На 17 януари 2019 да почерпят

Задигнаха колата на Хю Грант, актьорът моли крадците да му върнат само сценария

Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Сергей Полунин изгонен от Парижката опера „Лошото момче на балета” обиди гейовете, жените и дебелите

Мъж е пострадал след удар в мантинела на пътя Пловдив – Карлово

25-годишна жена е убита в столичния квартал „Банишора“ По първоначални данни извършител е нейният приятел, който е опитал да се самоубие

Фокуси със сирене въртят търговци и производители Вдигат водното съдържание и сухото мляко в продукта

Дават две данъчни облекчения за деца с увреждания

Ердоган: Дейтънското споразумение трябва да се преразгледа, защото то „не решава бъдещето на Босна и Херцеговина“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 17 януари 2019

Грипната вълна се разраства

Тарзан и Джейни през Тоскана до Пъстрово Върнах се от Италия, за да създам своя красив свят сред природата, казва Мариана Дончева

Тя е посветила 24 години от живота си на Варненския археологически музей, докато в един момент не решава да направи рязък завой в живота си. Заедно с любимия мъж Мариана Дончева заминава за Тоскана, където живеят и работят 10 години в голямо имение. После се връщат в България, притеглени от една розова къща в старозагорското село Пъстрово, където създават своя рай.

„Да напуснеш града и уредения си живот и да започнеш всичко отначало на село сред природата – подобно решение обикновено е отговор на едно непреодолимо желание на душата да се изяви по друг начин, да изпита нещо ново и различно – казва Мариана Дончева. – Това са едни избори, които са много дълбоки и много лични, въпреки че на някого могат да изглеждат прагматични. Но в тях обикновено има много дълбок подтик. При мен беше така.“

Мариана е родена в Сливен, завършва френска гимназия. Отдават й се езиците, говори руски, френски, италиански и английски.

Голямото й желание е да следва история на изкуството

но по времето, когато завършва гимназията, „нещата не се случват толкова лесно“. Убеждават я да следва нещо друго и тя завършва история, с идеята да се занимава с археология. След завършването има късмета да попадне в екипа на Варненския археологически музей, където работи 24 години. Изминава пътя от екскурзовод до заместник-директор. Казва, че е имала изключително интересна и задоволяваща кариера, забележителен път на израстване, който и досега си спомня с голяма радост. Специализира в Монпелие и Бордо във Франция как се правят изложби, експозиции в музеи, по какъв начин научното откритие стига до публиката.

„Езиците, които знаех, помогнаха да се специализирам в организацията на изложби, да контактувам с много хора и когато се завърнах, бях в основата на всички големи изложби на Варненския Археологически музей“, казва Мариана. Тя работи и на разкопките на Варненския халколитен некропол – едно от чудесата на археологията на XX век, с най-старото злато в света. Свидетел е на разкриването на големите златни гробове в некропола. Участва и в проект с френски колеги за проучване на древния град Бижони Карвуна – едно от античните имена на Каварна, разрушен през античността от земетресение.

След 24 години обаче, напълно отдадени на археологията и музея, Мариана

преживява лична еволюция

Една книга й оставя силен белег – „Звънящите кедри на Русия“ от Владимир Мегре. „Тя ми повлия толкова силно, че някак ми пренареди света. Просто видях, че този свят все по-малко ме удовлетворява. Явно така сме устроени – да търсим предизвикателствата. Рутината ме убива, не мога да живея така. Усетих, че искам да си имам само мое си място за живеене, то да е сред природата и заедно с любимия човек.“

В един много напрегнат период от живота си, когато едва свързва двата края, въпреки че е зарината от работа, Мариана прави два сериозни избора в живота си – да напусне музея и да замине за Италия с мъжа на живота си, когото назовава само с името Миро. „Той работеше в атомната централа в Козлодуй, а аз – във Варна – смее се Мариана. – Но животът е събирач – среща несрещаеми хора. Искаше си кураж да го направим – той да напусне атомната централа, където хората си тръгват само при пенсия, а аз – изградена кариера в музея. И двамата имахме по един неуспешен брак зад гърба си и да, колкото и силно да звучи, това е мъжът на живота ми.“

