5 мита за целулита

Съдят ловец, убил домашно куче

България се присъедини към Центъра за киберотбрана на НАТО

Лекари се борят за живота на раненото в катастрофата до Долище дете

Мъж загина в катастрофа между трактор, кола и камион

Катастрофа затвори пътя Свищов – Ореш

Двама владици осветиха новия храм „Свети Дух” в Монтана Почетен гражданин дари 300 000 евро на областния град

Фандъкова: Строим 15 нови сгради на детски градини и 10 училищни

Еврофутбол не е само спортни залози

Задържаният кмет на Костенец обещал подкуп на общински съветник

Наши тенисисти уреждали мачове

Прокуратурата внесе обвинението за убийството на бизнесмена Венцислав Маринов в Нареченски бани

ТЕЦ „Варна“ работи изцяло на природен газ За пристанището има инвестиционен план за близо 90 млн. евро

Военновъздушните сили на Русия получиха първите си изтребители МиГ-35

Вероятно император е погребан в Малтепе Каменнна кула разкриха археолозите на могилата край Маноле

Тракиецът Спартак – бунтовник или реформатор? Роден в района на Сандански, по потекло вероятно е от „клонка“ на царската династия на одрисите

За римското общество той е новият Ханибал

Днешната представа за Спартак е повече литературна и кинематографична. Името на великия син на Тракия отдавна се е превърнало в символ на революционните движения в целия свят. Политизацията на неговия образ създава почва за спекулации „за“ и „против“, които са твърде далече от историческата истина. От друга страна, името на Спартак се налага в масовата култура с приемането му от спортни дружества, футболни отбори, стадиони…

Плакат на филма „Спартак“ от 1960 г.  - в главната роля Кърк Дъглас.
Плакат на филма „Спартак“ от 1960 г. – в главната роля Кърк Дъглас.

Както разказва Плутарх (І век сл. Хр.), Спартак е произлизал от тракийското племе меди и „…се отличавал не само с изключителна смелост и физическа сила, но по своя ум и мекота (възпитание) на характера стоял много по-високо от своето положение (на гладиатор) и въобще приличал повече на елин…“ Роден в началото на ІІ век пр. Хр. в района на днешния град Сандански, Спартак по потекло вероятно е от някоя „клонка“ на царската династия на одрисите. Факт са неговата блестяща военна подготовка, способността му да ръководи хора, а и самото му „царско“ име. Пада в плен при войните с римляните в Тракия, а към времето на въстанието не е гладиатор, а инструктор (“доктор“) на бойците на арената. И поне през 74 г. пр. Хр. не е роб, тъй като е имал съпруга, „… негова сънародничка, надарена с пророческа дарба и посветена в Дионисиевите тайнства… Тя видяла знак за предопределената му велика и страшна власт, която ще го доведе до злополучен край…„

Поради непоносимите условия в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа през зимата на 74-73 г. зрее заговор. Инициатор е Спартак, който убеждава събратята си, че е по-достойно да загинат свободни, отколкото да се бият за развлечение на тълпата. Поради предателство бегълците, 78 на брой, се въоръжават с ножове и шишове от кухнята, обезвреждат стражата и бързат да се укрият в планината Везувий. По петите им тръгва отряд копиеносци, но Спартак им прави засада и ги обръща в бягство. Гладиаторите се крият в кратера на вулкана, който тогава е смятан за загаснал. Властите третират бунта „… не като истинска война…“, но все пак самият римски Сенат изпраща срещу шепата гладиатори трихилядния корпус на Клавдий Глабер. Римският командир блокира Везувий, но подценява присъщия за един тракийски военачалник опит в „планинската война“. С въжета, сплетени от диви лози, гладиаторите се спускат по отвесната стена на кратера и разгромяват противника. Победата отеква в околните селища, а към бунтовниците се присъединяват още хора – основно пастири, „…мъже, физически силни и ловки…“

