„Никога баща ми не каза, че се гордее с мен - признава легендарната треньорка по фигурно пързаляне Татяна Тарасова. - Едва след петата титла на олимпиада изрече: „Браво, колега!“

Преди дни руската легенда на леда навърши 70 години. Сред нейните възпитаници са Ирина Роднина и Александър Зайцев, Екатерина Гордеева и Сергей Гринков, Иля Кулик, Алексей Ягудин... донесли на страната си 41 златни медала от световни и европейски първенства, както и 8 титли от олимпийски игри.

Именно таткото Анаталий Тарасов, наричан бащата на руския хокей, провокира дъщеря си да се захване с треньорство. Спортната кариера на Татяна не продължава дълго. Още 20-годишна тя получава тежка травма. Тарасов, който подготвя и футболистите на ЦСКА (Москва), не чака момичето дълго да се вайка. „Върви на пързалката и помагай на приятелите си - казал той. - И без това нямаме треньори. Ако работиш добре с тях, ще бъдещ щастлива цял живот.“

Самата Татяна признава, че от баща си е наследила чувството на отговорност, работохолизъм и саможертва. „В нашето семейство имаше правило - всеки да прави това, което най-добре може, и то на макс - казва тя. - Не знам откъде тази наглост у мен, но още тогава виждах в тези 12-13 годишни малчугани бъдещи световни шампиони. Така и стана.“

Явно дъщерята обаче бе надскочила очакванията на именития си татко, който чрез вестник „Правда“ призовава Руската федерацията по фигурно пързаляте да уволни щерка му, защото там „някой е полудял, за да повери „сборная“ на СССР на едно момиченце“.

„Аз просто бях взела двойка, която веднага попадна в националния отбор - спомня си Тарасова. - Никога не ми се извини, няма за какво. Това бе негово мнение. Но не съм и страдала от комплекси, че съм дъщеря на някого....Просто отидох там, където от първия ден бях нужна и щастлива.“

Тарасова не се свини да признае, че доста изкъсо е държала своите състезатели. Дори да са в чужбина или в гората, тя трябва да знае точно къде са и с кого. „Не заради интереса, а заради процеса, който е в главата ми - казва тя. - Учудвам се как водещи треньори сега не знаят къде са техните спортисти. При мен такова нещо не можеше да се случи.“

А респектът, който си е създала, продължава да държи нейните фигуристи дори след края на кариерата им. Самият Алексей Ягудин разкрива, че е помолил Тарасова да не идва толкова често на шоу спектаклите му. Защото влага всичко от себе си, а на сутринта едвам става от леглото. „А беше вече година след края на кариерата му - уточнява Тарасова. - Той перфектно знае, че ще разбера дали е бил на 120 процента, или е вложил само 30. И няма да си замълча. Но и Алексей, и Иля Авербух имат съвест и се раздават докрай.“

Треньорката разкрива, че понякога е използвала и психологически прийоми, за да изведе състезателите си до злато. Така на олимпиадата в Нагано '88 напрежението кара Евгений Платов дълго да се кръсти и и да изрича: „Готов съм, готов съм“. И то преди самото излизане на леда. „Никога не го бях виждала да се кръсти - казва Тарасова. - Стоях с неговата бутилка вода и изведнъж му я лиснах в лицето. В този момент обявяват излизането му. Той само ми отвърна: Ох, два часа гладих тази риза.“ Спокойно излезе. И край. Злато.“

А с Иля Кулик се случва да си пишат бележки във важните моменти. И да си ги подпъхват под вратата. „Бележките идваха на помощ, когато трябва да му кажеш нещо, а знаеш, че в този момент няма как да те слуша“, пояснява тя.

Тарасова признава, че на игрите в Солт Лейк Сити 2002 провокира и Алексей Ягудин, с когото печели последна олимпийска титла. Тогава американецът Тимоти Гобел е втори във временното класиране.

„А Льоша имаше най-сложната програма, на ръба на човешките възможности - спомня си треньорката. - Тръгна да излиза на леда и почти беше стигнал мантинелата. Рязко се обърна и ме попита колко четворни скока да направи. Отвърнах му: Гобел изпълни три. Това, разбира се, го ядоса много, а аз това целях. Излезе сякаш аз го питам за едно, а той ми отговаря друго. Но тръгна и всичко направи както трябва. Шампион.“

„Има око като диамант, нищо не пропуска - казва за нея Иля Авербух. - Много силна и волева жена. Бих я сравнил с електроцентрала, от която можеш да се зареждаш. Но ако навреме не се отдръпнеш - ще те разкъса. Тя е като огнена топка - без нея не можеш, но и да бъдеш близко до нея е много сложно.“

Още 12-годишен Авербух се готви при друга треньорка. Но един щастлив ден Тарасова остава по-докъсно на пързалката и се заглежда в изпълнението на момчето. А след края привиква Иля и му казва: Не си лош. Мисля, че с Марина Анисина бихте били добра двойка.“ Така се ражда дуетът им, който после печели две световни титли при юношите и девойките.

А покрай именития си баща Тарасова следи изявите и на руските футболистите, за които сега се изказва доста критично.

„Те не знаят какво значи труд - гневна е тя. - Веднъж, докато пътувахме със самолет, един наш ръководител ми каза, че тренирали по час и половина. Не можели повече. Как да има тогава футбол, те все още си играят на ниво мачлета. Та нашите момичета са на леда по 7-8 часа, да не говорим за гимнастичките на Ирина Винер - там са по 10 часа в залата! Те не знаят какво е работа, но пътуват с бизнес класа...“

С тревога обаче треньорката следи събитията около допинг аферата с руските спортисти. Признава, че се страхува да не би цялата делегация да бъде спряна от зимните игри Пьонгчанг 2018.

„Не бих искала да го преживея - казва тя. - Няма да е справедливо към хората, които работят и обичат това, което правят.“