Йордан Радичков давал зайци като автограф на цялата дружина

„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Томас Джаксън, пожизнен почетен председател на СКРВЛ, пред „Труд“: Нямаме нов Моцарт, защото посредствеността се котира повече Свободното зидарство е начин на живот

Живата легенда на масонството Томас Джаксън бе отново в България по покана на Великия командир на Върховния съвет на Суверените велики генерални инспектори на 33-та и последна степен на ДПШО за България Иван Сариев, за да представи книгата си „Масонство-Идеализъм и Реализъм“. Премиерата в литературен клуб „Перото“ продължи с часове и с много правостоящи. Великият майстор на ОВЛБ Искрен Йотов отправи поздравления към Джаксън, а стотици масони от ОВЛБ си тръгнаха с автографи и снимки от събитието. Разговаряме с ерудирания американец с изключителното съдействие на Михаил Димитров – Стар Велик оратор на ОВЛБ и носител на наградата „Иван Ведър“ за принос към масонството в България.

– Иска ми се да започнем нашето интервю, господин Джаксън, с нещо от предишния ни разговор преди 4 години – бяхте казал, че благотворителността е сърцевина, но не е сърцевината на свободното зидарство. Кое е сърцевината? 
– Да прави добрите мъже още по-добри. Това е нашата цел.

– Само преди 30 години представянето на вашата книга нямаше да бъде възможно в НДК, в София. Тогава масонството у нас не беше възобновено. Как да си обясним интереса към свободното зидарство днес в страните от Източна Европа? Тази „експлозия“ на членска маса във възстановените или създадени Велики ложи в отделните ориенти в държавите от бившия соцлагер?
– Мисля, че интересът към масонството в Източна Европа може да го разгледаме условно в две части- от една страна интелигентни мъже разбират смисъла му и търсят какво масонството може да даде на обществото, а от друга – има и такива, които се питат какво масонството може да им даде на тях. Една от моите големи грижи в Източна Европа е заради факта, че някои мъже се присъединяват към свободното зидарство само, за да подобрят положението си в обществото. Честно казано, това в момента е валидно и за останалата част на света. Колкото повече уважение получава масонството в обществото, толкова повече се увеличава и бройката на желаещите да се присъединят към братсвото.

– В последната Ви книга „Масонство – Идеализъм и Реализъм“, давате пример как два континента – Америка и Европа, буквално са благоговяли пред общуването на двама свободни зидари, следствие на което се появяват цели доктрини за развитие на обществата – Бенджамин Франклин и Волтер. Описвате значимостта на масони като Моцарт, Боливар, Гарибалди. Кои са знаковите имена на масонството днес?
– Сигурен съм, че съществуват. Но не са толкова видими и влиятелни, колкото тези от миналото. Ако поискате да назова имена – ще се затрудня. Бях дълги години преподавател в колеж и задавах същия въпрос на моите студенти – защо в един свят с толкова много повече хора, ние не можем да намерим един Микеланджело, Да Винчи или Моцарт. Къде са великите умове днес? Те вероятно съществуват, но защо ние не ги откриваме? И започнах да отбелязвам, че в днешното общество много повече се котира посредствеността. А по този начин се премахва естествения стимул на хората да се стремят да са по-добри, по-можещи и креативни. Защо един човек с потенциала на Моцарт, който получава минимална финансова отплата, трябва да продължава да се бори, ако вижда как една група музиканти като Битълс, примерно, стават много, много богати? Аз не виждам техния принос към музиката да е толкова голям, колкото този на Моцарт.

– Наричат Ви живата легенда в масонството. В Бостън, в Масачузетския университет, дори и 18-годишните студенти говорят с възхита за лекциите Ви. Където и да се появите, пред Вас стават километрични опашки за автографи, снимки. Колко отговорна е тази слава?
– Такива думи оставям да отшумят. Когато станах за първи път Велик секретар, след моята първа година на този пост, написах една малка молитва: „Мили Боже, не ми позволявай никога да забравя откъде тръгнах. И ми кажи, моля те, кога да спра“. Потеклото ми е бедно и недобре образовано. Свободното зидарство беше нещото, което ме накара да работя много и да се усъвършенствам.

– Как бихте обяснил масонството на едно дете – на ученик или дори на студент?
– Един от големите проблеми на масонството е да се формулира дефиниция, такава, че тези, които са извън нашето братство, да я разберат. Откровено казано, дори и в нашите среди има много братя, които не биха могли да дефинират масонството така, както го разбират или усещат. Ако аз би трябвало да обясня на някой млад мъж какво е свободното зидарство, бих наблегнал на това, че организацията може да ги направи по-дори мъже, отколкото са. Масонството е система от морални норми, илюстрирана чрез символи. Масонството е изиграло може би по-голяма роля за развитието на гражданските общества от всяка друга организация, създадена от човешкия разум. Но най-простата дефиниция е: „Масонството е начин на живот“.

