Спешни или смешни мерки срещу футболното хулиганство

Тежък старт за „Реал“ след раздялата с Роналдо и Зидан

На 16 август 2018 да почерпят

Къде се корени харизмата на дъновизма Решения на видни политически фигури са повлияни от учението

Фалшиви новини пак бълва „Дневник“ Мамят за плажа в Аспарухово, лъжат за делото за Пирин

Богатите гинат по-скъпо в катастрофи В момента съдиите присъждат еднакви суми за обезщетение на всеки наследник

Най-малко 48 загинали при самоубийствен атентат в Кабул Ранените са близо 70

„Копенхаген“ дразни ЦСКА с думи

Шефката на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова: Не е време за оставка, необходима съм (обзор) Никой не бил застрахован от срив

Извънредно положение в Генуа след рухването на виадукта

Кога хазната връща ДДС по европроекти

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък

Калоян Паргов: Цената на ремонта на „Граф Игнатиев“ е в пъти по-висока от тази на магистралите

Спират изтичането на мозъци с 61 млн. лева Държавата връща млади учени от чужбина с по-големи стипендии

Търсят две момчета, пометени от вълна на вълнолома във Варна Отменят празничния концерт и заря в града

Трагичното наследство на Барак Обама

Американското посолство в Либия беше превзето от екстремисти, а посланикът унизително умъртвен. Снимка АФП

Радикалните ислямисти замениха авторитарните, но светски тирани

Близкият изток е по-опасно място след осемте години на президентството на Барак Обама в САЩ откогато и друг път. Осемте катастрофални години на Обама следват осемте катастрофални години на Джордж У. Буш, по време на които тази част на света също стана по-опасна. Така се случи и с други международни горещи точки.

Общо през последните 16 години станахме свидетели на някои сериозни външнополитически издънки по света и най-вече в региона между Либия и Иран, които включат Израел, Египет, Сирия, Ирак, Ливан, Турция и страните от Персийския залив.

По отношение на конфликта между Израел и палестинците политиките на Обама направиха така, че възможността за компромисен мир става все по-сложна за постигане. Когато Израел чувстваше, че САЩ стоят зад него по времето на президентите Бил Клинтън и Джордж У. Буш, те предлагаха щедри предложения, за да прекратят изграждането на селища и окупацията в почти всички части на Западния бряг.

Обама, вместо да подкрепя Израел, неколкократно го прониза в гърба, започвайки с едностранчивата си реч в Кайро в началото на мандата си, продължавайки с невъзможността си да наложи червена линия относно използването на химическо оръжие в Сирия, после позволявайки някои специфични клаузи да бъдат присъединени към Иранското ядрено споразумение и кулминирайки с отказа си да наложи вето върху резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, който постави по-голямата част от вината върху израелтяните за настоящата патова ситуация.

Тези действия, особено скорошната резолюция, премахнаха стимулите за палестинските власти да приемат предложението на Нетаняху да се започнат преговори за мир, основан на компромис. Те бяха погрешно накарани да повярват, че ще могат да постигнат държавност чрез ООН, или по друг начин, който да не включва компромис.
Традиционните съюзници на САЩ в Близкия изток – Израел, Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Йордания, бяха отслабени от политиката на Обама, особено заради споразумението с Иран. Американските традиционни противници – Иран, Сирия и “Хизбула”, бяха засилени, както и Турция.

Дестабилизираният Близък изток представлява засилваща се заплаха за съюзниците на САЩ и за мира. Вината за нестабилността е споделена от президентите Буш и Обама. Инвазията в Ирак и свалянето на Саддам Хюсеин разделиха страната, направиха я неуправляема и поканиха Иран да има важна роля в настоящите нестабилни условия.
Свалянето на Муамар Кадафи остави Либия отворена за увеличаващи се терористични влияния. Опитът Башар Асад да бъде свален превърнаха Сирия в кошмар.

Насилственото “пенсиониране” на Хосни Мубарак първоначално постави Египет под контрол на “Мюсюлманско братство” и засили “Хамас” в ивицата Газа. Само превратът, на който администрацията на Обама се противопостави, донякъде възстанови някаква стабилност в Египет.

Ливан стана напълно подчинен на “Хизбула”, терористична групировка под влиянието на Иран, която има 100 хил. ракети, насочени към Израел. Шиитската дъга в момента преминава от Иран през части от Ирак и Сирия и завършва в Ливан.

Това е трагичното наследство на администрацията на Обама и нейните опити да поправи щетите, причинени от администрацията на Джордж У. Буш. Радикалните ислямистки терористи замениха авторитарните, но светски тирани.
Трябваше вече да си научим урока от заменянето на тираничния шах на Иран с далеч по-тираничните и опасни аятоласи.

Но не би. Ние решихме да подкрепим “демокрацията” на Арабската пролет, което доведе до сменянето на недемократичните домашни тирани с недемократични международни терористи.

* Авторът е професор в Харвардския университет, преводът е на агенция “Фокус”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Доста обективен и самокритичен анализ , но какво ще стане по-нататък , ще поживеем , ще видим . Най-вероятно администрацията на САЩ от по-ниските нива , облажили се по времето на афроамериканеца , ще саботират Тръмп – може би не шумно , но упорито .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.