Терасата на раздора

Снимка: Архив

Защо точно сега избухва тази медийна „бомба” с апартамента на Пламен Георгиев

Интересното съвпадение е, че последните значими дела, които е водила КПКОНПИ, са срещу съиздателя на в. Капитал и сайта Дневник – Иво Прокопиев

Реалната цена на всяка стока или услуга е тази, която е готов да плати купувачът, за да се стигне до сделка.

Последните няколко седмици цялата държава и обществеността се успива от един доста безумен скандал, включващ няколко апартамента и една тераса. И докато всички мерим терасите си и ги сравняваме с въпросната тераса – покрив, важните теми минават под повърхността на тази каша. Ето и някои аргументи защо Терасагейт е безумен медиен скандал, който може да се оприличи на обикновена буря в чаша вода.

Откъде тръгнахме и къде стигнахме

След като излязоха данни за придобити имоти на по-ниски от пазарните цени на висши политици от една конкретна фирма в една конкретна сграда, скандалът отникъде зави към шефа на антикорупционния орган в страната КПКОНПИ. Според това, което беше публично изнесено, стана ясно, че Пламен Георгиев е придобил имот на по-ниска цена от продажните към момента на придобиване. Ако в началото на този скандал ставаше дума за покупка на апартаменти от частна фирма, то в случая с Пламен Георгиев продавачът е частно лице.

Самият Георгиев реагира бързо на обвиненията. Но медийното отразяване на казуса е в превърналия се в типичен за българските медии стил, много цифри и говорене, докато обществото тотално се обърка и спре да следи сюжетната нижка, а именно в подобна ситуация най-лесно се прокарват внушения в една или друга посока.

Какви са фактите?

Пламен Георгиев придобива през април 2017 г. тризонет в столичния квартал Гео Милев за сумата от 293 хил. лв. Упрекът към него е, че цената, която е платил, е много по-ниска от пазарните цени в конкретния квартал към момента на придобиване. Услужливо и в медиите се появи обява, с която въпросният имот е бил продаван за цената от 265 хил. евро. Или почти двойно по-висока от платената.

Самият Георгиев обясни пред медиите от къде идва разминаването в цените. В обявата към апартамента има посочена тераса-покрив, която е в размер на 186 кв. м. Според чл. 38 от Закона за собствеността покривът е обща част на сградата и той не може да подлежи на делба или придобиване по давност. С други думи въпросната тераса-покрив е обща част и въпреки че брокерът и продавачът са си я включили в пазарната оценка на имота, то тя не влиза в нея. Разбираемо всеки продавач иска да вземе, колкото се може по-голяма цена за имота си. Тъй като законът е ясен и Георгиев придобива апартамента според законоустановените норми и рамки и отново според тях, той не включва въпросната тераса в имуществената си декларация.

Казусът обаче се заплита от факта, че при изготвяне на първия нотариален акт на апартамента въпросната тераса е вписана в него като част от имота. Причините за това са ясни. Строителят е искал да вземе колкото се може повече пари за построената от него сграда в разрез на закона. Подобни дребни врътки от страна на строителите са често срещани поради слабото българско законодателство и подобни случаи има не един или два.

Как се финансира сделката?

За да финансира покупката на имота, Пламен Георгиев е използвал лични средства и банков кредит от Първа инвестиционна банка. Самата банка, след изричното съгласие на Пламен Георгиев и съпругата му, даде и своето публично становище по конкретния казус, като обясни, че:

„В предмета на оценката не са включени и не са били предмет на оценяване описаните в нотариален акт, съставен през 2006 г., разглеждан при одобрение на обезпечението 186,57 кв.м. идеални части от тераса – плосък покрив на сградата, поради това че същите представляват общи части от сградата и не могат да бъдат предмет на оценка и сделки с вещно-прехвърлителен ефект. Крайната стойност на пазарната оценка на имота, извършена от лицензирания оценител, е в размер на 379 000 лв.. като в оценката се включват апартамента, заедно с тераса с площ от 47.99 кв.м. и не включва и не са взети предвид 186,57 кв.м. идеални части от тераса – плосък покрив на сградата.“

Както е видно, банката и оценителят също следват закона и не включват въпросната тераса-покрив в оценката. Така банката оценява само апартамента и преценява, че при проблем с отпускания кредит, имотът ще бъде реализиран на пазара на достатъчно висока цена, за да може да се възстанови отпуснатият кредит.

