Франс Тимерманс: България и Румъния не вървят в пакет при мониторинга

Перник се побратими с предградие в Чикаго

Бурен вятър спря фериботни връзки в Гърция

Ето къде ще вали сняг в неделя

Франкофония на Киномания Ноемврийски изкушения за ценители на седмото изкуство

Отбелязваме Световния ден за възпоминание на жертвите от пътнотранспортни произшествия

Министър Кралев: Започваме срещите за кандидатурата за Мондиал 2030

Поли Генова празнува с гаджето на Бали Половинката й е филипинец, двамата са заедно повече от година

Зорница Русинова: Надявам се с приемането на Закона за хората с увреждания протестите да спрат

Над 120 хиляди протестират във Франция, има и задържани

36 цивилни, сред които 17 деца, са загинали при удари на международната коалиция срещу ИДИЛ в Сирия 

Наградиха победителите в два конкурса на Ротари клуб-Велико Търново

АПИ с призив: Тръгвайте на път с автомобили, подготвени за зимни условия

Корнелия Нинова: Оставката на Валери Симеонов е закъсняла и неискрена

Изгониха за 18 месеца от семейното жилище син, тормозил майка си Мъжът влетял пиян в стаята, заплашил жената с пистолет, че ще я убия и стрелял в пода

Теменужка Петкова: „Белене“ ще заработи през 2029 г., ако работата по проекта започне през 2019 г.

Теменужка Петкова Снимка: Архив

Ако работата по проекта започне през 2019 г., АЕЦ „Белене“ ще заработи през 2029 г. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред БНТ.

По думите ѝ основният риск, който няма как да бъде напълно елиминиран, е пазарният елемент.

„Цената на електрическата енергия според борсата, където тя сe определя най-обективно, приблизително е около 40 евро за мегават в момента. Според един проект в Унгария, който е одобрен от Европейския съюз и е аналогичен на нашия АЕЦ „Белене“, се дава възможност за възвръщаемост малко над 60 евро. Но всичко се диктува от пазара. Затова БАН препоръчва да се търси инвеститор, с който държавата да сподели този риск. Така че като се тръгне към реализация на проекта, то това трябва да бъде една от основните теми, около които да се обедини дискусията“, обясни министър Петкова. Тя уточни, че засега най-сериозен интерес проявява най-голямата китайска ядрена компания.

По думите й държавата няма да участва с инвестирането на допълнителен ресурс в този проект. „Ние притежаваме най-ценното за проекта – площадката, необходимите лицензи, нотификация и оборудване. Няма вариант в доклада на БАН, който да разглежда необходимостта и възможността за предоставяне на допълнителен ресурс от държавата“, каза още министърът.

Тя обясни, че от доклада на БАН са станали ясни няколко основни неща. „Първото и много важно условие, за да вървим към реализация на такива проект и за да се мисли в тази посока, е отговорът на един много важен въпрос – има ли необходимост от нова мощност както в България, така и в региона. Отговорът, който БАН дава е, че след 2030 г. ще има такъв дефицит на мощности и в България, и в региона. Като този дефицит докладът определя на около 2 хил. мегавата, колкото ще е АЕЦ „Белене“. Вторият и много важен отговор, който ние търсехме, беше това дали има вариант, в който проектът би бил жизнеспособен. Отговорът, който БАН даде, е, че има такива варианти. Червената линия, която БАН постави, е разходът да бъде не повече от 10,5 млрд. евро, със 70% кредит, с 30% собствен ресурс и с лихва максимум 4,5 на сто върху средствата, които ще бъдат привлечени като акредитиране. Тя е достижима, но е въпрос на разговори с потенциални инвеститори“, уточни Петкова и обясни, че предложението на министерството е докладът да бъде представен пред парламента, където да бъде обсъден, за да може да се чуят всички мнения.

Докладът с анализа на БАН за рентабилността на проекта АЕЦ „Белене“ ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание, каза Петкова.

„Това, което БАН казва е, че най-лошият сценарий и най-негативното развитие по този въпрос е, ако не се прави нищо по това оборудване и по тази площадка, с която ние разполагаме. Това би било тотална загуба, защото както вече споменах до този момент са инвестирани над 3 милиарда лева. Така че ако ние не правим нищо – това означава, че всичко това, което е вложено като ресурс до този момент, би трябвало да бъде отразено в загуба.“, коментира министърът на енергетиката.

Според нея разчетите на учените трябва да се подложат на широко обсъждане и да се постигне консенсус по темата за бъдещето на проекта.

„Защото такива решения трябва да се взимат само и единствено с пълен консенсус, тъй като те касаят поколения напред“, коментира министър Петкова.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.