На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Тарзан и Джейни през Тоскана до Пъстрово Върнах се от Италия, за да създам своя красив свят сред природата, казва Мариана Дончева

Тя е посветила 24 години от живота си на Варненския археологически музей, докато в един момент не решава да направи рязък завой в живота си. Заедно с любимия мъж Мариана Дончева заминава за Тоскана, където живеят и работят 10 години в голямо имение. После се връщат в България, притеглени от една розова къща в старозагорското село Пъстрово, където създават своя рай.

„Да напуснеш града и уредения си живот и да започнеш всичко отначало на село сред природата – подобно решение обикновено е отговор на едно непреодолимо желание на душата да се изяви по друг начин, да изпита нещо ново и различно – казва Мариана Дончева. – Това са едни избори, които са много дълбоки и много лични, въпреки че на някого могат да изглеждат прагматични. Но в тях обикновено има много дълбок подтик. При мен беше така.“

Мариана е родена в Сливен, завършва френска гимназия. Отдават й се езиците, говори руски, френски, италиански и английски.

Голямото й желание е да следва история на изкуството

но по времето, когато завършва гимназията, „нещата не се случват толкова лесно“. Убеждават я да следва нещо друго и тя завършва история, с идеята да се занимава с археология. След завършването има късмета да попадне в екипа на Варненския археологически музей, където работи 24 години. Изминава пътя от екскурзовод до заместник-директор. Казва, че е имала изключително интересна и задоволяваща кариера, забележителен път на израстване, който и досега си спомня с голяма радост. Специализира в Монпелие и Бордо във Франция как се правят изложби, експозиции в музеи, по какъв начин научното откритие стига до публиката.

„Езиците, които знаех, помогнаха да се специализирам в организацията на изложби, да контактувам с много хора и когато се завърнах, бях в основата на всички големи изложби на Варненския Археологически музей“, казва Мариана. Тя работи и на разкопките на Варненския халколитен некропол – едно от чудесата на археологията на XX век, с най-старото злато в света. Свидетел е на разкриването на големите златни гробове в некропола. Участва и в проект с френски колеги за проучване на древния град Бижони Карвуна – едно от античните имена на Каварна, разрушен през античността от земетресение.

След 24 години обаче, напълно отдадени на археологията и музея, Мариана

преживява лична еволюция

Една книга й оставя силен белег – „Звънящите кедри на Русия“ от Владимир Мегре. „Тя ми повлия толкова силно, че някак ми пренареди света. Просто видях, че този свят все по-малко ме удовлетворява. Явно така сме устроени – да търсим предизвикателствата. Рутината ме убива, не мога да живея така. Усетих, че искам да си имам само мое си място за живеене, то да е сред природата и заедно с любимия човек.“

В един много напрегнат период от живота си, когато едва свързва двата края, въпреки че е зарината от работа, Мариана прави два сериозни избора в живота си – да напусне музея и да замине за Италия с мъжа на живота си, когото назовава само с името Миро. „Той работеше в атомната централа в Козлодуй, а аз – във Варна – смее се Мариана. – Но животът е събирач – среща несрещаеми хора. Искаше си кураж да го направим – той да напусне атомната централа, където хората си тръгват само при пенсия, а аз – изградена кариера в музея. И двамата имахме по един неуспешен брак зад гърба си и да, колкото и силно да звучи, това е мъжът на живота ми.“

Тя организира последната изложба на музея в Париж в чест на приемането ни в европейската общност през 2007 г. Оттам директно заминава за Италия, където двамата с Миро вземат романтичното решение

да започнат наново от нулата

„В Тоскана живеехме като Тарзан и Джейни в едно огромно имение от 30 хектара с гори, река, полета, със стара тосканска съща. Беше точно по средата между Флоренция и Рим до един курортен град със световноизвестни минерални извори – Сатурния. Придвижвахме се със стар джип. Собственикът, римски архитект, просто се влюби в нас и се сприятелихме.“

Архитектът иска да направи нещо с прекрасната къща и място и тримата правят проект за преобразуването на имението в място за екологичен туризъм. „За собственика ние бяхме точните хора – аз с моите езици и опита ми за работа с хора, а пък на Миро няма нещо, което да му се опре“, разказва Мариана.

За „Тарзан и Джейни“ десетте години в имението изминават в много труд, но и много вдъхновение, докато се изгради структурата и се пусне в експлоатация на петата година. После я управляват. „Беше наистина прекрасен период. Там се научих да живея с природата. Да приема, че има наоколо змии, гущери и всякакви други гадинки, и да престана да се страхувам от тях. Да се науча как се садят градини, как се отглеждат зеленчуци“, казва Мариана.

Тези големи имения са едни мини резервати, в които си има всичко и животът си е див, обяснява тя. Както къщите са с абсолютно всякакви удобства и лукс, даже и с два басейна, така само на 10 метра извън тях вече си в дивото. Най-близкият ти съсед е на километър. Като падне нощта и излезеш извън къщата, се потапяш в тъмнина, в море от светулки и щурци. „Научих се да живея сред природата и видях, че това, за което отдавна си мечтаех, е реализуемо с моите две ръце. Е, не беше всичко романтика, имаше и проблеми. Но когато живееш с чувството, че имаш мисия – един силен подтик и убеденост, че трябва да направиш нещо – тогава трудностите, болките, болестите – всичко се преодолява.“

 

Розовата къща на хълма

В един момент Мариана и Миро решават да си потърсят свое местенце на наша си земя. Докато още са в Италия, около година разглеждат какви ли не имоти в интернет, докато не попадат на розова къща. Тя се намира в малко селце – Пъстрово, Старозагорско, в подножието на Сърнена гора, между Стара Загора и Чирпан. Пращат децата си да огледат розовата къща на техните мечти. Обаждат им се и казват: „Давате, купувайте, мястото е страхотно“.

