Тед Кочев - От Пловдив до „Първа кръв“

Големият канадски режисьор с български произход Тед Кочев навърши 90 години. През 1982-а той влезе в историята на киното с „Първа кръв“ - суровата и безпощадна екшън класика, която даде начало на цялата поредица за Джон Рамбо. А преди пет години Кочев дойде у нас като гост на „София филм фест“, получи българско гражданство, върна се към корените си в Пловдив и категорично каза: „Аз съм българин и винаги съм бил българин!“

„Когато бях дете, домът на семейството ми в Торонто беше украсен като типична пловдивска къща. Вкъщи говорихме само на български. Въпреки че съм роден в Торонто, аз много късно започнах да говоря на английски. Дори когато започнах да ходя на училище, в началото говорех само на български. Вкъщи майка ми готвеше само български гозби: боб, леща, кебапчета, сарми с месо и със зеле, както и пълнени чушки, моето любимо ястие. Обожавам още баклава и баница със сирене... “ Това разказа Кочев в едно от многобройните си интервюта на родна почва. Той подчерта, че за него България и Македония са едно и не прави разлика между двете държави. 

По време на гостуването си в София и Пловдив той беше почти на 85 години, но изглеждаше в отлична форма – жизнен, енергичен, пълен с истории. Точно човек, който е способен да режисира екшън откровение като „Първа кръв“. 

Кочев завършва английска литература в университета в Торонто и на 24 години влиза в телевизията като става най-младият режисьор в СВС - Canadian Broadcasting Corporation. Две години по-късно заминава да живее и работи във Великобритания. Преди да премине в света на киното той изковава сериозна биография с продукции за малкия екран.

В края на 60-те години на миналия век режисира Two gentlemen sharing, който получава покана да участва на фестивала във Венеция.

В началото на 70-те възходът му продължава с Wake in Fright, показан в конкурсната програма в Кан. През 1977-а Тед Кочеф доказва своя потенциал да произвежда индустриални количества филмов смях с международния хит „Забава с Дик и Джейн“ с Джейн Фонда и Джордж Сигъл. 

Големият глобален пробив идва в зората на новото десетилетие. През 1982-а в кината акостира суровият opus magnum „Първа кръв“. Младият Силвестър Сталоун играе зелена барета ветеран от Виетнам, който се опитва да се справи с демоните от миналото, да помири разкъсващото го психологическо насилие и да се интегрира обратно в обществото. Това обаче няма да стане толкова лесно. 

Отхвърлен и остракиран от жителите на малко планинско градче в САЩ той става жертва на злия нрав на покварен местен шериф и изведнъж се озовава в автентичен конфронтационен контекст. Битката се пренася в собствената му страна. „Първа кръв“ е нещо много повече от стандартен екшън – освен качествени каскади и съспенс, тук има социален коментар, психологически портрет, емоционално ангажиращи персонажи и пленителна драматургична структура. 

„Първа кръв“ доказва зрелия подход и майсторството на Тед Кочев и се превръща в огромен хит. Джон Рамбо бързо е катапултиран в поп-културната стратосфера на Западния свят и скоро се превръща в основа на цяла поредица. Думи като „рамбовиден“, „рамбовски“ официално влизат в някои английски речници като синоними на мъжество, физическа сила, внушителна заплашителност и корав характер.

Тед Кочев не преминава през пресата на холивудските студия и успява да избегне участта на повечето наемни екшън режисьори. Той винаги е имал добър вкус и усет за изтънчени европейски сюжети. В космополитната кулинарна комедия Who Is Killing the Great Chefs of Europe Тед Кочев събира Филип Ноаре, Жан-Пиер Касел, Жан Рошфор, Жаклин Бисе, Стефано Сата Флорес и своя любимец Джордж Сийгъл.

Международният успех на изключително забавния филм „Уикендът на Бърни“ от 1989-а окончателно пласира Кочев в авангарда на престижните и уважавани канадски режисьори. 

В България Тед Кочев разказа как баща му, когато емигрирал в Канада, казал истинската си фамилия Цочев, но тамошните власти така и не успели да я произнесат и го записали като Кочев. 

За пръв път Тед Кочев посетил родния град на баща си през 1962 година. „Тогава Пловдив ми се стори като като едно село, а сега вече прилича на метрополис, каза той по време на гостуването си.

 

Направи нещо наистина специално

Никога няма да забравя работата по „Първа кръв“. Режисьорът Тед Кочев направи нещо наистина специално. Филмът не беше просто някакъв екшън. По-скоро една откровена история за тежкото психологическо бреме на ветераните от войната във Виетнам, които се завръщаха и не бяха приемани в обществото.

Това доведе до множество травми, разломи и конфликти в Америка. Кочев успя да улови трагичната природа на Рамбо с „Пъва кръв“. Джон Рамбо просто искаше да го приемат обратно в цивилизацията. 

Силвестър Сталоун, актьор и продуцент

 

Усети България като свой роден дом

Едно е сигурно - Тед беше в Пловдив, у дома. Използвам повода да благодаря от името на Тед Кочев и семейството му на всички, които помогнаха той да усети България за свой роден дом.

Стефан Китанов, създател на "София филм фест", по време на гостуването на Кочев у нас

 

Познава добре граматиката на екранния образ

Кочев е от режисьорите, които познават много добре граматиката на киното, на екранния образ. Той с еднакво професионално умение може да режисира екшън, драма и шантава комедия. Сравнете само „Първа кръв“ с „Уикенд при Бърни“. Ето това е разнообразите в творческия подход. 

Марк Кремоуд, филмов критик

 

Осигури си място в историята на киното

Тед Кочев си осигури място в история на популярната култура и киното като режисьор на „Първа кръв“. Именно това екшън приключение представи на света Джон Рамбо. Но той има и други впечатляващи постижения  - The Apprenticeship of Duddy Kratvitz (1974) с Ричард Драйфус и Ранди Куейд и  Weekend at Bernie’s (1989) – разщошна черна комедия, която е актуална и до днес.

Джо Лейдън, кино коментатор

Признание и триумфи в Европа

Тед Кочев е режисирал американски, канадски и австралийски заглавия и е оставил солидна следа в най-престижните европейски филмови форуми. Най-значимият му триумф е през 1974-а когато е удостоен с бленуваната „Златна мечка“ в Берлин за работата си по „Чиракуването на Дуди Кравиц“. Филмът получава и номинация за „Оскар“ за сценарий. Два пъти е бил и номиниран за „Златна палма“ в Кан с Wake in Fright и „Джошуа преди и сега“.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети