Красимир Вълчев: До края на 2019 г. всички училища ще имат изградена wi-fi мрежа

Илияна Йотова: Предизвикателството пред политиците и държавниците е да върнат доверието на хората

Суичър на Burberry подтиква към самоубийство

Пиян с 2,42 промила удря в главата и рита полицай в Хасково

Министър Маринов и турският му колега оцениха високо сътрудничеството в борбата с трафика на наркотици

Граждани плащат данъци като търговци

Младен Маринов: Афганистанските граждани са основна нация, подаваща молби за убежище у нас

Парламентът прие процедурни правила за избор на нова ЦИК

Министър Вълчев: Няма предпоставки за затваряне на училища заради ситуацията с морбилите

Депутатите гласуваха оставката на Карина Караиванова от поста председател на КФН

Брутални „баварци“ нанасят двоен удар Редови 6-цилиндров мотор генерира двигателна сила като за по-голям V8

„Кауфланд” изтегля от продажба опасна детска дрънкалка Клиентите могат да върнат закупения продукт, а сумата ще бъде възстановена

Бебе на четири месеца е прието в болница в Хасково със съмнение за морбили

Шумен чества Панчо Владигеров с концерти, изложби и конкурс На 13 март внуците на твореца и Стунджи свирят със Симфониетата

Автобус с 35 пътници пропадна в канавка край Пловдив Пътят му бил засечен от микробус, няма пострадали при инцидента

Тоневи – едно обикновено семейство с пушки на рамо Сливенци пазят традициите в клуб „Традиция”

Тончо и Роза се запознали на една национална младежка бригада. Срещнали се, харесали се, взели се.  „И вече 41 години не сме се разделяли!”, отбелязва Тончо. Малко ли, много ли е това време, може да се изчисли по възрастта на единствената им дъщеря Стефка, която е на 40 години. А внучката им Калина е на 10.

Стефка, Калина и зетят Пламен живеят в Хамбург.  Едва ли някога ще се върнат обратно в България. Точно и Роза Тоневи са в Сливен. Децата им в чужбина са уважавани в професиите си, радват се на подреден и удобен живот. Родителите им у нас също ходят на работа. Роза попълва формуляри за издаване на лични документи, Точно е охрана в НОИ. А в свободното си време сливенското семейство облича четническите униформи, нарамват пушките, обикалят страната, вдигат „въстания” и водят „боеве”. Накратко – Тончо и Роза пазят традициите в Клуб „Традиция”.

„Ние винаги сме обичали да пътуваме из страната. От 100-те национални туристически обекти, сигурно сме обиколили 90”, разказва Тончо. С клуб „Традиция” се свързали покрай един голям концерт в София, където се запознали и сприятелили с неколцина новозагорци от клуба. Подали заявления за прием, а след като вече започнали да участват във възстановки, получили и членски карти. Роза е с номер 1050, а Тончо – с 1051. Последните две цифри съвпадат с годините им на раждане.

Част от костюмите имали и от по-рано. Роза пазела в гардероба си 7-8 народни носии. Тончо вече си е набавил 5-6 костюма: лятна и зимна опълченска униформи, четническа и родопска народна носия от Смолянско, униформа на турска редовен аскер от 19 век, а също и дрехи на башибозук. „За да стане възстановката на битката, нали трябва да има и от едната, и от другата страна”, усмихва се той. И добавя, че понякога по-емоционалните зрители се намесват в боя с викове: „Ей, какво се церемоните с врага, ами не ги запукате с камъни?!“.

„При нас членуват хора с най-различни професии. Войводата ни Иван Стоянов е дърводелец, много разумен и способен човек. Имаме литератори, учителки, банкери. И свещеникът на Нова Загора е при нас! Униформите и оръжията сами си ги осигуряваме. Руската ми шапка поръчах да ми доставят от Киноцентъра. Пушката ми е „крънка” – оригинал, правил я е чешкият майстор Силвестър Крънка и може би наистина е участвала в реална битка”, разказва Точно с вдъхновение.

„На връх Шипка миналата година, когато бяха националните чествания за 140-годишнината от епопеята, бяхме близо 200-250 участници от цялата страна. Накрая, когато приключи възстановката, хората искаха да се докоснат до нас, да ни пипнат”, добавя той.

През октомври м.г. ходили с Роза като туристи да видят Момчиловата крепост. Там разбрали, че в Смолян честват 105-годишнината от битката през Балканската война при връх Средногорец, когато шепа храбреци върнали Родопите обратно в България.  Двамата съпрузи от Сливен си носели костюмите и се присъединил към клуб „Родопски хайдути”. Роза застанала с униформа пред паметника. По-късно в местните медии писали за нея: „Българка, с пушка в ръка и стойка на гвардеец, не мръдна по време на цялата церемония”.
Тончо е харесал една мисъл и често я цитира: „Не се страхувай от лудите и щурите. Те вършат подвизи. Страхувай се от безразличните, безличните”. Той и Роза смятат, че са от първия вид, каквито са и всички 48 души от клуб „Традиция” в Нова Загора. Националното дружество има 36 организации, с 800 членове, а броят им с асоциираните членове стига над 2000.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.