На 16 юли 2018 да почерпят

Шампионът прибра 38 млн. долара

Доналд Тръмп пристигна в Хелзинки

Кооперация се запали в Шумен

Земетресение с магнитуд 5 по Рихтер в Япония Няма опасност от цунами

Очаква ни най-голямото лунно затъмнение за този век

Чумата донесли бежанци от Турция В страната вече са умъртвени близо 4000 овце и кози

Протест на жители на пернишки квартал блокира пътя Перник-Радомир-Кюстендил

Ново огнище на птичи грип в добричкото село Миладиновци

Карловка осъди „Свидетели на Йехова“ Сгрешена кметска заповед бави събарянето на незаконна постройка на сектата

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 16 юли 2018

Бежанските центрове в страната трябва да бъдат закрити, защото в тях няма много хора, а издръжката им е голяма, смята Джамбазки

20 години по-късно: Франция отново е световен шампион!

Никос Кодзиас: Споразумението за името Северна Македония ще получи зелена светлина от гръцкия парламент

Губим 30 години заради обжалвания 80% от поръчките се оспорват и затова изпълнението на обектите закъснява

Тодор Георгиев – Тоши: Три пъти любовта ми завърши с раздяла

Много музиканти живеят с чувството, че са онеправдани, не ги разбирам, казва певецът

Той е един от най-харизматичните артисти от новото поколение български певци. Тодор Георгиев – Toshey е звезда от „Гласът на България“ и „Африка: Звездите сигурно са полудели“, който търпеливо развива музикалната си кариера. Свири на тромпет, пиано, китара и барабани, преизпълнен е с енергия и ентусиазъм. Интересува се от история, археология, литература, кино, телевизия. Любознателността му към света го довежда до специалността „Масови комуникации“ в Нов български университет, а сега завършва и журналистика, но над всичко стои любовта му към музиката.

„Един ден се събудих и си казах: ще се занимавам с музика!“ Бях в елитна гимназия с много високи оценки. Гласяха ме за банкер, адвокат, все доходоносни професии, но това, което си е отвътре, в даден момент изригва“, признава Тодор Георгиев.

В разгара на лятото в публичното пространство се завъртя и най-новото му парче „Дъждобран“, което изпълнява в компанията на дебютанта Пепо Кирилов – Casper, Асен Кукушев от култовата група „RDMK“ и Пламен Денчев от „Funky Miracle“. То ударно изкачи родните музикални класации, а скоро ще чуем и съвсем ново парче на Тоши.

– Тоши, ти и компания пуснахте купонджийското парче „Дъждобран“. Как се роди песента и как се открихте с Пепо Кирилов, Асен Кукушев и Пламен Денчев?

– С момчетата сме приятели от много време. С всеки се познаваме по различни линии – с Пепо от музикалното училище, с Пламен от „X Factor“, а с Кукушев от живота като цяло! Песента се роди в стаята ми, докато свирих на китарата. След това вече реших, че е редно да се направи с весела компания.

– Видеото е много веселяшко, отчасти е заснето на яхтата на Здравко Василев – победител в „Биг Брадър“. Разкажи някои по-интересни моменти около снимките.

– Видеото заснехме за 2 дни в Приморско. Здравко беше така добър да ни разреши да снимаме на яхтата му, което беше страхотно за нас. Той я управляваше, докато снимахме, и се забавляваше страхотно заедно с нас. Имам един любим момент, в който с оператора Ники Атанасов – Монтеро станахме в 5 сутринта, за да снимаме на изгрев. Около половин час по-късно и двамата бяхме в морето, а водата беше ледена. Все пак си заслужаваше – получиха се изключително готини кадри!

– Миналата година ти бе първият българин, който се върна с награда от Международния музикален фестивал „Откритие“ – спечели с авторската си песен „Till the End“. Обичаш ли да се състезаваш в творчески и в житейски план?

– Обичам да се състезавам в спортове – тренирам всеки ден, играя футбол, имам си отбор. Притежавам страшна спортна злоба и непримиримост. Обаче само за спорт. Музиката не е състезание. Така се случи, че се оказах на този конкурс след поканата на Доно Цветков. Но никога не съм гледал на това като състезание. Не би трябвало музиката да носи такива помисли.

