Откриха откраднат през 2012 г. шедьовър на Пикасо в Румъния

Мей: Оставка няма да улесни Брекзит Призивите за оттеглянето на премиерката не стихват

Кола блъсна и уби пешеходец на входа на Южния парк в София

Каракачанов: От войните между правителство и президент губи държавата

Българин е арестуван при протестите срещу цените на горивата във Франция

11 деца – жертви на интернет тормоз всеки ден Все повече са случаите на сексуална експлоатация в мрежата

Стоичков на „Златната топка“

Военен №1 ген. Андрей Боцев: Заплатите за 2018 г. няма да се увеличават

Катастрофа с участието на български автомобил в Македония, един човек е ранен

Хаос на пътя, дрифт пред парламента (обзор) Шепа протестиращи затвориха границата с Гърция, блокираха Бургас и магистрала „Тракия”

Полският премиер: Русия може да нахлуе в Украйна след пускането на „Северен поток 2“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 19 януари 2018

Мини-Меркел иска квота за депутатки Анкета й даде преднина за лидерския пост в ХДС

13 хил. на месец ползват нощен транспорт Догодина София решава дали да продължи услугата

Гл. комисар Христо Терзийски: Няма сериозни инциденти на протестите, но има задържани лица

Технологиите заличават традиционните бизнес модели

Специално за „Труд”

2016 г. е най-успешната в борбата с климатичните промени
Новият законодателен пакет за енергийния съюз ще бъде повратен момент за преминаването към чиста енергия

След 300 години индустриализация нашето европейско общество се движи към устойчиво съществуване с ниско въздействие върху околната среда. Докато нашият БВП се е увеличил с 50% от 1990 г. насам, емисиите ни са намалели с 22%. Това означава, че успешно сме разграничили увеличаването на емисиите от икономическия растеж, което показва, че двете цели не си противоречат взаимно. Още по-важно е, че в световен мащаб хората все повече осъзнават, че в бъдеще климатичните промени могат да доведат до по-голяма рецесия от тази през 2008 г. Все пак през ХХІ век преживяхме девет от десетте най-горещи години в историята, като 2016 г. беше най-горещата досега.

По ирония на съдбата 2016 г. беше и най-успешната година в борбата с климатичните промени. Влизането в сила на Парижкото споразумение и изготвянето на нашия пакет от мерки „Чиста енергия за всички европейци“ показват много добре проявената през 2016 г. решимост в тази посока. С този пакет предложихме 90% от мерките, които бяхме обявили в Рамковата стратегия за устойчив енергиен съюз от 2015 г. Именно поради това за мен 2016 г. бе година на създаване. По същата причина 2017 г. ще бъде година на изпълнение.

Освен че този пакет ще ни позволи да постигнем климатичните и енергийните си цели, в основата си той представлява инструмент за модернизация на нашата индустриална и икономическа структура, което ще бъде от полза за нашите граждани. Той бележи промяна в парадигмата и показва, че искаме да се движим от централизирани системи, основани на ползването на изкопаеми горива, към по-децентрализиран, декарбонизиран, демократизиран, диверсифициран, дигитализиран и принципно нов модел.

Поради тази причина не става дума само за енергия или за борба с климатичните промени, а за преосмисляне на икономиката ни и източниците, които генерират растеж, работни места и благосъстояние. Борбата с климатичните промени е много важен приоритет и от гледна точка на бизнеса. Ако поведем в световното състезание за преминаване към нови енергийни източници, пред нас ще се открият нови бизнес възможности, които ще създадат повече зелени работни места в Европа и едновременно с това ще модернизират икономиката ни и ще допринесат за „спасяването на планетата“.

През последните две десетилетия цифровизацията настъпи почти едновременно с големия напредък в сферата на възобновяемите енергийни източници и транспорта. Тези постижения постоянно поставят под съмнение традиционните бизнес модели. Правителствата трябва да стимулират предприятията да проявяват интерес към разработващите се и все още недостатъчно развити устойчиви технологии и да се възползват от огромните сравнителни предимства, които Европа вече притежава.

Отговорът на Европейската комисия на тази неотложна необходимост намира израз в Европейския стратегически енергиен и технологичен план (план SET). Той координира държавите членки в преследването на 10 цели: намаляване на цената на възобновяемата енергия и подобряване на нейното използване; създаване на интелигентни жилища и в по-общ план повишаване на интелигентността на енергийната система, подобряване на прилагането на енергийно ефективни решения в сградите; подобряване на рентабилността на нашата индустрия; засилване на енергийните ни възможности за устойчив транспорт; изграждане на конкурентоспособност в производството на батерии; напредък в научните изследвания и иновациите в технологиите за улавяне, складиране и използване на въглерод и увеличаване на ядрената безопасност.

Тази година ще бъде отбелязан юбилеят на плана и 10 години непрекъснати усилия за мобилизиране на усилията на иновационната общност. В плана SET сме си поставили амбициозни цели в сферата на научните изследвания и иновациите, за да допринесем за намаляване на разходите, подобряване на ефективността и прилагане на постиженията в световен мащаб. За да постигнем тези цели, ние подобряваме сътрудничеството между висшето образование, науката и бизнеса в рамките на иновационната общност, както беше посочено на конференцията относно плана SET в Братислава през ноември миналата година.
С оглед на постигнатия напредък в подпомагането на този многостранен преход към по-устойчива икономика наскоро представихме Доклада за състоянието на енергийния съюз. Направихме оценка на постигнатото и на това, което все още трябва да се свърши, за да се изгради енергиен съюз, обслужващ разнообразните нужди на 28 държави членки. Освен това в него изложихме напредъка на енергийните иновации, както и стъпките, които ни предстоят. Вече сме определили политическите си приоритети за 2017 г. Тъй като освен постигането на устойчив процес на икономическа модернизация искаме енергиен съюз със силно социално и международно измерение, ще продължим да се стремим към социално справедлив преход в рамките на съюза и към подобряване на конкурентоспособността и световното лидерство на Европа в областта на климата в международен план.

* Авторът е заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.