10-13

„Тази къща направо ни дръпна. Искахме я да бъде на края на селото, на хълм и беше точно такава. Искахме да заживеем в нея веднага, защото бяхме наясно, че в град не можем да се върнем повече, след 10 години живот на воля в имението. Като си идвахме в България, едва изтрайвахме да се завираме с децата в апартаменти. Градът започна много здраво да ни задушава. Върнахме се с желанието да създадем нещо ново, нещо наше си, а не да управляваме имот, който не ни принадлежи. Изтраяхме още 1-2 години, за да съберем пари, защото си искаше основен ремонт, и побягнахме като отвързани за Пъстрово. Сега, 3 години по-късно, показвам снимки на приятелите си във фейсбук да видят в какво се превръща лека-полека един двор от 2 декара, с пуста жълта градина преди това.“

Мариана и Миро си идват от имението със знания как се гледа градина по различен, „безмотичен“ начин. „Местните казват – глупости, как може да гледате градина, без да копаете“. Може и така – с пермакултура. Това е устойчив дългосрочен начин на земеделие, който много ни пасна, освен това е много работоспестяващ. В началото и ние се чудехме как така няма да орем, да копаем, и че не е задължително всичко да е по конец. Нашата градина е мека, зелена, между доматите цъфтят цветя. Увеличаваме биоразнообразието в нея, но и все по-често поглеждаме към хълма, който е доста оредял. Ще го подхващаме и него, ще залесяваме, вече имаме доста фиданки за наесен.“

 

Живот на село

Пъстрово лека-полека започва да се оживява. Все повече хора си купуват къщи и прекарват все повече време там. След като вече има добър интернет, могат да си работят в Пъстрово. Има адвокати, художник, журналист. Това селце преди е било потънало в рози, а на 2 км от него се намира една от най-големите розоварни на Балканския полуостров. Там са се дестилирали денонощно рози, лавандула, мента, салвия, маточина. После розоварната е разграбена и сега работи на много малък капацитет. Когато пристигат в Пъстрово, Мариана и Миро работят 2 години в розоварната. После той си намира работа в Стара Загора, а тя се заема най-после с нещата, които обича да прави.

„Какво правя ли? Каквото жените навремето – плета, шия, приготвям спиртни и маслени извлеци от билки за домашен козметичен сапун, мехлеми и кремчета“, обяснява Мариана. Най-много плете одеала и наметки от дебела вълна. Предлага ги за продажба в голям световноизвестен онлайн портал. Голямата й страст обаче е креативното рециклиране. С техниката пачуърк („на парчета“) изработва от стари вълнени и памучни пуловери одеала, покривки, възглавници, килимчета. „Във всяка къща се трупа толкова много текстил, жал ти е да изхвърлиш качествени, но излезли от употреба блузи и пуловери. Задръстваме си домовете, а от тях може да се направят красиви и интересни нестандартни неща. Моите приятелки, откакто разбраха за заниманието ми, редовно си разчистват къщите и носят пуловери при мен“, смее се Мариана.

Двамата с Миро обичат и да рециклират дърво. Една мебел може да се превърне в друга мебел, или със специалната техника декупаж да се направи нещо уникално, казва Мариана.

Археологията не й липсва: „Когато си тръгна от нещо, не се обръщам назад, не ме тегли, явно периодът е изживян. Не съжалявам и за Тоскана, макар че обожавах това място, нито че си дойдохме и почнахме от нула. Много се дразня, когато разни хора плюят, че нищо не става от тая държава и трябва навън да се реализираме. Не е вярно. Тук също може да се направи всичко. Нашите спестени от Италия пари ни стигнаха точно за 4 месеца. Бяхме насред село, на нула, наникъде, без връзки, никого не познавахме. Но нещата се случват въпреки това“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Браво, Мариана и Миро!
    Тъпите и мързеливите се оплакват, протестират, дрънкат за геноцид. Днес Бойко им е виновен, вчера Станишев, завчера Жан Виденов.
    Умните и работливите намират начин да създадат нещо, да успеят, да постигнат своето щастие..
    Завиждам ви! За свободния дух, за смелостта да излезете от блатото на удобството и доволството и да се върнете там, където всички ние трябва да се върнем един ден, но няма да го направим.
    Защото не сме Мариана и Миро. А вие сте!

  2. Пъстрово, Пъстрово! Прекрасното българско село на рози и лавандула!

  3. Мариана, възхитена съм от всичко това, което прочетох за Вас.Родена съм на 3км.от с. Пъстрово – в с. Сърневец , а живея от 45г в гр. Варна.Все по-често мислите ми ме отвеждат в моето прекрасно детство, изживяно в едно от най красивите кътчета на България.Усещам още силният аромат на рози и лавандула, който оставаше след камионите бързащи навреме да стигнат до голямата розоварна.Чувам и безгрижния детски смях на ожарените от слънцето деца, играещи по улиците през лятната ваканция.Прекрасни години….
    Може би много хора няма да разберат какво точно ви е подтикнало да направите тази огромна крачка в живото си, но аз ви разбирам напълно и ви се възхищавам за смелостта и волята да следвате мечтата си.Вярвам,че не е далеч времето, когато много млади и интелигентни хора ще изберат да живеят по този начин………..И така ще се възродят китните селца на подбалкана и средногорието.И не само.Дано! Бъдете живи и здрави и дръзновени.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.