Диляна Попова сбъдна детската си мечта, замина за Австралия

Над 2,7 млн. лева вложиха в саниране на блокове в Свищов

Откриха 10 грама канабис в 18-годишен шофьор

ТИР се заби в къща в Борован, двама са ранени

17 млн. долара не стигнаха за първото Porsche Провали се търг за уникален автомобил от 1939 г.

Шофьор и моторист пострадаха при катастрофи в Търновско Единият е с пет счупени ребра

Марги Хранова и Дарко: Рецептата е да бъдеш истински

Бойко Борисов: Имаме предложения от други държави да ни защитават от хакери Обмислят законови промени, даващи възможност за големи заплати в администрацията за специалисти по киберсигурност

Приключи проверката в БНР Има данни за престъпление по служба, извършено от директора на дирекция „Техника“ Пламен Костов

Започват проверки на шофьорите и автобусите, превозващи деца

Петьо Блъсков: Да спрем да мятаме насам и натам фразата „свобода на словото“ Оплескали са работата в БНР, а изборът на главен прокурор заприлича на конкурс за красота, каза главният редактор на в. "Труд" в интервю за БНТ

Малина Крумова: Е-тротинетките ще се третират като велосипеди

Гравитация има и в геополитиката Малинов е напълно неподходящ за изпълнение на конспиративни задачи за тайни служби

Какво е вегетарианец втора степен?

Граждани сигнализирали за пастора педофил още през 2015 г.

Теменужка Петкова: Окончателното решение за АЕЦ „Белене“ трябва да бъде взето от парламента

Максималният размер на глобата по делото на Европейската комисия срещу „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и Българския енергиен холдинг може да бъде 330 милиона евро. Това заяви  министърът на енергетиката Теменужка Петкова по БНР.

„Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на Българския енергиен холдинг. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро. Много се надявам да не се стигне до този максимален размер, тъй като, както и Комисията сама отбелязва в част от кореспонденцията, която имаме, това нарушение, е започнало от 2007 година и е продължило до 2014 година. Но от 2015 година, в резултат на предприети мерки от трите дружества, съответно тези нарушения, потенциални нарушения, които Комисията смята, че са извършени, са преустановени“, обясни министър Петкова.

„В конкретния случай става въпрос за един вариант на забранително решение, който Европейската комисия предложи и това забранително решение е свързано със сътрудничество. Това сътрудничество се изразява в няколко основни посоки – три са акцентите. Един от елементите е да се признае, че действително е имало такова нарушение в миналото. Това е нещо, по което съответно Комисията предлага за сметка на това сътрудничество, съществува възможност глобата да бъде редуцирана приблизително с до 30%“, обясни енергийният министър.

Петкова каза още, че вариант, подобен на този при делото срещу „Газпром“, и свързан с преструктуриране – не е бил възможен.

„Съществува такъв вариант, но ние не успяхме да постигнем споразумение по отношение на това преструктуриране. Просто смятам, че вариантите, които обсъждахме с Европейската комисия, не бяха в интерес на българската страна. Поради тази причина не успяхме да постигнем такова споразумение“, поясни тя.

Министър Петкова беше категорична, че решението на парламента за непризнаване на вина по делото трябва да бъде спазено:

„Аз вече казах, че българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено“.

Министърът коментира и доклада на БАН за АЕЦ „Белене“:

„Ние искахме да чуем, първо, има ли необходимост от нова мощност на територията на България и региона, след това в рамките на базата на анализите, които БАН може да направи, може ли в рамките на това, което е съществуващото положение, да се върви към реализация на проекта, удачно ли е той да се реализира или не е удачно. БАН даде отговор по отношение на първия въпрос и той е свързан с необходимостта от нови мощности. БАН категорично каза, че след 2030 година не само в България, но и в целия регион ще има дефицит на мощности“.

Министърът посочи, че окончателно решение по въпроса с централата трябва да бъде взето от българския парламент, като управляващите имат готовност въпросът да бъде разгледан максимално бързо.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.