Теса Томпсън е една от онези актриси, които излъчват загадъчност и човек не може да откъсне поглед от тях, независимо дали я гледа по телевизията, на големия екран, или на събитие. Тя работи изключително последователно, за да си изгради трайна кариера в Холивуд. И в резултат на това, напоследък е много търсена от режисьорите.
Теса е открита по възможно най-холивудския начин, докато се разхожда заедно с баща си по булевард „Холивуд“. В колежа, учи културна антропология, което със сигурност й помага по-късно, докато работи по персонажите си. Първото й изпълнение е през 2002, когато прави сценичния си дебют в „Бурята“. Три години по-късно прави телевизионния си дебют в епизод на „Забравени досиета“. Но ролята, с която става известна е на Джаки Кук, в любимия сериал „Вероника Марс“. Оттогава Теса участва в различни сериали и бавно, но сигурно успява да си изгради име в развлекателната индустрия.
През 2006 тя достига до едно по-високо ниво, правейки филмовия си дебют в римейк на хорър филма „Когато звънне непознат“. Актрисата продължава с участия в още няколко филма, като „Забравените цветнокожи момичета“, „Крийд” 1 и 2, и става член на вселената на Marvel, когато изпълнява ролята на Валкирия в „Тор:Рагнарок”, 2016.
Освен че с гръм и трясък завладява телевизията и киното, Теса е и много талантлива певица и авторка на песни. Тя е била част от инди електро соул бандата Caught a Ghost. Актрисата показва музикалните си умения в „Крийд” 1 и 2, тъй като дава своя принос при създаването на техните саундтраци. Теса обича да експериментира с дрехите и прическата си, за да покаже артистичната си страна и винаги е ослепителна. Екзотичният й външен вид се дължи на предците й. Баща й е от афро-панамски произход, а майка й е с европейски и мексикански произход.
Именно заради своя произход, в детските си години Теса е подложена на злобни коментари и подмятания от съучениците си. Когато е на 7, момиче, на детската площадка я нарича негър и с това расистките атаки не спират. Теса посещава частно начално училище, предимно с бели деца и подмятанията за външния й вид продължават. Затова момичето настоява да се премести в обикновено държавно школо. Едва в университета Теса се чувства в свои води, защото се среща с хора от различни вероизповедания и с различен цвят на кожата. Записва се дори в „Клуб по расова хармония”, където по-старите ученици информират новодошлите за опасностите от расови предразсъдъци.