, а пролятата върху олтара на Отечеството кръв е свята и животворна!”

Още в това специално издание на „За буквите” – за „Родното книгопечатане в Цариград” (изследване на проф. Лъчезар Георгиев), за други велики личности, обявили се срещу кървавите престъпления на Турската империя (в статия на Ива Стоянова от НИМ), за изложба, посветена на Руско-турската освободителна война (текст на д-р Михаил Симов), за художниците, запечатали батални, разтърсващи сцени в своите картини.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.