БЛС ще решава днес дали да бъде даден мандат за подписване на Националния рамков договор със НЗОК

Днес отбелязваме Тодоровден

Намалено водоподаване в Пловдив Причината е едновременна авария в половината от помпените станции

Цветан Цветанов в Брест: Цецо Луканов ще бъде кмет на всички жители на Брест

Гласуването в ООН на резолюцията за примирие в Сирия беше отложено за днес

Един човек загина, а шестима са ранени при самоубийствен атентат в Кабул

Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Тодор Владимиров: Уплаших се, когато останах без газ

39-годишният Тодор Владимиров планирал внимателно пътуването си в Стара планина. Използвал четиридневна сателитна прогноза, според която времето ще е слънчево. Преходът обаче се удължил непредвидено, тъй като маркировката по билото изчезва. Тодор загубил един ден в лутане и решава да пренощува под билото, разказа самият той по БТВ.

Десетки спасители търсеха русенеца с дни, след като той тръгна сам в Балкана и се изгуби без никаква връзка.

На следващата нощ внезапно бил застигнат от виелица. Така 39-годишният мъж прекарва над 48 часа в палатка при смразяващи температури. „Горе да е било минус 20. И с вятъра, да кажем, горе става минус 35. Значи, снегът, вятърът – всичко си влизаше вътре”, разказва той.

Как минава денят „под обсадата” на бурята? „В палатката… значи, аз съм в спалния чувал, тя се смачка от моята страна, от другата се напълни палатката със сняг. И се получи метър и половина пространство на шалтето, и аз тъй на кравай, и през една дупка на спалния чувал – от там пушех, от там ядях. Мислех си само: ще оживея, имам за какво да живея. Имам жена, имам деца, имам приятели, имам близки хора… Нали, силен съм, ще оживея”, спомня си Тодор.

“Въобще не съм мислил, че ще умирам. Не съм се предал. Гледах да бъда рационален, тялото ми да е като една батерия”. Помогнали му запасите от храна и бренди.

Изпитал страх в момента, в който му свършила газта. „Това беше най-критичният момент, защото като няма вода – няма храна, като няма храна – няма енергия, спираш да бъдеш батерия да топлиш. Като спреш да топлиш, почваш да изстиваш. Това беше най-критичният момент. Щото горе си постоянно жаден. Може би като в пустинята. Колкото и невероятно да звучи, постоянно ти е сухо на устата и ти се пие”, обяснява мъжът.

Тодор е излизал от палатката, но първоначално решил да не се отдалечава – 20 минути навън са равносилни на смърт. Застигнала го и втора буря.

В палатката четял. Фентъзи – „Замъкът на лорд Валънтайн”. „Единственият ми кошмар беше ,че нямах изход. В смисъл, че надолу не мога да намеря път, нагоре пътят го знам, но не мога да стигна. Имам право само на един ход. И този ход трябва да е правилен”.

След като останал без газ, тръгнал надолу, защо бил убеден, че на сегашното място го очаква сигурна смърт, докато иначе шансовете му са 50:50. Случайно открива следи, които го отвеждат до хижа „Васил Левски”.

Защо го прави?

За Тодор отшелническият туризъм в планината е начин да зареди мисловните батерии и да избяга от всекидневието: „Аз си обичам планината от малък. Аз си ходя и за риба по три дена. Отивам си за риба и съм си абсолютно сам. От това не произтичат никакви неприятности”.

През януари пак пътешествал самотно из Балкана, но в по-спокойна част от планината. През първите дни забравил да си изключи телефона и останал без батерия. „Жената горе-долу знае, че три дена като не се обадя, може да имам проблем с телефона и така-нататък. Не е нещо, което да е кой знае какъв проблем”, казва Тодор.

Сега е категоричен, че е бил „на възможно най-откритото място”, но го търсели в съвсем различна част от планината.

Спасители го упрекват защо не се е качил на билото, за да се обади, при положение, че е имал батерия. „Аз правих един опит. Той е неуспешен. То е 75 градуса наклон, нали. И точно както скалите – става един процеп, и има други скали… В този процеп имаше тапа от сняг може би 2 метра! Аз просто нямам екипировка да мога да мина през 2 метра преспа. При 70 градуса наклон! Нямаше как технически да го направя. Другото, което е – дето съм стоял свит в палатката – аз на практика нямах и сили да го направя”, категоричен е мъжът.

„Искам да се извиня на всички, които са ме търсили, но аз нямам никаква вина за цялата ситуация може би, от гледна точка на това, че просто така се получиха нещата!”, категоричен е Тодор.

Издирването му ще струва минимум 25 000 лв. От чий джоб ще дойдат? „Не знам какво да кажа (…) Ако трябвам да ме вкарат в затвора. Нямам такива пари. Просто… аз даже не знаех, че ме издирват!”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Майка, ти трябва да се е уплашила най- много когато те е родила такъв изрод да бяха те оставили да пукнеш ,ама такива като не пукват.

    1. Всички божествени същества скрити в мезонетчета , автомобил бъкан с електроники или селските си слънчеви очила , последен писък на модата си мислят че имат власт над живота.
      Но дори и да се размърда мъртвата ви душа ,пак няма да имате права над живите.

    2. Средно статистическия българин все още мисли по стария соц начин -Има човек има проблем, няма човек няма проблем. То по тая логика, да не ходиме на море, че се давят доста повече хора в морето отколкото, умират в планината…или да спрем да караме коли… примери бол. Законово не е урегулирано как, кога, къде и защо може да се пращат спасителни екипи. Трябва да е задължителна застраховката при такива преходи(не е задължително да е годишна или месечна а седмична или дневна), като при проблем пълната застраховка да покрива разходите по откриването на човекът(иначе както е сега се обезсмисля). Така следващия път като се загуби някой няма да се вдига толкова шум, а застраховката му ще покрие разходите, а ако не е застрахован ще трябва сам да ги покрива и да си плати. Елементарно, но нямаме механизми за законови и институционални проблеми а и институцийте не намират смисъл да работят в интерес на хората.

  2. ” Като спреш да топлиш, почваш да изстиваш. Отивам си за риба и съм си абсолютно сам. От това не произтичат никакви неприятности”. Прав е човекът. Прозрение.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.