Пет години се размотават преписките на кандидатите

Предварителните данни на Българска народна банка показват, че за 2017 г. преките чуждестранни инвестиции в България са почти наполовина по-малко, в сравнение със същия период на миналата година. Те са в размер на 405 млн. евро, което е спад с близо 50% или 356 млн. евро спрямо същия период на 2016 г.

Много от чужденците инвестират и в недвижими имоти. За първото полугодие на 2017 г. постъпленията от чужденци в недвижими имоти у нас, възлизат на 3,4 млн. евро, докато за предходната година инвестициите са били в размер на 48 млн. евро, което е спад с над 90%.

Тук възниква въпросът на какво се дължи отдръпването на чуждестранни инвеститори?

Оказва се, че една от основните причини за спада на чуждестранни инвестиции в страната се дължи на тромавата процедура по придобиване на българско гражданство. След последните законодателни изменения, чуждестранните инвеститори, желаещи да придобият българско гражданство, следва да са изпълнили следните изисквания:

- да са придобили виза тип „Д“ с намерение да получат разрешение за постоянно пребиваване и да са вложили 1 млн. лв.;

- след като получат разрешение за постоянно пребиваване, в едногодишен срок да увеличат първоначалното вложение до 2 млн. лв.;

- след това инвеститорите следва да подадат молба до министъра на правосъдието, към което министерство има постоянно действащ съвет по гражданството, който разглежда молбите, дава писмено становище и изпраща за писмено становище преписката до Министерство на вътрешните работи. След като се върне от МВР, преписката се изпраща на ДАНС. След като се върне от ДАНС, съветът съобщава резултата на министъра на правосъдието, който въз основа на мнението на съвета прави предложение пред президента на Република България за издаване на указ за придобиване на българско гражданство.

Цялата процедура за придобиване на гражданство отнема над 5 години, като това е срокът за разглеждане на документите единствено на инвеститора, а разглеждането на заявленията на семейството му отнема поне още толкова. Трябва да се вземе предвид и че тези срокове не са константни. Последната стъпка за издаване на българско гражданство е подписването на указ от президентството. За съжаление нормотворците ни са пропуснали да посочат срок, в който документите да бъдат разгледани и подписани от вицепрезидента. Така се оказва, че на „Дондуков“ 2, с години залежават заявления, чакащи да получат заветния подпис за издаване на указ за придобиване на българско гражданство.

Тази тромава и удължена процедура възпрепятства стимулирането на чужди инвестиции в България. По този начин много състоятелни чужденци с успешен, престижен и развиващ се бизнес губят доверие и оттеглят инвестициите си в България.

За сравнение в някои европейски държави се въвеждат промени за успешното усвояване на чуждестранни средства, чрез съкращаване на сроковете и процедурите за придобиване на гражданство. Пример за това са Кипър, където процедурите отнемат общо 9 месеца, и Малта, където процедурата отнема около година, въпреки че включва сложна комбинация от инвестиции - дарение в държавен фонд, закупуване на недвижим имот за лично ползване и инвестиция в държавни облигации. Следва да се вземе предвид и това, че процентът на отхвърлени заявления е значително по-нисък от този в България.

В други европейски държави заявленията на инвеститорите и техните семейства се обработват заедно по ускорена процедура. За периода 2013-2015 г. В Унгария са издадени 3429 разрешителни, като чуждестранните инвестиции в страната са нараснали от 110 млн. евро до 911 млн. евро. В Португалия статистиката е още по-впечатляваща: за периода 2012-2017 г. чуждестранните инвестиции в страната са в размер на 3,078 млрд. евро.

Така за пореден път става ясно, че българската администрация не работи. Въпреки че предоставяме по-благоприятни условия от другите европейски държави, чужестранните инвестиции намаляват. За да бъде възстановено доверието на чуждестранните инвеститори и да бъдат привлечени нови такива, очевидно парламентът ни следва да преразгледа правилата и прилагането им и да задейства закостенялата си администрация.

Десет пъти намаление само за година

Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти за периода януари-юли 2017 г. са 5,6 млн. евро, при 54,4 млн. евро за януари - юли 2016 г., или почти 10 пъти по-малки.

По страни най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Русия (2,7 млн. евро, 47,6% от общия размер за януари - юли 2017 г.), Украйна (0,7 млн. евро, 13,2%) и Казахстан (0,5 млн. евро, 8,2% от общия размер за периода).

Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е отрицателна и възлиза на 10,5 млн. евро за януари - юли 2017 г., при положителна стойност от 310,3 млн. евро за януари - юли 2016 г.

Най-големите нетни преки чуждестранни инвестиции в страната за януари - юли 2017 г. са от Холандия (392,1 млн. евро) и Швейцария (71,3 млн. евро).