ПП и ДБ целят различни неща с искането си президентът да отложи връчването на втория мандат с три месеца, смята политологът Тончо Краевски. Според него ПП си мислят, че са много находчиви и че извиват ръцете на Радев. Ако той им откаже, значи не го е грижа за съдебната реформа, а ако приеме предложението им, ще ги направи важен фактор отново. ДБ обаче разбират, че трябва сериозно да се опитат да съставят правителство в тези три месеца и ако предложението беше формулирано така, президентът щеше да помисли много внимателно преди да откаже, но ПП наложиха волята си и това доведе до фиаско за цялата коалиция. Краевски е убеден, че ПП не виждат политически партньори или опоненти, те виждат само активи и пасиви; другите политици за тях са обект, а не субект. Тяхното поведение е комично само доколкото плановете им се провалят. Иначе като концепция е доста страшно.

- Как ще коментирате искането на ППДБ президентът да отложи връчването на втория мандат с три месеца?
- Като оставим настрана иронията, има и нещо друго. Създава се прецедент. Вярно, Конституцията не предписва срок за връчване на втория мандат. Но никога не е било прието мандатът да се бави с друга цел, различна от съставянето на правителство. ППДБ създават прецедент, казвайки че държавният глава би могъл да се възползва от липсата на срокове в Конституцията, за да преследва политически интереси. Това е злоупотреба с право. Демократичната общност, повече от всеки друг парламентарен субект, тласка Радев да прекрачва традиционно установените граници на президентските правомощия още от 2019 година насам - разбира се, когато те имат изгода от това. Искаха от него да не подписва указа за назначаването на Гешев (там също няма срок), после участваха активно в „изчегъртването“ през служебния кабинет „Янев“, после се настроиха срещу президента и му орязаха правомощията, ала днес отново се обръщат към него като попечител на Конституцията. Представете си сега, Конституционният съд възстановява основния закон и връща служебното правителство в правомощията на президента. Идват седмите поред избори и партиите пак не могат да съставят кабинет. Какво пречи на Радев да възприеме тяхното тълкуване и да забави за неопределено време връчването на мандатите, докато управлява със служебното си правителство и държи Народното събрание заложник на една своя законодателна програма? Държавата ще стане фактически президентска република в перманентна криза. Стига само да има блокиращо малцинство, което да го запази от импийчмънт, какво (формално) незаконно и нелегитимно ще има в такова действие на Радев? Той сигурно няма да го стори, защото наистина има пунктуално и покровителско отношение към основния закон, както трябва да бъде. Но прецедентите се трупат.

- Какво целят ППДБ - тупане на топката три месеца до октомври или пък начало на предизборната им кампания, в която основното послание ще бъде - ето, ние искахме да довършим съдебната реформа, да изчистим корумпираните от парламента, ама другите и президентът не ни дадоха?
- ПП и ДБ целят различни неща. ПП си мислят, че са много находчиви и че извиват ръцете на Радев. Ако той им откаже, значи не го е грижа за съдебната реформа, а ако приеме предложението им, ще ги направи важен фактор отново. Представете си Радев да не беше толкова отговорен към Конституцията и да беше решил да изобличи техния блъф - да се съгласи и да ги остави да гълтат вода три месеца, опитвайки се да сменят регулатори и да реформират системи в Народно събрание, в което има две разцепени парламентарни групи и 38 независими депутати. По иначе стоят нещата с ДБ, които разбират, че трябва сериозно да се опитат да съставят правителство в тези три месеца. Прочее, ако предложението беше формулирано така, президентът щеше да помисли много внимателно преди да откаже, но ПП наложиха волята си това доведе до фиаско за цялата коалиция.

- Не e ли малко комично точно тези, които орязаха конституционните правомощия на Радев в частта за служебно правителсто да ходят и да го молят да изпълни тяхно желание? ППДБ не бутат президента да прекрачи границите на правомощията си?
- Те не молят. Те се преструват на слаби, но не се чувстват такива. Всъщност притискат и поставят условия. ППДБ, по-специално ПП, са последователни в своето поведение на „враждебни приобретатели“ (от анг. hostile takeover), които искат да придобият компанията „България“ без да преговарят наравно с нейния досегашен мениджмънт. Те не виждат политически партньори или опоненти, те виждат само активи и пасиви; другите политици за тях са обект, а не субект. Тяхното поведение е комично само доколкото плановете им се провалят. Иначе, като концепция е доста страшно. Според мен ДБ наистина искаха да отстранят Пеевски като модел, но ПП просто искат да седнат на мястото му, защото той на практика беше реализирал онова, за което те мечтаеха.

- ППДБ все едно казаха: Ние сме 39 депутати, ама ни трябват 121 и след това пък 160. Смятате ли, че ще се намери политическа сила, която да ги подкрепи?
- Краткият отговор е „не“. Борисов даде ясно да се разбере, че няма да участва в продължаването на живота на този парламент. Възраждане и ИТН искат в замяна подкрепа за референдум, който ППДБ няма никога да разрешат. След като и Радев не се поддаде на морално изнудване, остават двете ДПС-та и БСП. Няма мнозинство.

