Харчим повече в свободното време, за дома и облеклото

Българите живеят с 506 лв. на месец

Теглят по-големи суми от спестяванията си

Доходите ни нараснаха с 8% за година като достигнаха 506 лв. на месец, сочат данните на НСИ за първото тримесечие на годината. Сумата е доста малка като се има предвид, че средната заплата за март е 1247 лв. Но доходите се разделят между всички членове на домакинството. Затова, ако в семейството има дете, безработен или пенсионер доходите на човек падат значително.

Заплатите формират 57,6% от доходите в домакинствата, като техният дял в семейния бюджет нараства. Това се дължи на увеличението на доходите от заплати с 10,3%, докато при някои източници на доходи има сериозен спад. Например получените доходи извън работната заплата намаляват почти наполовина, а средствата от собственост се свиват с над 28%.

На второ място по значение за семейния бюджет са пенсиите, които имат 28% дял от всички доходи. За година доходите от пенсии в семействата нарастват с 11,5%. Ако към пенсиите бъдат добавени и другите обезщетения и помощи се оказва, че над 30% от семейния бюджет се формират от държави пари. Но докато пенсиите нарастват, другите социални плащания намаляват. Общият размер на доходите от социални плащания се понижава с 14,3%.

Любопитно е, че хората теглят повече пари от спестяванията си, за да вържат семейния бюджет, но намаляват взиманите кредити. Изтеглените спестявания нарастват със 17% на годишна база, а взетите кредити се свиват с 12%.

При разходите на домакинствата най-голям дял имат парите за храна (30,2%), следвани от разходите за битови сметки и наем (18,2%), за данъци и социални осигуровки (14%) и за транспорт и съобщения (12,1%).

С нарастването на доходите се променя структурата на разходите, като хората се грижат повече за дома и за външния си вид. Най-голям ръст за година от над 19% има при разходите за жилищно обзавеждане, както и за облекло и обувки. Но делът на тези разходи в семейния бюджет остава малък - съответно 4% и 3%. На трето място по ръст са разходите за транспорт (+17%) и похарчените пари за свободното време, културен отдих и образование (+15%). Явно хората пътуват и се забавляват повече. Но все още делът на разходите за свободно време и образование е много малък - 3,5%, или по-малък отколкото за алкохол и цигари (4,2%).

Ядем повече плодове и месо

Ограничаваме хляба и картофите

С увеличаването на доходите се променя и храната на трапезата ни. През първото тримесечие средното потреблението на плодове на човек от домакинството нараства от 10,5 кг на 11,1 кг., на месо - от 8,4 на 8,8 кг, на кисело мляко - от 6,6 на 7 кг, а на яйца - от 35 на 37 броя. През март плодовете са били с 6,2% по-евтини от същия месец на миналата година и потреблението им расте. Докато зеленчуците са поскъпнали с 27% и консумацията им е намаляла от 11,2 на 10,9 кг на човек. Подобна е ситуацията и при хляба. Потреблението на хляб за тримесечието е намаляло от 21,2 на 21 кг на човек, а цената му е нараснала с 11,4%. Намалява и потреблението на картофи - от 6,9 на 6,7 кг, и на прясно мляко - от 4,3 на 4,1 л.