Тя организира последната изложба на музея в Париж в чест на приемането ни в европейската общност през 2007 г. Оттам директно заминава за Италия, където двамата с Миро вземат романтичното решение

да започнат наново от нулата

„В Тоскана живеехме като Тарзан и Джейни в едно огромно имение от 30 хектара с гори, река, полета, със стара тосканска съща. Беше точно по средата между Флоренция и Рим до един курортен град със световноизвестни минерални извори – Сатурния. Придвижвахме се със стар джип. Собственикът, римски архитект, просто се влюби в нас и се сприятелихме.“

Архитектът иска да направи нещо с прекрасната къща и място и тримата правят проект за преобразуването на имението в място за екологичен туризъм. „За собственика ние бяхме точните хора – аз с моите езици и опита ми за работа с хора, а пък на Миро няма нещо, което да му се опре“, разказва Мариана.

За „Тарзан и Джейни“ десетте години в имението изминават в много труд, но и много вдъхновение, докато се изгради структурата и се пусне в експлоатация на петата година. После я управляват. „Беше наистина прекрасен период. Там се научих да живея с природата. Да приема, че има наоколо змии, гущери и всякакви други гадинки, и да престана да се страхувам от тях. Да се науча как се садят градини, как се отглеждат зеленчуци“, казва Мариана.

Тези големи имения са едни мини резервати, в които си има всичко и животът си е див, обяснява тя. Както къщите са с абсолютно всякакви удобства и лукс, даже и с два басейна, така само на 10 метра извън тях вече си в дивото. Най-близкият ти съсед е на километър. Като падне нощта и излезеш извън къщата, се потапяш в тъмнина, в море от светулки и щурци. „Научих се да живея сред природата и видях, че това, за което отдавна си мечтаех, е реализуемо с моите две ръце. Е, не беше всичко романтика, имаше и проблеми. Но когато живееш с чувството, че имаш мисия – един силен подтик и убеденост, че трябва да направиш нещо – тогава трудностите, болките, болестите – всичко се преодолява.“

 

Розовата къща на хълма

В един момент Мариана и Миро решават да си потърсят свое местенце на наша си земя. Докато още са в Италия, около година разглеждат какви ли не имоти в интернет, докато не попадат на розова къща. Тя се намира в малко селце – Пъстрово, Старозагорско, в подножието на Сърнена гора, между Стара Загора и Чирпан. Пращат децата си да огледат розовата къща на техните мечти. Обаждат им се и казват: „Давате, купувайте, мястото е страхотно“.

10-13

„Тази къща направо ни дръпна. Искахме я да бъде на края на селото, на хълм и беше точно такава. Искахме да заживеем в нея веднага, защото бяхме наясно, че в град не можем да се върнем повече, след 10 години живот на воля в имението. Като си идвахме в България, едва изтрайвахме да се завираме с децата в апартаменти. Градът започна много здраво да ни задушава. Върнахме се с желанието да създадем нещо ново, нещо наше си, а не да управляваме имот, който не ни принадлежи. Изтраяхме още 1-2 години, за да съберем пари, защото си искаше основен ремонт, и побягнахме като отвързани за Пъстрово. Сега, 3 години по-късно, показвам снимки на приятелите си във фейсбук да видят в какво се превръща лека-полека един двор от 2 декара, с пуста жълта градина преди това.“

Мариана и Миро си идват от имението със знания как се гледа градина по различен, „безмотичен“ начин. „Местните казват – глупости, как може да гледате градина, без да копаете“. Може и така – с пермакултура. Това е устойчив дългосрочен начин на земеделие, който много ни пасна, освен това е много работоспестяващ. В началото и ние се чудехме как така няма да орем, да копаем, и че не е задължително всичко да е по конец. Нашата градина е мека, зелена, между доматите цъфтят цветя. Увеличаваме биоразнообразието в нея, но и все по-често поглеждаме към хълма, който е доста оредял. Ще го подхващаме и него, ще залесяваме, вече имаме доста фиданки за наесен.“

