Две мистериозни убийства разследват край язовир в Негован (обзор) Мъж застрелян с 3 куршума, жена гръмната и разчленена

Две вили са изгорели при пожара край Реброво, очаква се да бъде изпратен хеликоптер

Иран заяви, че танкерът „Грейс 1“ ще отплава от Гибралтар в неделя вечерта

Бананите от Еквадор с кокаина били за румънската мафия Проверяват складове в София, Пловдив и Варна

Улиците на Хонконг се изпълниха с протестиращи въпреки проливния дъжд (СНИМКИ и ВИДЕО)

ДНК проба доказа: Мартин Трифонов е изнасилил и убил детето в Сотиря

Сложна операция в Полша за спасяване на пещерняци

Мария Димитрова от София: Пожелай си спасение и чудесата идват при теб При д-р Емилова жената се избавила от мъртвата хватка на тежки болести

Диетата на Одри Хепбърн Паста, паста и отново паста

Българският ансамбъл грабна злато и бронз на Световната купа в Минск

Турското езеро Туз се оцвети в розово (СНИМКИ и ВИДЕО)

Голям пожар бушува край село Реброво (СНИМКИ)

Гибралтар отново не прие искането на САЩ да не освобождава иранския петролен танкер

Бебе на 40 дни почина от задушаване в Благоевградско

Русия няма да разполага нови ракети в Европа, ако същото направят и САЩ

Твърде много инвеститорски пари изтичат при търгуване Транзакционните разходи са трънлив въпрос, който трябва да бъде решен

През миналата седмица британският финансов регулатор представи нови правила, целящи да гарантират, че интересите на клиентите стоят на първо място. В центъра на вниманието бе индустрията за управление на фондове, но трънливият въпрос за транзакционните разходи отново остана нерешен. Правилата, влизащи в сила тази година, имат за цел да осигурят по-голяма прозрачност на разходите, съпровождащи всеки инвестиран паунд. Инвеститорите плащат не само обявената такса, но също и редица други, които не влизат в джоба на мениджъра на фонда, като местни данъци, брокерски комисиони и попечителство. Но те поне са измерими и фиксирани величини.

Съществуват обаче и други разходи, съпровождащи търгуването, които изтичат под формата на спред между цена “купува” и цена “продава” или пазарно въздействие на сделките, които са много по-трудни за измерване. Независимо от това, те представляват отделно перо за инвеститора и е необходимо да бъдат оповестявани. Но дори онези, които се обявяват в подкрепа на по-голямата ценова прозрачност, не са сигурни как да стане това.

За да разберем сериозността на проблема за измерване на разходите, трябва за миг да отвърнем поглед от риториката, представяща регулаторните усилия за повишаване на прозрачността като част от “защитата на потребителя” или “насърчаването на конкуренцията”. Все повече тези усилия представляват елемент от социалната политика. Повишаването на продължителността на живота, съчетано с ниските нива на раждаемост, натежава върху пенсионните схеми – както основни, така и допълнителни. В резултат, правителствата постепенно прехвърлят отговорността за пенсионните спестявания върху отделния гражданин. Призивите към хората да пестят повече за старини обаче звучат кухо – дори цинично – ако не са съпроводени от регулаторни усилия за ограничаване на разходите. А те значително надхвърлят официално обявените. Има много начини за изтичане на стойност от всеки спестен паунд.

Настоящият метод е масово критикуван, защото води до изкривяване при изчислението на разходите. Той разглежда цената на актива към момента, в който той е нареден за покупка или продажба, и цената към момента на изпълнение на сделката. Така продажбата на ценна книга при покачващ се пазар е сценарий, при който разходите за търгуване могат да бъдат калкулирани като печалба. Нещо повече, много активи се търгуват извън борсата, което прави невъзможно използването на определен формат за точно измерване на разходите за търгуване. Някои ценни книжа – в частност облигациите – се търгуват без конкретни такси, като действителната “цена” представлява спреда между цена “купува” и цена “продава”. Не ще и дума, че търгуването струва пари. Това бе подчертано и в изследователския доклад на инвестиционния консултант Lang Cat по-рано тази година, в който бяха разгледани официално обявените такси на 20-те най-популярни фонда за инвеститори на дребно във Великобритания и неоповестените им транзакционни разходи.

Резултатите бяха поразителни: чистите транзакционни разходи варираха от 0.00 при BlackRock Cash, Lindsell Train UK Equity и Troy Trojan Income, до 0.64% при Investec UK Alpha и 0.79% при Henderson UK Absolute Return.
Според Майк Барет, директор на Lang Cat, разликите до голяма степен могат да се обяснят с класа активи, в който се извършват инвестициите – например при пари в брой таксите ще са най-ниски – или с инвестиционната стратегия на мениджъра. Така при фондове с ниски транзакционни разходи като Lindsell и Fundsmith Equity, мениджърите се придържат към стратегии за закупуване и дългосрочно задържане, вследствие на което движенията в портфейлите са незначителни. За разлика от тях, Henderson често търгува с активите.

Едно предложение е вместо сегашната система да се опитва да измерва транзакционните разходи, от мениджърите да се изиска да разкриват портфейлните обороти. Г-н Барет посочва, че дори разходите да изглеждат незначителни, няколко базисни пункта могат да дадат голямо отражение върху натрупаната пенсионна сума. Холандски финансови регулатори са изчислили, че едва 0,25% разход, умножен по 40 години пенсионно спестяване, навалява размера на крайната сума със 7,5%. Стандартна такса за обслужване от 1,5% пък ще сведе пенсионна сума от 574 349 паунда до 374 532 паунда за срок от 30 години, заличавайки над една трета от цял живот спестявания.

*Норма Коен е бивш демографски кореспондент на “Файненшъл Таймс” и докторант към лондонския университет “Куин Мери”. Със съкращения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.