Макрон и премиерът Едуар Филип уверено си връщат общественото доверие във Франция

Активността в местния референдум за добива на газ в Генерал Тошево прехвърли необходимите 40%

Принц Хари е интервюирал Барак Обама

Евтина Коледа, скъпа Нова Година От 100 до 2000 лева за една вечер плащат българи за прекарване на празниците в чужбина

Намериха мъртва служителка на британското посолство в Ливан

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 18 декември 2017

7-годишно момиченце убито зверски в дома му (обзор) Разследват версиите за грабеж, престъпление на педофил, или отмъщение към семейството

Информация на ЦРУ е помогнала на руските служби за сигурност да предотвратят атентата в Санкт Петербург Владимир Путин благодари на Доналд Тръмп по телефона

Словак отмъсти с огън на бившата си изгора Жената искала издръжка за нея и детето им

92 спортни изненади в София през 2018 г. От скейтборд до планинарски песни включват разнообразните събития

БАН на протест след Нова година (обзор) Исканията са допълнително финансиране и по-високо заплащане за докторанти и млади учени

Лъсна схемата с лекарствата на двете свати Веска Марешка и Нина Катченко в ревизия на НАП за източен ДДС

Наемат ВИП самолет за европредседателството Обществената поръчка е за 100 000 лв. и е обявена от Авиоотряд 28

Стрелба с пистолет след спор в столицата, един мъж е пострадал

Полицаи тръгват по пенсионерските клубове

„Труд“ и Лом възстановяват вестникопродавница на 100 години

Фотография в седмичника „Илюстрована седмица“, бр. 145 от 4.10.1925 г., който съобщава за най-красивия павилион за вестници в България. От будката гордо наднича собственикът й господин Новаков.

Вестник „Труд” и община Лом ще възстановят най-старата будка за вестници в България. Главният редактор на „Труд” Петьо Блъсков и кметът на крайдунавската община Пенка Пенкова подписаха договор за дарение за уникалния павилион, който работи без прекъсване вече цял век.

Инициативата за обновяване на стогодишната вестникопродавница е на жителите на Лом, които направиха за акцията фейсбук група и ангажираха с общото дело и общинската управа. Роденият в Лом арх. Борис Борисов изготви безвъзмездно проект за реконструкцията на павилиона в автентичния му вид, която ще струва 6000 лева. Още в началото на обявената дарителска кампания „Труд” се включи в инициативата, като дари цялата сума за реставрацията на вестникопродавницата.

„Тази уникална постройка е част от историята на страната и на вестникарството ни. Кой, ако не вестник „Труд” – едно от най-старите и авторитетни печатни издания в България, е призван да подкрепи най-старата вестникопродавница!”, каза Петьо Блъсков на срещата с кмета Пенка Пенкова.

Павилионът в стил „сецесион” е бил поставен край пристанището на Лом в началото на ХХ век и оттогава до днес не е спирал да работи.

Уникалната постройка е със статут на културна ценност от местно значение. Вестници от павилиона са купували десетилетия наред местни жители и гости на града, моряци и пътници от корабите по голямата река.

„Благодаря на „Труд” за подадената за помощ ръка. Това ни обнадеждава, че градове като Лом, дали много на историята и културата на България, не са забравени. И че си заслужава въпреки бедността и тежките проблеми, даже за да ги преодолеем, да съхраняваме красивото около нас! Всички дейности по финансиране и реставриране на павилиона ще се извършат под контрола на гражданите”, сподели градоначалничката на Лом.

Тя запозна главния редактор на „Труд” с плановете на общинската управа за възстановяване на стари емблематични сгради и с проектите за модернизиране на крайдунавския град.

В следващите месеци редакцията на в. „Труд” ще гостува в Лом и други общини в страната, за да види и чуе проблемите им. „Животът извън големите градове е много по-тежък и там имат нужда от повече внимание и подкрепа. „Труд” може да помогне гласовете на хората в по-малките общини да се чуят от управниците и да се търсят реални решения на натрупаните проблеми”, заяви Петьо Блъсков.

Уникалният павилион работи без прекъсване вече цял век
През 1925 г. будката е обявена за най-красивата в България

Павилионът за вестници в Лом е най-старата и най-красива вестникопродавница в България. Будката ще бъде възстановена от жителите на крайдунавския град.

През нейните рафтове са преминали вести, разтърсили не само града и страната, но и Европа, и света. Пред отрупаното с вестници и списания гише са стояли легендарни личности – храбри офицери, известни актьори, именити професори, красиви поетеси…

Според историци стогодишният павилион най-вероятно е бил изграден в началото на 20-те години на миналия век. След края на Първата световна война в Лом започнал бурен икономически и културен разцвет. Сякаш устремени да преодолеят загубите от военните години, хората се хвърлили да градят, но и да изпълват с красота и радости живота си. Сформирали театрални трупи и хорове, отваряли локали и казина. „Театри, опери, кабарета – една епидемия, която тласка към наслада и зрелища и заплашва да превърне цяла България в огромна сцена”, обобщил един от тогавашните ломски вестници.