– Проф. Маргарет Джейкъб, която впрочем обичате да цитирате, казва в „Просвещение на живо“, че след 1945 година свободното зидарство изпада до голяма степен от полезрението на сериозната наука. Защо се случва това, щом масонството е „водещ участник в Просвещението“?
– След 1945 година, особено в САЩ, имаше едно много голямо нарастване на членската маса в масонството. И подозирам, че по това време ние приехме много мъже, които не са били с настройката за Просвещението. Най-голямата загуба на интерес при нас, в САЩ, започна през 80-те години на миналия век. Това се случва, когато водачите започват да губят визия и започват да се концентрират върху бройката членове и стават все по-склонни да приемат хора, които никога не би трявало да станат масони.

– Затова ли говорите често за „обезкръвяване на лидерския резерв“ в масонството?
– По-скоро има недостиг на просветени лидери. Можеш да извличаш само от базата членове. Преди 56 години, когато станах масон, много от членовете на ложата ми бяха изключителни професионалисти. Хора, които имаха визията на лидери. А вече този качествен състав почти го няма.
– Този дефицит на лидерство обаче се усеща и в обществата, все повече го чуваме като „заболяването на 21 век“.
– Съгласен съм.

– Когато казвате, че масонството прави от добрите мъже още по-добри, слагате границата само за „добрата глина, с която се прави качествен порцелан“?
– Да. Порцеланът се прави само от много добра глина. Не може от лоша глина да правиш добър порцелан.

– Отделяте внимание на развитието на масонството в Русия, особено преди времето на Екатерина Велика – как братството Ви там е успяло да формира обществото, а не обратното, каквато е обикновено линията на развитие?
– При опитите си да класифицирам масонството в т.нар. „оперативни стилове“, засега съм успял да разгранича четири отделни категории – философска, социологическа, политическа и благотворителна. Тези стилове се определят от ударението, поставяно в отделните юрисдикции, чиято насока пък зависи от натиска на обществените нагласи в тях. Обществото определя облика на масонството съобразно социалната структура, в която то съществува. Единственото изключение от този принцип съм забелязал при ранното руско масонство преди времето на Екатерина Велика, когато се наблюдава тенденция по-скоро братството да формира обществото, отколкото обратното.

– Вие дарявате цялото си имущество на един от най-известните паметници на масонството – Мемориалът Джордж Вашингтон. Извън контекста на този благотворителен жест – кои са местата, които се посещават от масонски пилигрими? Пак Вие описвате и паметника „Приятел към приятел“ в Пенсилвания.
– В Америка отделяме повече средства за изграждането на големи мемориали и това е причината да има повече масонски паметници. На една сравнително малка територия от 150 квадратни мили има 5 много знакови мемориала. Мемориалът Джордж Вашингтон, Катедралата на Шотландския обред, Масонският храм на Филаделфия, Масонският дом в Елизабеттаун, Мемориалът, който споменахте, „Приятел към приятел“, се намира в Гетисбърг. Може да отидете в Рим и да видите големия паметник на Гарибалди, който стои на достолепна височина и „наблюдава“ Ватикана. И върху паметника му е написано „Велик майстор“. В Мексико има огромен паметник на Бенито Хуарес – освободителят на Мексико. Внимание заслужава и паметникът на Симон Боливар, вижте мемориала на Бернардо О`Хигинс в Чили или на Теодорос Колокотронис в Гърция…

– Защо се връщате отново и отново в България?
– Винаги, от много години насам, идвам с удоволствие в България. Още първия път когато дойдох, тук хората ми се сториха по-радостни, по-ведри и открити в сравнение с други страни от Източна Европа. И все още откривам тази топлота. Познавам множество братя от Обединената Велика ложа на България (ОВЛБ), с които установих и трайни приятелски връзки.

– Какво е бъдещето на масонството?
– Зависи за коя част на света питате. Голямото бъдеще на масонството е заложено в Източна Европа и Африка. И това е по две причини: тук все още е ново или сравнително ново течение и предизвикателствата пред свободното зидарство тук са най-големи. А аз мисля, че масонството се захранва, ако мога така да се изразя, от предизвикателствата. Затова и то е изиграло такава огромна роля при развитието на САЩ. Свободното зидарство има голямо бъдеще. За нас, в Америка, ще бъде малко по-трудно и в Австралия. Това са двете точки, където членската маса намалява най-бързо. В САЩ създадохме нова фондация, която е за реконструкцията на масонството и която ще помага на ложите да работят по-близко до философията на европейските, да се реконструира философския модел – дасе върнем към началото.