Действията на Спартак вече са преценявани от римския Сенат не като неприятен инцидент или „робско въстание“ (теза, утвърдила се от векове), а като нещо по-опасно. Срещу Спартак е изпратен преторът Вариний с два легиона и помощни сили, общо около 12 хиляди войници. Римляните са разгромени „на части“ и позорно бягат от бойното поле… Въпреки това, Спартак решава да отстъпи на юг в гористата Лукания. Притокът на хора е внушителен, но липсва оръжие. Спартак въоръжава хората си със самоделни копия и щитове, създава конница, разузнаване и т. н., следвайки образците на римската армия – „номер едно“ в тогавашния свят. Той завладява Южна Италия и влиза във връзка с киликийските пирати, планирайки да се прехвърли на Балканите. Армията му обаче е пъстра – в нея е имало траки, но и гали, германци и най-вече италийски селяни, роби, родени в Италия, и т. н. Така или иначе, както отбелязва Плутарх, „… Спартак „… като здравомислещ човек ясно разбирал, че не е по силите му да сломи римското могъщество. И той повел своята войска към Алпите, за да даде възможност на всеки да се завърне у дома – едни в Тракия, други в Галия…“

Срещу Спартак потеглят Публикола и Клодиан, римските консули за 72 г., всеки с по два легиона. Те разбиват авангарда на бунтовниците, но еуфорията скоро е попарена – Спартак ги побеждава и навлиза в богата долина на река По. Пътят за излизане от Италия е открит, но неизвестно защо той потегля назад. Допуска се, че е влязъл във връзка с вдигналия бунт Квинт Серторий, римски управител на Иберия (Испания), и с понтийския цар Митридат VІ. Както изглежда, вече е назрял план за завладяването на самата римска държава! Част от бунтовниците настояват за атака срещу „Вечния град“, но Спартак решава, че войската му все още не е подготвена за такава сложна задача.

За римското общество Спартак е новият Ханибал! Сенатът възлага командването на Марк Лициний Крас, който осем години по-късно ще стане един от „тримата големи“ (първият триумвират) заедно с Помпей и Гай Юлий Цезар. Крас формира армия от цели шест легиона, но не си прави илюзии за лесна победа и настоява за завръщането в Италия на армиите, които са в Испания, Мала Азия и Тракия. По това време Серторий, съюзникът на Спартак, е убит. При надмощието на Крас и промяната в политическата обстановка Спартак решава да се прехвърли в Сицилия, къде са живи спомените за робските въстания от 135-131 и 104 г. пр. Хр. Отново влиза във връзка с пиратите, които да прехвърлят армията му през Месинския проток. Вероятно идеята е Сицилия да стане база за бъдеща контраатака срещу римляните.

Заел с войските си позиции при Регий (Реджо ди Калабрия), Спартак очаква идването на корабите. Крас предлага мир – ход, целящ печелене на време, като същевременно прегражда „върха“ на италианския „ботуш“ с ров и вал „… от едното море до другото…“ Пиратските главатари, взели „капаро“ от Спартак, са подкупени от Крас и отминават без да прехвърлят въстаниците в Сицилия. Спартак е блокиран, а в Рим се е говорело, че ще бъде „… голям позор…“, ако той най-накрая не бъде разгромен. За ужас на Крас, в една тъмна нощ Спартак прави пробив и излиза от клопката. Първата мисъл на римския командващ е, че в своята ярост въстаниците ще тръгнат към Рим! По същото време обаче армиите на Помпей и Лукул дебаркират в Италия, което принуждава Спартак да се насочи към Брундизий (Бриндизи) и отново да търси начин за прехвърляне на Балканите. Така или иначе, военното надмощие на противника парира действията му. Както разказва Апиан, в последната битка с легионите на Крас „… Спартак бил ранен от копие в бедрото, и, паднал от коня, обкръжен от римляните, продължил да се сражава, прикривайки се със своя щит… Клането било такова, че след това не могли да преброят убитите. Тялото на Спартак не било открито…“ Обективна е и оценката на Флор: „… те погинали със смъртта на достойни и храбри хора… Спартак загинал, сражавайки се най-смело в първата редица, както подобава на велик пълководец…“