– Как си обясняваш пробива на изпълнители като Криско, Гери Никол и Дара, например?

– Криско се бори дълги години и накрая напипа верния път. Гери веднага хвана актуалната вълна, успя да провокира и да заеме мястото на „rnb дива“, което липсваше в музиката ни. При Дара е горе-долу същото. И тримата правят актуална музика, хората се забавляват на песните им. Нищо по-сложно няма. Знам, че много музиканти имат силно развито чувство за онеправданост. Само че не го разбирам. Просто бачкаш с всички сили и се опитваш да си актуален. Всеки изпълнител трябва да прецени дали прави музика за себе си или за публиката.

– Известният наш композитор Иван Кутиков, който от години живее и твори в Лос Анджелис, скочи срещу пошлите текстове, които налагат наши изпълнители, и особено срещу едно от парчетата, което спечели награда на БГ радио. Той писа до СЕМ, до министъра на културата… Ти лично какво мислиш по този проблем?

– Това е много смешен за мен казус. Много възмутени се изказаха из фейсбук без дори да разберат кой точно текст спечели наградата. Това всъщност е песента „Не ти ли стига“ на Михаела Маринова с текст на Павел Николов. Една изключително стойностна песен и текстът всъщност е доста добър. Личното ми мнение е, че се мрънка прекалено много без основание.

– Често пускаш в мрежата свои снимки как тренираш и поддържаш здраво и красиво тяло. Какво правиш в това отношение?

– Седем дни в седмицата тренировки. Лостове, фитнес, футбол, плуване. Това за мен е начин на живот и не мога да съществувам, без да спортувам. Чувствам се като болен, ако съм принуден да почивам по-дълго.

– Ти си младо и красиво момче, как се опазваш от нагли и дръзки почитателки?

– Ами аз станах прекалено директен с времето. Ако не се интересувам от дадено момиче, направо й го казвам. Което е по-добре. Така й спестявам усилията. Не съм масов ухажор – гледам да съм верен на момичето до себе си и винаги да развивам връзката ни до максимална степен. Не се получава все още, някога ще се получи.

– Сигурно си имаш гадже?

– Нямам и едва ли ще имам скоро. Преживях голяма любов, която завърши с раздяла, и това се случва за трети пореден път. Смятам да си взема почивка и да погледна в себе си по-обстойно. Да изясня от какво имам нужда в собствения си свят и да не си позволя да допускам стари грешки.

 

Стойчо Керев:

Нация от лигльовци няма бъдеще

Бездарни чиновници пишат съдбините на цели народи, затворени в климатизираните си офиси в стъклен дом – нищо че на метри от тях взривяват метрото, възмущава се журналистът

Стойчо Керев е журналист, продуцент и медиа експерт. Автор, лектор и комуникатор на методики за поведение и анализ. Роден в Карлово. Завършва стопанския факултет на Великотърновския университет. Автор и продуцент на предаването и платформата за наука, мистика и конспиративни теории „Новото познание“. Лектори са едни от най-големите експерти у нас и в чужбина. Новите епизоди на предаването ще стартират до края на септември, а в първия от тях ще бъде засегната темата за експедицията на руските тайни служби и легендата за богинята Бастет.

Стойчо Керев е специализирал продуцентство и оперативен мениджмънт във Великобритания с подкрепата на британското посолство. Участва активно в изграждането на първите частни радиостанции в България. Автор е на статии и есета в централната и местната преса, публикува в електронни издания.

– Г-н Керев, кой е най-големият враг на съвременния човек и как може да се пребори той с него?

– Вие вероятно си мислите, че имам готов отговор на този изумително важен въпрос. Ще се опитам да размишлявам на глас, като започна със старата нашенска поговорка „Кой каквото сам си направи, и Бог не може да му направи“. Като начало е редно да се замислим над тази сентенция, изкована от опита на старите българи. Дали човек живее в съвремието или в друго време, няма разлика. И древните са обичали, убивали, съграждали, разрушавали. Един крал, например, заради жена вади цяла империя от католическата деноминация. И така любовта и желанието за наследник хвърлят в смут британската империя за десетилетия. Заради егото на един, страдат милиони. „Победата на егото е просветление. Овладеем ли го, можем да преминем в следващия етап на обучението си“, казва Франсис Фукуяма.