– Навредиха ли технологиите и интернет на свободното зидарство?
– И тук зависи как се гледа на интернет. Мисля, че създава сравнително голям проблем по две основни причини – дава възможност на наши противници да разпространяват бързо неверни информации, но също дава възможност и на масони да публикуват неособено точни коментари. Никога не съм залагал на числеността, на бройката масони. Много повече ме вълнува качеството на членската маса. Бих предпочел да имам 50 свободни зидари, отколкото 500 членове. Свободното зидарство не повлиява на нашия свят с потоците на своята членска маса, а постига това благодарение на добрите качества на своите членове.

– Каква трябва да бъде ролята на свободното зидарство в каузата за световен мир? Нарочно казвам „трябва“, имайки предвид темата на ХII-та ви Световна конференция преди години в Индия: „Ролята на свободното зидарство в поддържането на световния мир“, в която участвате и споделяте, че това е ваша мечта?
– Ако в света доминираше масонската философия, аз съм убеден, че нямаше да има войни. Ролята на масонството трябва да бъде усъвършенстването на човека, това е нашият принос към световния мир. Това е отговорността на добрия свободния зидар – да олицетвори в обществото онази обединителна философия на занаята, с която е станал известен. Ние не помним масонството. Ние помним делата на масоните като Джордж Вашингтон.

– Известният писател и масон Ръдиард Киплинг е посветил много свои поеми на братството ви, възпял е първата си ложа в Индия в „Ложата-майка“. Имате ли любима строфа?
– Да, от поемата му „Ако“: „Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!“. Точно този стих държа в рамка в моя офис и до днес. Още като ученик държах на работната си маса два цитата, които поставих и в колежа, където по-късно преподавах. А това беше частен колеж, учениците идваха от богати семейства, с много добри възможности: „Поставиш ли ръката си в течащ поток, ти усещаш последният, който е минал и първият, който идва“. Животът протича днес – не вчера. Другият цитат бе: „Нямах обуща и плаках заради това, докато не срещнах човек без крака“. През живота си съм наблюдавал много ситуации и често казвам, че не е важно кой си бил, важно е какво оставяш след себе си, какво влияние ще окаже човек за развитието на околните. Защото то после се предава от поколение на поколение, дори и да не се помни името на човека.

Нашият гост
Томас Джаксън е на 85 години, родом от Пенсилвания, САЩ. Колежански и университетски преподавател. Един от най-изтъкнатите масони в световен мащаб. Пожизнен почетен председател на Световната конференция на регулярните велики ложи (СКРВЛ). Почетен член е на 111 велики ложи по цял свят. Джаксън е единственият американски масон с титла на велик сановник от Обединената велика ложа на Англия; удостоен е с подобни от 42 други велики ложи, като в 15 от тях е Почетен велик майстор.

Още по темата

  1. Първо в "Труд": Живата легенда в масонството Томас Джаксън препълни Перото

  2. Андрей Богданов, Велик майстор на Великата ложа на Русия, пред „Труд“: Архивите на масонските ложи от цяла Европа се пазят в Москва Петър I е донесъл светлината на свободното зидарство в Русия

  3. Доменик Шарпентие, Асистент Велик Майстор на Великата Национална Ложа на Франция, пред „Труд“: Масонството е едно от училищата на живота Една верига, каквато и да е тя, притежава силата на най-слабата си брънка

  4. Великият майстор на Армения Карен Хакобиян пред „Труд“: Само демократичните общества приемат положително масонството Всеки човек трябва да бъде критичен и изискващ първо към себе си

  5. Оскар де Алфонсо Ортега, Велик майстор на Великата ложа на Испания пред „Труд“: Масонството трябва да се живее пълноценно Свободните зидари в България дадоха уникален пример за братята по света

  6. Кристоф Босбах, Велик майстор на ОВЛГ, пред „Труд“: Радвам се, че масонството в България просперира Бих искал синът ми да стане свободен зидар

  7. Масони от три континента валидираха юбилейна марка в България (СНИМКИ) Обединената Велика Ложа на България отвори за пръв път храм за медиите

  8. Старият Велик майстор на Обединените велики ложи на Германия Рюдигер Темплин пред „Труд“: Отличителният белег на масонството е толерантността

  9. Великият майстор на Великата ложа на Ирландия Дъглас Грей пред „Труд“: Щастлив съм да подкрепяме българските си братя

  10. Андрей Богданов, Велик майстор на Великата ложа на Русия пред „Труд“: Кирил и Методий са „масони без престилки“ за Русия, донесли просвещението от България

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.