След повече от две хилядолетия е трудно да разгадаем замислите на храбрия син на Тракия. И все пак, неговите действия не са предизвикани само от жаждата за свобода и отмъщение… Спартак „в движение“ се стреми да изгради обществен модел, който е сходен, но и различен от „елинския“ и римския. В него е имало елементи от традиционните ценности на траките, както и от античната демокрация. Важните решения в армията на Спартак се вземат по демократичен начин, създадена е обща каса, и т. н. Плиний Стари противопоставя това на римската алчност, като дори проявява известна симпатия към Спартак. Както стана дума, самото въстание не е „робско“ – в него има роби, но много повече свободни селяни и граждани. Те, както и доскорошните роби, мечтаят за земя, права, достоен живот. Изказвани са предположения, че Спартак е действал под влиянието на идеите за справедливо общество, развивани от някои антични философи. Сред тях е Гай Блосий (ІІ век пр. Хр.), роден в Кампания (огнището на „Спартаковата война“!), съветник на римския трибун Тиберий Гракх. Няма данни Спартак да е споделял утопичните идеи на Блосий, нито пък да е бил враг на „робовладелския строй“…

И все пак, римският държавен модел, в който робите са „вещи“, явно не е бил приемлив за Спартак. Затова по-вярно ще бъде, ако виждаме в негово лице не „революционер“, а неосъществил идеите си реформатор. Затова в паметта на човечеството винаги ще има място за тракиеца Спартак – водачът, който се е опитал да направи своя и бъдещия свят по-справедлив и по-човечен.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Една от най-прекрасните книги които бях изчел в тийнейджърските си години, беше „Спартак“ от Рафаело Джованьоли. Авторът е нарисувал един велик античен борец за свобода, а в обръщение към него Гарибалди възхитен му пише, че е видял Спартак като Христос в изкуплението на робите. При това изваян сякаш с длетото на Микеланджело. Лично аз бих препоръчал горещо тази книга на всеки, който не я е прочел. Дори да е излязъл от тийнейджърска възраст.

  2. Аман от български историци,търсещи
    идеологическа основа за реформаторски,
    бунтовни и революционни явления! Какви
    реформи предлага Спартак ?! Какви филосовски
    идеи е използвал за организирането набунт и революция.?! Мисли само на не разбрали
    марксиското обяснение за хода на историята от
    български полицаи, станали професори, академици, “историци”.
    Но все пак, имали някаква основа явлението
    Спартак. Отговора на този въпрос дава Barry
    Strauss в книгата си “THE SPARTACUS WAR “
    Според Strauss основа на въстанието на Спартак е свободолюбивия дух на Дионисий.
    Спартак е бил вдъхновен от жена му -Жрица на
    Дионисий . Дионисий е бил знаме и на възстановят в Сицилия през 135/32 и 104 год преди Христа . Италия и Сицилия са били пренаселени от тракийци. Сената в Рим не се претеснява от Ханибал а от Дионисий ,Сенатът издава указ, с който забранява на гражданите наРим да почитат тракийския Бог Дионисий. Тракийците
    и галите са основание етноси. Галите също са
    почитали тракийския бог .
    Митридат 6/ти също е вдъхновявал бойците си
    Кападокия с свободолюбивия дух на
    Дионисий.
    Ето защо си мисля, че възстанието на Спартак ,
    предишните възстания в Сицилия ,воините в
    МалаАзия и на балканите са част от борба на тракийския народ стещу Римските завоеватели ..