А защо въпросната тераса-покрив се появява във вписаната ипотека след като тя не е била предмет на оценката?

Както казахме по-горе, заплитането на казуса идва от това че според закона терасата се води обща част, но е вписана в нотариалния акт на апартамента. При изповядването на всяка сделка и учредяване на ипотека се взима под внимание какво и как е точно е било описано в последния нотариален акт. Ето защо новият вписващ Пламен Георгиев като собственик е включвал и терасата– покрив, защото тя е фигурирала в предходния. За банката това разминаване в конкретния случай не е било проблем, защото тя е оценила само апартамента на цена с 50% по-висока от тази на искания и отпуснат кредит. С други думи, дори и въпросната тераса да не се признае като обезпечение по кредита, банката ще си получи средствата от продажбата на апартамента.

Точката многоточие

Въпреки че това би следвало да сложи точка на целия казус, то в публичнотопространство продължи да се развива темата на база свободни съчинения и търсене под вола теле, като този път се набляга на някакво разминаване в оценката, направена от банката и платената сума от Пламен Георгиев, което е в размер на около 90 хил. лв.

Всички посочени цени на имота обаче имат субективен характер, защото от продажна цена, до цена на придобиване има огромна разлика. Реалната цена на всяка стока или услуга е тази, която е готов да плати купувачът, за да се стигне до сделка. С други думи, дори и продавачът да оценява своя имот на милиони левове, ако няма никой готов да го купи на тази цена, то тя не е реална и при желание за сключване на сделка, цената трябва да претърпи корекции в посока надолу. Разбира се тук трябва да споменем, че има и други фактори като това колко бързо продавачът иска да се освободи от своя имот. Ако има спешна нужда от средства може да продаде своя имот и на цени под средните за пазара.

В случая с Пламен Георгиев той купува въпросния имот от частните лица Григор Младенов и Доротея Младенова. Мъжът е бил собственик на фирма „Билдинг констракшън“, която е била регистрирана на същия адрес като апартамента, но е обявена в ликвидация. Самото ликвидиране на въпросната фирма показва, че нейният собственик най-вероятно е имал задължения, които е трябвало да покрие и това може би е довело до продажбата на апартамента на по-ниска цена. Законът му дава това право, защото според принципите на пазарната икономика това е сделка между две частни лица, които сами са определили крайната цена, която удовлетворява техните желания.

Според обявата на апартамента, услужливо предоставена от брокера, пожелал анонимност, исканата цена от продавача е била 265 хил. евро, но както видяхме некоректно и в разрез със закона са включили и въпросната тераса-покрив от 186 кв. м. Обявата е публикувана на 5 юли 2016 г., което означава, че тя е стояла почти година активна преди да се сключи сделката. Това показва, че явно интерес към конкретния имот за посочената цена не е имало и тя е трябвало да бъде коригирана надолу.

Война на световете

Разглеждайки всички тези факти, виждаме колко бутафорен и безумен е целият апартаменто-терасен скандал, който тресе държава вече няколко седмици. Пламен Георгиев зададе и логичния въпрос, защо точно сега избухва тази медийна „бомба“. Все пак апартаментът му е закупен през април 2017 г. или преди 2 години. От тогава до сега всички документи за него са били достъпни в публичните регистри. Неговата гледна точка е, че този компроматен атентат срещу него се дирижира от олигарси, чиито интереси са били накърнени от дейността на ръководената от него КПКОНПИ.

Това, разбира се, отново е негова спекулация. Интересното съвпадение е, че последните значими дела, които е водила КПКОНПИ, са срещу съиздателя на в. Капитал и сайта Дневник – Иво Прокопиев. На 23.04.2018 г. е постъпил сигнал от председателя на КПКОНПИ, заедно с материали от извършена проверка от Комисията. В сигнала и приложените към него документи са посочени множество факти и обстоятелства, които са послужили като основание за започване на разследване за пране на пари. Малко преди това пък КПКОНПИ бе запорирала дялове и акции в 40 дружества, банкови сметки и недвижим имот в Созопол на Прокопиев. В неговите медии регулярно излизат публикации срещу комисията или самия Пламен Георгиев.

Да, сигурно истината е някъде там по-средата. За това кой е прав и кой не в случая си има съответните държавни институции и органи. Но безумното е да се подменя дневният ред на обществото с битовизми, а още по-абсурдно е да се използват медиите като бухалки в един междуличностен и с явен политически оттенък конфликт.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България