Обвиниха и Джийн Симънс от „Кис“ в сексуален тормоз

Трима тийнейджъри задържани в Пазарджик за кражба на 30 гълъба и немска овчарка

Запушен комин остави без дом майка с две болни деца в пловдивско село

Благотворителна коледна изложба базар за 16-годишно болно момиче откриват в Пазарджик

Прострелян в главата търновец иска обезщетение от 500 000 лева

Радев: Решенията в отбраната се взимат хаотично и „на парче“ Казусът с мораториума на лекарствата е морален въпрос, каза президентът

Един загина, четирима са ранени при катастрофа до Стара Загора

Красимир Каракачанов: Лифт на Банско ще има

Цвета Караянчева: Нито един онкоболен няма да остане без лечение

Различните колонии мравки имат собствена индивидуалност

Коалиция „За да останат хора в България“: Подкрепете промяната на плана за управление на Национален парк Пирин

Полският Сенат одобри два спорни законопроекта за съдебната система

Котка оцеля след 40-минутно пране в пералня на 30 градуса

Заболелите от хепатит в Пловдивско скочиха над 2 пъти за седмица

Кирил Добрев: Корупция и бедност вървят ръка за ръка

Там, където Роналдо и Меси няма да „пипнат“ топката

Футбол на бос крак с горящ кокосов орех. Звучи стряскащо, но за хората в Индонезия ритането на запалена „топка“, престояла преди това дни наред потопена в керосин, е традиция. Кристиано Роналдо и Лео Меси може да са най-добрите футболисти в света, но сме сигурни, че именно държавата от Югоизточна Азия е единственото място, където двамата няма да „пипнат“ топката.
„Сепак бола апи“ е традиционната игра, в която мъже, а и жени ритат горящ кокосов орех вместо топка.

„Тук така посрещаме Рамазана – признава 13-годишният Богор, с белези по краката, но не от бутони, а от изгорено. – Не изпитвам болка, защото преминах изпитанието и мога да играя с огнената топка цяла вечност.“

Всеки, който желае да се включи в традиционния за страната футбол, минава през 21-дневен ритуал. Именно за него говори Богор. Обичаят включва четене на специални молитви от Корана, избягване на храни, които са направени на огън, както и пречистване на организма чрез 24-часов глад и безсъние.

Там, където Роналдо и Меси няма да „пипнат“ топката

„Когато минеш през всички тези етапи, не се страхуваш от огъня и това е причината да играем боси – добавя Богор, който участва в традиционните за страната игри в пета поредна година. – Не се притесняваме да хващаме топката с ръце или да я удряме с глава. Просто за нас няма проблем.“

А правилата на „Сепак бола апи“ са почти като футболните. Отборите трябва да са съставени минимум от 5 души, максимум от 11. Играе се на две врати, а полувремената са 2 по 30 минути. И който вкара повече голове, печели.

Дотук нищо непознато. За футболна топка обаче се ползват стари кокосови орехи. Те се обелват, а след това потапят в керосин и престояват от 3 до 7 дни в запалимата въглеводородна течност. След това „топката“ се запалва и се играе, докато тя гори.

Играта е толкова популярна в Индонезия, че в Източна Ява се правят училищни турнири, като в последния участваха 36 отбора.

„Целта не е победата, а психологическата издръжливост, която дава играта, и вътрешната духовна сила – разказва Али Акаяр, организатор на последните ученически игри. – По този начин учениците и студентите се каляват и не изпитват страх. Сменяме по 4-5 топки на мач, защото не е интересно, ако пламъците, излизащи от кокосовите орехи, са малки. Най-добрите ни играчи се готвят с месеци за тези двубои, защото футболът по света е популярен спорт. За нас тази традиция – също.“

Акаяр добавя, че доста от талантите в страната тренират, като бъркат в жарава или се налагат с топлени пържени банани, за да свикват с горещината. Това със сигурност не го правят Меси и Роналдо, които по-скоро биха жонглирали с… топки за тенис.

Там, където Роналдо и Меси няма да „пипнат“ топката

„Символът на огъня е в духа на тази страна – обяснява Али Акаяр. – Игрите дават философски поглед на нашите ученици. Ключът към всичко е ритуалът, който всеки спазва. Благодарение на него огънят се „опитомява“ и не може да те нарани.“

Тези традиционни за страната футболни мачове се играят още от 50-те години на миналия век. Ритането на горящи кокосови орехи произлиза от индонезийското бойно изкуство силат. Има стотици различни стилове, но всички те се концентрират върху ударите с крака и ръце, огъване и манипулиране на ставите, хвърляния, бойни техники с мечове или на различни комбинации от всички тях. Силат калява не само на физиката, но и психиката. Според местна легенда бил измислен от жена, която създала бойни техники, имитирайки движенията на местните животни, докато те се бият помежду си.

Там, където Роналдо и Меси няма да „пипнат“ топката

„Преди последния турнир имаше участници, които сами запалваха ръцете си, за да се подготвят – казва Акаяр. – Единственото нещо, по-велико от могъществото на ума, е смелостта на сърцето.“

„Топ играчите ще са в беда, ако играят футбол в Индонезия“, коментира английският вестник „Дейли мейл“. А таблоидът „Сън“ добавя: „Висшата лига на Англия е родила редица от най-горещите играчи в света, но те са нищо в сравнение с огнените футболисти от Индонезия.“

И със сигурност е така. Следващия път, когато Меси или Роналдо вкарат гол, си спомнете и за 13-годишния Богор, за приятелите му и за жените, които ритат огнения кокосов орех. Те също заслужават възхищение не само защото го правят просто за удоволствие.

А не липсва ли именно това на истинския футбол?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.