 

Живот на село

Пъстрово лека-полека започва да се оживява. Все повече хора си купуват къщи и прекарват все повече време там. След като вече има добър интернет, могат да си работят в Пъстрово. Има адвокати, художник, журналист. Това селце преди е било потънало в рози, а на 2 км от него се намира една от най-големите розоварни на Балканския полуостров. Там са се дестилирали денонощно рози, лавандула, мента, салвия, маточина. После розоварната е разграбена и сега работи на много малък капацитет. Когато пристигат в Пъстрово, Мариана и Миро работят 2 години в розоварната. После той си намира работа в Стара Загора, а тя се заема най-после с нещата, които обича да прави.

„Какво правя ли? Каквото жените навремето – плета, шия, приготвям спиртни и маслени извлеци от билки за домашен козметичен сапун, мехлеми и кремчета“, обяснява Мариана. Най-много плете одеала и наметки от дебела вълна. Предлага ги за продажба в голям световноизвестен онлайн портал. Голямата й страст обаче е креативното рециклиране. С техниката пачуърк („на парчета“) изработва от стари вълнени и памучни пуловери одеала, покривки, възглавници, килимчета. „Във всяка къща се трупа толкова много текстил, жал ти е да изхвърлиш качествени, но излезли от употреба блузи и пуловери. Задръстваме си домовете, а от тях може да се направят красиви и интересни нестандартни неща. Моите приятелки, откакто разбраха за заниманието ми, редовно си разчистват къщите и носят пуловери при мен“, смее се Мариана.

Двамата с Миро обичат и да рециклират дърво. Една мебел може да се превърне в друга мебел, или със специалната техника декупаж да се направи нещо уникално, казва Мариана.

Археологията не й липсва: „Когато си тръгна от нещо, не се обръщам назад, не ме тегли, явно периодът е изживян. Не съжалявам и за Тоскана, макар че обожавах това място, нито че си дойдохме и почнахме от нула. Много се дразня, когато разни хора плюят, че нищо не става от тая държава и трябва навън да се реализираме. Не е вярно. Тук също може да се направи всичко. Нашите спестени от Италия пари ни стигнаха точно за 4 месеца. Бяхме насред село, на нула, наникъде, без връзки, никого не познавахме. Но нещата се случват въпреки това“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Браво, Мариана и Миро!
    Тъпите и мързеливите се оплакват, протестират, дрънкат за геноцид. Днес Бойко им е виновен, вчера Станишев, завчера Жан Виденов.
    Умните и работливите намират начин да създадат нещо, да успеят, да постигнат своето щастие..
    Завиждам ви! За свободния дух, за смелостта да излезете от блатото на удобството и доволството и да се върнете там, където всички ние трябва да се върнем един ден, но няма да го направим.
    Защото не сме Мариана и Миро. А вие сте!

  2. Пъстрово, Пъстрово! Прекрасното българско село на рози и лавандула!

  3. Мариана, възхитена съм от всичко това, което прочетох за Вас.Родена съм на 3км.от с. Пъстрово – в с. Сърневец , а живея от 45г в гр. Варна.Все по-често мислите ми ме отвеждат в моето прекрасно детство, изживяно в едно от най красивите кътчета на България.Усещам още силният аромат на рози и лавандула, който оставаше след камионите бързащи навреме да стигнат до голямата розоварна.Чувам и безгрижния детски смях на ожарените от слънцето деца, играещи по улиците през лятната ваканция.Прекрасни години….
    Може би много хора няма да разберат какво точно ви е подтикнало да направите тази огромна крачка в живото си, но аз ви разбирам напълно и ви се възхищавам за смелостта и волята да следвате мечтата си.Вярвам,че не е далеч времето, когато много млади и интелигентни хора ще изберат да живеят по този начин………..И така ще се възродят китните селца на подбалкана и средногорието.И не само.Дано! Бъдете живи и здрави и дръзновени.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.