- Радев директно им каза - първо мнозинство за правителство, после законодателни инициативи. Но те продължиха да упорстват за регулатори, служби и т. н. Дали остана нещо скрито в разговора на „Дондуков“ 2, след като медиите бяха приканени да напуснат?
- Не мога да знам какво точно са си казали. Този ход беше толкова агресивен и манипулативен от тяхна страна, че не вярвам разговорът да е продължил много по-конструктивно насаме. Президентът никога няма да възстанови отношенията си с тях.

- Отново ППДБ искат законодателство на юруш. Възможно ли е да се приемат 7 закона за 3 месеца? В НС още няма комисии, нито един законопроект, само се привикват служебни министри... Има ли според вас някаква скрита цел Конституционният съд да бави толкова дълго решението си за поправките в основния ни закон? Вече стана много съмнително...
- Не е възможно, разбира се, освен това е нежелателно. Въпросът за Конституционния съд е отделен. КС е уникален орган, който изпълнява най-трудната задача в държавата - да облича важни политически решения в правна форма и да го върши по убедителен и безспорен начин. Измененията в КРБ, които бяха приети от 49-то НС имат толкова много и сериозни юридически проблеми, че съдът не би могъл да ги потвърди, освен ако не е подложен на колосален политически натиск и ако не намира никаква опора в гражданското общество. Декември месец ситуацията изглеждаше безнадеждна, но само няколко месеца по-късно сглобката се разтури и парламентарните партии се спуснаха отново по спиралата на взаимното изяждане. КС успя да удържи мълчанието си достатъчно дълго (ето при какви случаи е полезна липсата на срокове), докато не настъпи нова политическа ситуация, в която се диша по-спокойно и може да се вземе решение, което е съобразено с правото, а не с конюнктурата. Така правото побеждава във времето - с много търпение.

- А какво ще стане, ако КС възстанови конституцията и Радев пак да може да си назначава служебно правителство?
- Партиите ГЕРБ, ППДБ и ДПС ще трябва да решат дали промените в Конституцията са толкова важни, че да си струват предизвикването на Велико Народно събрание. Аз се опасявам, че може да стигнат до там, даже не защото страстно вярват в своя проект, а просто защото след още едни избори парламентарната система може да няма друг ход за излизане от кризата.

- Вярно, Радев прекали няколко пъти с протакането за втория мандат. Наистина няма предвиден срок за връчването на втория мандат. Посочва се, че това трябва да стане в „разумен срок“. Дали 3 месеца е такъв разумен срок за ППДБ? И не трябва ли при следваща поправка в Конституцията всички такива „разумни срокове“ да бъдат конкретно посочени?
- Мисля, че трябва да спрем с поправките в Конституцията. Тези срокове осигуряват гъвкавост, от която партиите се нуждаят, защото формирането на коалиции е бавен и труден процес. Работата не президента е да проведе консултации с тях, за да прецени доколко те имат съвестното намерение да опитат да съставят правителство.

- Парламентарните партии обичат да се хвалят, че винаги са готови за избори. Но в момента в доста от тях има разцепление, неустановен статут на председателя, вътрешни борби. Партийната ни система е в очевидна криза, как може да се тръгне да се излиза от нея?
- Българите не искат да дадат решителна победа на нито един от кандидатите. Не само това, а и парламентът като цяло вече стъпва на много малка социална база. Партиите ще трябва или да се примирят с това и да направят коалиция, или да вървят към Велико народно събрание и някакъв президентски или полупрезидентски модел. На прага на седмите избори за четири години е очевидно, че други опции няма.

- Кризата достигна и до още една от партиите на т. нар. преход - ДПС. СДС го няма, БСП е тръгнала по неговия път. С какво си обяснявате това?
- Това е голяма тема, която заслужава цял разговор. На основата на БСП, ДПС и СДС беше построена политическата система на прехода. Тези три партии гарантираха съответно три консенсусни положения, които решават проблеми, възникнали в края на 80-те години - 1. БСП - имунитет за бившите управляващи срещу тяхна безусловна кооперация за изграждането на демократичен строй; 2. ДПС - имунитет за българските турци срещу тяхната безусловна подкрепа за териториалната цялост на България; 3. СДС - реституция на буржоазията и овластяване на прогресивната вътрешна опозиция в БКП. Тези проблеми днес просто вече не са актуални поради тяхното успешно решаване. Пред България има съвсем нови проблеми за решаване, които ще извикат на живот нови системни партии.

- ДПС без Пеевски ще подкрепи ли ППДБ?
- Не. Според мен те имат интерес от бързи избори, за да се очистят от хората на Пеевски в листите.

- И все пак има ли варианти за правителство в това НС с втория или с третия мандат? А възможно ли е следващите избори да се случат след 5 ноември, когато ще стане ясно кой ще седне в Белия дом?
- Няма вариант да са по-късно от октомври. В Белия дом вече е доста вероятно, че ще седне Тръмп, но аз не вярвам, че от това следва нещо за българските политици. Тъжно, че мнозина от тях се занимават с подобна геополитическа астрология, вместо с политика.

Нашият гост
Тончо Краевски е един от най-младите политически анализатори у нас. Завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. Учил е европейско право в университета в Маастрихт. Следвал е право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.