– Според експерти Европа е подложена на ислямизация. Възможно ли е до 2050 година основна религия на Стария континент да бъде ислямът? Кой и защо позволи да се стигне до това?

– „Дайте ми вашите бедни, вашите уморени, вашите потиснати маси, жадни да дишат спокойно“ – този надпис е запечатан върху Статуята на свободата в Ню Йорк за европейските емигранти. И когато последната зелена клонка в Европа повехне, корабите ще тръгнат отново към Америка. В каютите и трюмовете им ще пътуват последните истински германци, испанци, италианци, холандци, французи. Слаби лидери ни внушават как утре няма да съмне без тях. Бездарни чиновници пишат съдбините на цели народи, затворени в климатизираните си офиси в стъклен дом. Нищо че на метри от тях взривяват метрото. Национална идентичност е мръсна дума. Национално достойнство е отрова, а не ценност. Хората днес се питат как испанецът да стане поляк, как французинът да стане немец. Как сърбинът да стане българин? Кажете ми сега, как ще стане дисциплиниран австриец човекът от долината на Тигър и Ефрат? Или може би този от Африка? И как тъй ние имаме сънародници зад граница, които мечтаят да са в родината, а не правим нищо смислено за тях. Но за чуждите има повече, отколкото за нашите. Не съм този, който ще съди. Но съм убеден, че философията на света е сбъркана. Добре е да се замислим над това.

– Има ли ги новите водачи с мисия в днешно време, както са се появявали в миналото?

– Кои са тези водачи? Посочете ги, назовете имената им. Тогава ще говорим по темата сериозно. Сега можем само да гадаем дали това са хора като Илън Мъск, Марк Зъкърбърг, папа Франциск, Далай Лама. Кой има по-голямо влияние? Какво ни внушават? Доверие или недоверие изпитваме, когато го гледаме. Лидерът е човек с доказани безспорни успехи в общността си. Той може да е от хора на науката, културата, здравното дело, просвещението. Но съдбата си прави шеги с нас и понякога един лидер въвлича милиони хора заради едното безумство във водовъртежа на социалното самоунищожение. Днес е добре като за начало лидерите да бъдат с акъла си. Да не се подвеждат по емоцията на всекидневието. Те имат да решават задачи за десетки години напред. И ако са вгледани повече в образа в огледалото сутрин, вместо в съдбините на народа – жалко за народа.

– Кой е възможният сценарий за развитието на света?

– Моят сценарий е позитивен. Или поне искам да бъде такъв. Но финалите с щастлив край са само в холивудските продукции. Виждам, че дори те вече не свършват с хепиенд. Дори в най-трудните моменти последна от кутията на Пандора ни намига Надеждата. Тя все пак е свита в онзи тъмен ъгъл. Чака своето време. Светлината колкото и бързо да лети, там, където отива, вече има тъмнина, която я очаква. Мисията на светлината е да обгръща тъмнината с обич.

– А какво е бъдещето на България? Ще оцелеем ли като нация?

– „Евтин на брашното, скъп на триците“, гласи една от най-верните български пословици. Докато не разберем, че крадем от себе си, докато не осъзнаем, че днес творим утре, оцеляването е заложено на карта. Евтино е да мислиш колко си важен и значим. Евтино е да гледаш през капака на черната лимузина другите. Евтино е да хулиш, атакуваш и унижаваш. Скъпо е да браниш, отстояваш, вярваш. Ти избираш сам какъв да бъдеш. Лигльо или воин. Нация от лигльовци няма бъдеще. Нация от воини живее във вечността.

 

И Джулиана Гани е чула за Паулу Коелю

Венета Райкова с емоционална изповед

Ники Михайлов регистрира фирма „Деспасито“

Гери-Никол била на парти с Риана

Ласкин липсва на фермерите

Фики вече обезчестил Гюлджан, похвали се той

Бутиковите моторни велосипеди на Явор подлудиха ирландците

Смъртта обича премиерите

Батков-младши влиза в модния бизнес

Криско е готов да стане татко

Знаменитости се щракат голи и дръзки

Присадиха бъбрек на Селена Гомес

Най-красивото момиче на света покори Ню Йорк

Срещу главоболието – без медикаменти

САЩ подготвяли агресия срещу Турция

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – в „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 20 СЕПТЕМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.