  3. Интересно четиво, основано на факти и логически догадки, които са позволени в публицистичния жанър. Авторът да продължава в този популяризаторски стил, бива го, има ползи. Да не обръща внимание на безнадеждно изродени шашкъни, то тяхното цензорофобене е форма на някаква лудост.

  4. Римляните не са смятали робите буквално като „вещи“,а като капитал. Като пари вложени в банка или недвижима собственост. Или ако толкова щете – като добитък,(овце,кози,крави..),с който могат да търгуват помежду си. Колкото повече робите се увеличавали,толкова повече цената им е падала. Стигало се е до там римляни собственици на роби,да освобождават част от тях защото издръжката им струвала повече,отколкото печалбата,която носели.
    Та така стои положението с прословутите роби в античността…

  5. Не мисля че е точно написаното от deaf. Ще се конкретизирам с един факт, който не е толкова разпространен. В класическото робство в Рим, роба е смятан за вещ- говореща вещ. Дори са ги наричали така инструментум вокале ( говорещо оръдие на труда). За разлика от вещите наричани инструментум мутум, сиреч нямо оръдие. Има и трето оръдие-това са животните които са инструментум семивокале- неговорещи инструменти. Тези определения са съществували чак до новата ера, тоест след император Клавдий. Мисля че автора като професор по история, трябва добре да е запознат с тези факти от древния Рим.

  6. Тартаковер,един български управляващ нарече част от народа „лош МАТЕРИАЛ“. А пък във всяка фирма има отдел „Човешки РЕСУРСИ“. Значи ли,че ние от хората от 20-ти век приемаме други хора като „материал“ или „ресурс“?!
    Искам да кажа,че ние не знаем какво са имали предвид римляните под названието „говорещо оръдие“. То може да е било съвсем невинно. Римляните са били безкрайно честни и откровени в изказа си. (Както и древните гърци.) Ясно,честно и точно са назовавали нещата от Живота.

    1. Ще напиша още един коментар, въпреки че не е в разбиранията ми многословието. Аз написах за романа „Спартак“ от Джованьоли, но не споменах че съм прочел и друга книга- „Спартак“ от Хауард Фаст. ( по нея е знаменития филм „Спартак“ с Кърк Дъглас). Тя ми се стори доста скучна, доста неща бяха различни, но не това е важно. Още в началото се споменава за потушаването на въстанието-разпъването на робите и дори -забележи – в заведения се сервира храна от робско ! Защото робите не се смятат за хора, а за животни дивеч. Разбирам че автора може да е развихрил въображението си, но дори да е така, все се опровергава твърдението ти, че римляните са били толерантни и добрички към робите си. Хайде повече да не спорим, остани си с твоите разбирания за тях, аз с моите.

  7. Тризъбец,.имам чувството , че автора също е
    чел книгата “THE SPARTACUS WAR “,Автора
    Barry Strauss e професор по антична история .
    Той има книга и за троянската война и за други събития в античността. Тези книги са
    на база на най последните архиологически и
    писмени открития. Някой факти, описани от
    проф.Павлов са взети от книгата Strauss.
    Вероятно това е причината да вижда Спартак ,
    като реформатор. Но той не доказва за какви
    реформи се бори Спартак. По честно би било
    професорът да преведе тази книга ,вместо
    да се прави на велик , като откривател на
    на друг Спартак. Бунтовника и революционера
    Спартак е известен ….
    Тризъбец. не ме интересува как ме наричаш
    и какво мислиш за мене тава не е отговор
    на любезната ти критика . Бих желал да
    заинтригувам някой младеж, обичаш България
    и история! Проблемът Спартак и Тракия би
    трябвало да бъде в сърцето на всеки българин!!

    .

    1. Нали това е и целта на статията! Както казваш, Спартак и Тракия да са в сърцето на всеки българин. Павлов има книга за Спартак преди цитираната на Strauss, явно е чел и него, и други. Книгата на Пламен Павлов е от 2009 година и е на български и английски, така че кой кого е чел е отделен въпрос.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.