Графа открадна Ягода в “Гласът на България” Младата изпълнителка за малко да отпадне, след като загуби дуела с най-добрата приятелка на Симона Загорова - Никол

Колата намира място и паркира без водач Тестват нови технологии на летището в Хамбург

Албена посреща туристите в обновени хотели Аквапаркът се разширява с уникална детска водна зона

Ванеса Атанасова: И мъже танцуват на пилон Пол денс няма нищо общо с нощните заведения и стриптийза, категорична е треньорката

Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 23 април 2018

ZDF: “Химическата атака” в Сирия е била фалшива (ВИДЕО)

МВФ прие нови регламенти за по-системно оценяване на корупцията

Циганин блудствал с 4-годишната си племенница (обзор)

Пуснато е движението по новия обходен път за смолянското село Тикале Зам.-министър Йовев инспектира мястото

Фенът терорист крие кой му е дал бомбата (обзор) Не е отхвърлена версията, че взривната смес е направена на стадиона

С такса от 10 лв. зелените блокират инвестиции за милиони Толкова струва подаването на жалба в административните съдилища за дела, свързани с околната среда

Екологичният рекет търси нови ниши

Не са пожалени и проекти от първостепенно значение за държавата

Срещу съдебна такса от 10 лева зелените от коалицията „За да остане природа в България“ блокират многомилионни инвестиции – толкова е съдебната такса, срещу която може да бъде подадена жалба в административните съдилища срещу всеки проект.

В понеделник Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за пореден път посочи тази правна норма като основна причина за спиране на ключови инвестиции.

„Сега всеки може да спира проекти за стотици милиони“, предупреди председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев. Той добави, че тази такса трябва да бъде увеличена в пъти, за да спре практиката с жалбите на зелените.

Пандемия от жалби

Пандемията от зелени жалби достига своя връх преди около 4 годни. Както „Труд“ още тогава писа, в периода 2012-2015 в съдилищата в страната има над 1100 заведени „зелени“ преписки срещу инвестиционни намерения. Стига се до парадокса, че почти няма предприемач, български или чуждестранен, който да не се отказва от проектите си заради зелен рекет. Вместо у нас идеите се реализират в близки държави – основно в Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. Щетите за икономиката според специалисти, се изчисляват на няколко милиарда евро. Примерите за стопирани инвестиции са десетки. На мушката на екологичния рекет са редица компании.

Не са пожалени и проекти от първостепенно значение за държавата и общините, какъвто е заводът за преработване на битовите отпадъци на София, лот 3.2 на магистрала „Струма“ и още много.

Схемата с 10-те лева е проста, но ефикасна и е същинският зелен рекет: „еколозите“ пускат жалба срещу дадена инвестиция, но не внасят задължителната такса от 10 лв. В интервала до насрочване на делото, обикновено няколко месеца, чрез различни начини, най-вече чрез посредници, те предлагат споразумение на инвеститора. То е или за изготвяне на екологична оценка, или ОВОС. Ако инвеститорът се съгласи, таксата не се внася и жалбата не се гледа от съда. При несъгласие таксата се внася, делото се води с години, бави се умишлено, искат се нови доказателства и експертизи. След това се жали и на по-горна инстанция и минават още години. Така проектът се обезсмисля и в повечето случаи се проваля.

Пример за умишлено невнасяне на символичната съдебна такса са приложените към този текст три факсимилета. Става дума за жалба срещу проект, подадена на 18 септември 2014 година от политическа партия „Зелените“, в случая представлявана от Борислав Сандов и Института за зелена политика, чийто представител по делото е Петко Ковачев.

Видно от факсимилета е, че на 8 октомври съдебният състав още търси жалбоподателите, за да внесат 10-те лева. 9 дни по-късно, на 17.10.2014 г., съдията изпраща до тях нова писмена покана. На 4 декември Сандов и Ковачев все още не са превели символичната сума – близо 3 месеца след входирането на жалбата. И това е само първоначалното забавяне на инвестицията.

Крачка напред

Миналата година парламентът предприема първите стъпки за ограничаването на зеления рекет, който ползва вратичките в съдебната система . Трима депутати от ГЕРБ – Данаил Кирилов, Ивелина Василева и Станислав Иванов внасят изменения за промени в Закона за опазване на околната среда.

Основната корекция в нормативния акт е обжалването на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и екологичните оценки, да бъде само пред една съдебна инстанция, като магистратите са длъжни да се произнесат в рамките на 6 месеца. Новият текст важи само за обекти от национално значение, които са определени като такива с решение Министерския съвет. Промяната е приета окончателно на 14 септември и е записана в член 88 от Закона за опазване на околната среда.

В понеделник работодателските организации поискаха продължаване на законовите корекции, като такъв текст се приеме и за обектите от първостепенно общинско значение и инвестициите клас „А“, тоест тези, които предвиждат разкриване на голям брой работни места.
Желанието на работодателите за повишаване на съдебната такса все още не е въведено с мотива, че се спазва Орхуската конвенция, която гарантира на всеки човек достъп до правосъдие по въпросите, касаещи околната среда. Тази конвенция обаче не указва колко инстаннционни да са съдебните процеси.

Практиката в Европа показва, че казусите с жалбите на гражданите и НПО, се решават само на една инстанция.
Страната ни ратифицира конвенцията преди 15 години. Целта на документа е гражданите и неправителствените организации да имат много по-голяма роля при опазването на околната среда. Именно от това се възползват зелените, за да прокарват своите интереси, които нямат нищо общо с определението „граждански“.

Поредното доказателство, че в техните аргументи няма никаква екология, е новата им схема за проваляне на проекти – срещу големите инвестиции да се организират местни реферерендуми, като допитванията са предхождани от активна заблужаваща политическа кампания, инициирана от „природозащитниците“.

Пресни примери и нови методи

Последните примери за потърпевши от новата схема с референдумите на зелените са дружествата „Асарел инвестмънт“ и „Русгеоком БГ“.
„Асарел инвестмънт“ има инвестиционно намерения за милиони евро за възраждане на златодобива в община Трън. Първоначалният проект предвижда разкриването на 450 работни места в района, който е един от най-бедните. Инвестицията привлича вниманието на зелените, които чрез свои хора в Общинския съвет инициират местен референдум. В кампанията против възраждането на златодобива в Трънско се включват зелени емисари от цялата страна, които един месец убеждават хората, че освен злато ще се копае и уран, който ще отрови земята и водата. Подведени от тези манипулации местните отхвърлят инвестицията.

Идентичен е случаят с провалената концесия за добив на природен газ в община Генерал Тошево. Там зелените също се намесват, като заблуждават, че ще се добива шистов газ и хората отхвърлят инвестицията.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. чудят се кви шашми да правят тия, правителството хич не трябва да се съобразява с тях

  2. Станаха зелените като коне с капаци..Всичко отричат без значение какво

  3. Този проблем чака от години решение. Надявам се, че най-после властите ще се задействат. При нас не е демокрация, а свободия.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.