За по-лесната адаптация към детската градина е важно родителят да показва спокойствие и увереност

- Как родителите могат да улеснят адаптацията на децата в ясли и градини?

- Понякога периодът на адаптация се оказва изпитание за цялото семейство. Най-лесно той протича, ако детето е било правилно подготвено поне месец преди това, като му се разказва къде ще отиде, какво ще се случва там, с кого ще се среща, с какви интересни играчки ще играе. Важно е този разказ да е така интересен, забавен и вълшебен, че да предизвика любопитството на малкото. Можем да му разкажем например една красива приказка за идването на Дядо Коледа в детската градина и то да живее с очакването за най-желания подарък. После за хубавите празници за рожден ден с другите деца, за Великден и т.н. Много е важно да създадем красива представа на децата си за света и това, което ги очаква да изживеят. Така или иначе всяко от тях ще има своите трудни и обезсърчаващи моменти, но тогава ще се появяват на помощ разбиращите и подкрепящи родители, любимата плюшена играчка, невидимите ангелчета или помощниците на Дядо Коледа. Бъдете креативни в подкрепата си в по-трудните моменти.

За да стане привлекателна яслата и градината, учителките и помощният персонал също имат не малка роля. Затова ако е възможно, запознайте предварително малкото с учителките в групата. Много е важно самите родители да съумеят да се доверят на хората, които ще се грижат за децата им. Да имат един добър диалог с тях. За да се изгради положителна представа у детето за детската градина, не трябва да коментираме поведението и думите на неговите учителки пред него.

- Колко дълго може да продължи периодът на адаптация и защо при някои деца това се случва по-трудно и по-бавно?

- При всяко дете е различно, но по-бързо и безболезнено се адаптират тези, чиито майки са спокойни и уверени, а не тревожни, притеснителни. Това е много важно да се знае. За децата е трудно да преживеят отделянето, социализацията чрез „излизането“ от сигурното пространство при мама и татко. Налага им се също да заявят и утвърдят себе си сред други деца, да се научат да се свързват с околните. И ако едно дете е по-своенравно, налагащо се, изискващо непрекъснато внимание, то със сигурност ще иска да си осигури майчино присъствие още и още.

Децата, които са по-чувствителни и страхливи, по-често боледуват и съответно по-често отсъстват. Майките обикновено споделят, че детето им е ходило една седмица в яслата, но на втората вече е с хрема и кашлица. Това не е изненадващо. Боледуват заради високата степен на стрес и тревожност в тези първи дни, а не защото е имало вируси. Вируси има навсякъде около нас, но се заразяваме, когато нивото ни на защита е паднало. Тревожните и притеснени майки, трудно доверяващите се, прекалено изискващите имат по-често боледуващи деца.

Понякога малките започват и да преиграват, знаейки че тяхната кашлица ще провокира оставане вкъщи. Какво може да се направи в тези случаи? Разбира се, винаги е добре да вземете мерки за укрепване на имунитета на детето, още преди тръгване на ясла или градина. Много подходяща за целта е имунната комбинация Шуслерови соли на Немския хомеопатичен съюз: сол 3, №6 и №7, по 3 таблетки от всяка поне за един месец. Сол №3 осигурява достатъчно енергия на организма да се справя по-бързо и ефективно с атаките на вирусите и микробите. Сол №6 укрепва защитните функции на кожата и лигавиците и подпомага прочистващите процеси в тялото, а сол №7 действа успокояващо - тя е особено полезна в периоди на стрес. Чай от страшниче също може да се даде при всякакви състояния на стрес. И Баховите капки са друга добра алтернатива за справяне с адаптацията към новите условия. Есенцията от червен конски кестен например подпомага естествения процес на отделянето на детето от майката, намалявайки тяхната тревожност един към друг.

- Как да се разделят родителите сутрин с малкото? И как да направят общуването си с него истински пълноценно във времето след края на работния ден.

- В първите дни раздялата е най-трудна. Добре е родителят да се държи спокойно, уверено, да е готов да подходи разумно към ситуацията. Да обясни на детето, че днес то ще се забавлява с другите деца, ще им покаже своята играчка и респективно те също ще покажат интересни играчки, че ще има много игри на детската площадка и т.н. Че мама го оставя тук, за да си играе с другите, защото вече е много голямо дете, а големите ходят в ясла или градина, по-късно отиват в училище. Нека да чуе, че мама и татко много го обичат и винаги ще са до него да му помагат. Детето трябва да е сигурно, че все още има любовта на родителите си, да не се чувства изоставено, защото не го обичат и приемат. Много е важен тонът, с който се говори на малкото. Понякога то няма да възприеме цялата информация, особено ако е притеснено, ядосано, но ще възприеме тона, с който му говорите. Когато искате едно дете да ви чуе, му говорете тихо, очи в очи и нека да е сгушено в скута ви. Да не забравяме, че ние „превеждаме“ децата през света. Те го опознават през нашия поглед, през нашите разкази, през нашите представи за живота. Така че най-добре е след градината да говорите дълго с детето - какво е правило, с кого най-много е играло, с кое дете му е трудно да се разбира, какво са правили с госпожата, на какви игри са играли. Разходете се заедно, поиграйте с любимите играчки и, разбира се, не забравяйте четенето на приказки. В тази възраст е хубаво те да бъдат кратки, с кратки и ясни изречения, с много илюстрации.

- Детето усеща ли емоционалното състояние на майката, дори и ако тя не изрича гласно опасенията и страховете си?

- Не е случайно това, което народът ни е казал: „Майката носи 9 месеца под сърце, 3 години на ръце и цял живот в сърце“. В пренаталната психология душата на детето опознава майчината, научава се през нейните усещания да разпознава миризми, звуци, докосвания, картини, говор. Бебето в утробата чува, казва Мирам Сежер в книгата си „Думи, за да се родиш“. Все повече родители осъзнават, че ние не сме само тяло, но и душа и дух и има нещо много силно и велико наречено майчин инстинкт, който се събужда у бременната и се развива у майката. Тази връзка става изключително силна през кърмаческия период, детето и майката се привързват чрез една невидима връв, която постепенно намалява след третата година, за да може малкото да се научи да се свързва с другите.

Затова адаптирането в яслата и градината изключително много зависи от мислите и емоциите на майката. Важен е погледът, усмивката, докосването, тонът, с който ще направите едно изказване и то да стигне до душата на детето. Ако майката има нужда от подкрепа, нека да сподели страховете си и притесненията си с най-близките си. Ако сутрин й е трудна раздялата, нека бащата да води детето на градина. Мъжете преживяват този процес по по-различен начин от нас – майките.

- В кои случаи е важно да потърсим допълнителна помощ от специалист?

- Ако детето плаче повече от месец, отказва да се храни, стане мълчаливо, трудно заспива и спи неспокойно, напишква се, отказва да общува с други деца, гризе си ноктите е добре да поговорите с психолог или психотерапевт. Възможно е то да преживява трудно адаптацията, а семейството няма ресурс да се справи или не знае как да помогне.