Европа с отлична оценка за пътищата ни Асфалтът отговаря на всички стандарти, показват взетите проби, анализирани в Италия

Заев до Каракачанов: Мое право е да бъда македонец и да говоря македонски език

Пената и Любко заедно за ЧРД на Ганчев

Станишев: България и Румъния са изпълнили всички критерии за Шенген, играе се непочтена игра

Сайтът за глоби на КАТ рухна заради нов софтуер Блокирани са и системите за издаване на шофьорски книжки

Може ли да имаме повече от един трудов договор едновременно

Специалисти: Над 15 мечки обитават Витоша Числеността им ежегодно се увеличва

Последни сме по жизнен стандарт в ЕС Материалните условия у нас са до 6 пъти по-ниски от тези на другите европейци

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 11 декември 2018

Екатерина Захариева: Добре е, че подписахме договора с Македония, но по-важно е изпълнението му

Отлагат закриването на Правителствена болница Става национална педиатрия най-рано след 9 месеца

Онлайн търговията с 30% ръст Продажбите са за 664 млн. евро

Въвеждат данък за реклами във Фейсбук Брюксел планира налогът да бъде 3% от приходите

Министър Ананиев: Няма опасност за акредитацията на Медицинския факултет в СУ и за дипломите на студентите

Откриха обновена градска среда за над 7 млн. лв. в Шумен

Талантът победи – юристка подреди четвърта изложба Йорданка Йорданова работи и рисува в Чехия с мисъл за България

Йорданка Йорданова създава и много абстрактни сюжети.

Йорданка Йорданова от град Велики Преслав е юрист по образование, но художник по призвание. „Стажът“ й е зад статива, няма и ден пред съдебната скамейка. Че е избрала правилното занятие, личи от последните й две изложби у нас. Едната в Културен център „Двореца“ в Балчик, а втората в родния й старопрестолен град. Там съгражданите й още се радват на буквално разцъфналите картини. Рози, божури, хризантеми, лилиуми, полски цветя… Основателно майсторката е кръстила „Цветно“ лятната си експозиция. Картините ще останат у нас, въпреки че скоро Йорданка ще отпътува за Чехия.

От 14 г. живее с фамилията си в градчето Валашске Мезиричи. Там я отвела любовта. Заминала заедно със съпруга си. Неговите родители вече имали градински център в Чехия, а и досега семейният бизнес с цветя върви – произвеждат и продават радост за хората. Когато заминала зад граница, Йорданка тъкмо била завършила Софийския университет. Не знаела чешки добре и дума не можело да става да практикува юридическата професия. Вече е на ти с езика, но хобито е победило образованието, талантът е надделял над правото, смее се тя.

Истината е, че рисува от дете, посещавала уроци, печелела награди. Трябвало да кандидатства изобразително изкуство, до последно се готвела усърдно и дори рисувала живи модели. В последния момент обаче, решила, че уменията й не са достатъчни, няма да я приемат и от нея няма да стане художник.

От години съдбата я опровергава, а холът на жилището й в Чехия е пълен с картини. Сигурно са над 50 платна, казва авторката, защото не брои това, което въображението й диктува. Рисува най-вече през зимата, защото тогава работата в цветарския бизнес намалява. Заради домашното ателие, залага на акрилните бои, които съхнат по-бързо и са по-безвредни от маслените. Сюжетите й са от безкрайно абстрактни, през мистични образи и картини с иконографски елементи, до реалистично пресъздадени цветя.

Някои от платната са по 1,50 на 1 метър, не се побират не само на статива, а вероятно и в мисленето на много хора. Именно от такива летящи коне, темпераментни кориди и още метафорични произведения била изложбата й „Метафори“ направила и втора без име. Показвала е картини освен в градчето, където живее и в областния център Оломоуц. Ценители откупили платната през галерии, но нашенката не получила обратния контакт с клиента. Кое харесва, кое не, какво би допуснал в дома си.

В България обаче се получило точно това – връзката между художник и публика, щастлива е майсторката. За два месеца нарисувала пъстрите дъхави картини. Не заложила на цветята, само заради семейния бизнес. А защото смятала, че за седмицата на чешката култура в Балчик (побратимен с Валашске Мезиричи б.а.) ще бъдат най-подходящи точно такива оптимистични картини. И там, и в родния Преслав публиката била очарована, но не просто от куртоазия. Тя като художник им показала своя свят и усетила, че съвпада с цветните мисли на посетителите.

„Разбрах, че хората харесват повече цветя, особено непретенциозните, полските. И аз ги обожавам“, признава художничката, макар че отглежда доста по-капризни и красиви видове. Другите й любимци са божурите, каквито също не отглеждат в Чехия. Градоначалникът на община Велики Преслав Александър Горчев пръв откупил една от картините и тя ще краси кметството. Още няколко са запазени от ценители за радост на художничката юрист.

Никой не я е питал дали това са „портрети“ на български или чешки цветя. Йорданка не ги дели, според нея навсякъде те са еднакви, макар че и нея я мъчи носталгията и би искала да каже, че българските рози са най-красиви и миришат най-истински. Разлика има при билките, които ражда нашата природа. Затова от родината Йорданка винаги си тръгва с лековити, омайни треви.

Престоят й в България това лято е бил невероятно зареждащ и в Чехия се завръща с идеи за две изложби, споделя художничката. Непременно ще пресъздаде една от преславските църкви, дворцовите сгради от времето на Златния век, иконата на Св.Теодор Стратилат… А дъщеря й Кристина рисува прекрасно, преценява майката. Възможно е и деветокласничката да се включи в следващата българска изложба.

Никога не съм и помисляла, че един ден няма да се върна в родината си, казва Йорданка. В близо 23-хилядния Валашске Мезиричи петчленната фамилия с цветята е единствената българска, но са успели да обединят чехите и са създали клуб „Приятели на България“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.