Край Дунав изниквали и нови фабрики, банки отваряли клонове, чужди фирми разкривали представителства и внасяли у нас модерна земеделска и промишлена техника. Натрупали печалби от търговия с жито и машини, местни първенци от фамилиите Стайкови, Миланези, Поптодорови, Табакови, Клисурски пращали децата си да учат в Европа и издигали край реката красиви къщи, проектирани от австрийски и швейцарски архитекти.

Вероятно за да се впише в новия облик на града, е създадена и модерната за времето си вестокопродавница в стил „сецесион”. Тя била собственост на Ц. Новаков и представлявала не просто будка за вестници, а офис на малко предприятие, което предлагало отпечатване на реклами и сватбени покани и продажба на филателия.

Павилионът бил поставен на стратегическо място – на ъгъла на улица „Дунавска”, до гимназията и на метри от пристанището, митницата и хотелите в крайдунавския град. Всеки, които отивал към кейовете на голямата река или пристигал с корабите, търсел информация за живота в Лом и България в елегантната будка на крайбрежната улица.

През 1925 г. софийският седмичник публикува снимка на павилиона и го обяви за „най-красивата будка в България за разпространение на пресата”. Освен столични вестници и списания вестникопродавницата предлагала и много местни издания – информационни вестници като „Ломски сговор”, Демократ” и „Север”, списанията „Театрален лист” и „Ехо”, необходимия на стопаните „Земеделско слово”, пълния с фейлетони „Маскарад”, толстоисткия „Ясна поляна”, хумористичното „Ломско клепало”, трибуната на трезвениците „Ломски глас”, изпъстрения със стенографски сигли „Краткопис”…

Според изследователи между Първата и Втората световна война в Лом излизали над 70 печатни издания с различна насоченост. Но по рафтовете на павилиона имало и вестници от цяла Европа. От тях управници и търговци научавали финансовите и политическите новини в чужбина. Културните дейци се запознавали с нови творби и спектакли, а съпругите и дъщерите на първенците проучвали европейската мода и поръчвали направо във Виена шеметни тоалети. По онова време Лом имал близо 14 500 жители, а в околията живеели над 100 000 души. В пристанищния град работели 22 държавни учреждения с 532 чиновници, имало 76 учители, 42 адвокати, лекари, агрономи и културни дейци. По улиците на града освен местни жители, рибари и моряци крачели и търговци от цяла Европа. Мнозина идвали в града и само за да си отдъхват и да се веселят с приятели край красивата река.

През 20-те години на миналия век местни трупи изнасяли в Лом театрални и оперетни постановки, а на сцената на читалище „Постоянство” редом с градските таланти,се изявявали прочути артисти като Кръстю Сарафов и Иван Димов, оперетната прима Мими Балканска и режисьорът Болгар Багрянов. Любимият на цяла България Кръстю Сарафов се оплаквал, че бръснарите и дори чистачите на обувки в Лом не искат да му вземат пари и го обслужват безплатно с благодарност, че играе на градската сцена.

По-късно – през 30-те години на ХХ век, по брега на Дунав под ръка с голямата си любов – писателката Яна Язова, родена в Лом, вървял достолепно и професор Александър Балабанов. Приятелят им – ломският адвокат и културен деец Страхил Каменов, пращал в София местните вестници, в които били отразени рециталите и сказките на красивата поетеса и именития учен. По същото време край вестникопродавницата чаткал с шпори, накривил фуражка, сподирян от погледите на ломските хубавици, командирът на Втори ломски конен полк Владимир Стойчев – бъдещият генерал на Първа българска армия и председател на Българския олимпийски комитет.

Попила дъха на вечната река и прах, сълзи и барут от историческите събития, старата вестникопродавница сякаш е бронирана от тях и устоява, без да мръдне, на безбройните политически и природните премеждия.
През годините на социализма комунистическите ръководители срутили много къщи с виенска архитектура в Лом като символ на буржоазното минало. Но никой не вдигнал ръка на павилиона от царското време. Пощадили го и многобройните бури и наводнения по Дунав. На няколко пъти страховитите „черешови води” на реката заливали основите на будката, но тя не паднала. Оцеляла като един от символите на културното богатство и европейския дух на Лом. Затова преди месеци граждани предложиха на общинската управа да възстанови вестникопродавницата в блясъка от младостта й.

През последните години вековната будка е предоставена от общината в Лом на Съюза на глухите, за да помага с приходите на хората с увреждания. „Помня тази будка от дете. Радвам се, че ще бъде възстановена и ще краси града ни още много години”, казва 67-годишната Иванка Русинова, която от 10 години продава вестници в павилиона.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. металснаб, ломското голямо пристанище ,консервнаСега остава да попиташ къде остана Електрокарния ,Захарният завод,едно от най-големите по Дунава пристанища,консервна фабрика,Родопа и още много,много унищожени от от такива като тебеподобни коментатори -демократи.В ЛОМ останаха само от далечно и по-близко минало ОТЛОМКИ.Кажи сега кой извърши това и защо беше нужно?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.