„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Опашка от тирове на „Капитан Андреево“

Тръмпичмънт? Забравете! Кой се явява враг на Доналд Тръмп в съвременна Америка и кой иска неговата оставка?

В дейностите си фондация „Клинтън“ за периода 2001-2016 г. е привлякла около 2 млрд. долара „дарения“

На 24 септември ръководителят на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Нанси Пелоси обяви началото на процедурата по импийчмънт срещу президента Доналд Тръмп. „Действията, извършени от президента днес, са сериозно нарушение на Конституцията. Президентът трябва да бъде привлечен към отговорност. Никой не може да бъде над закона“, каза Пелоси.

Няма нищо конкретно в думите на Пелоси. Какви „действия“, какви „нарушения на Конституцията“, над кой „закон“, тя не уточни. Но процедурата е започнала. Основания за нея, съгласно разд. 4, чл. II от Конституцията на САЩ включва в себе си „държавна измяна, подкуп или други важни престъпления и провинения“.

Понятието „провинения“ не е дефинирано в американското законодателство. И ако до президента Бил Клинтън имаше главно теоретични дебати за целесъобразността на разширяване на това понятие извън чисто углавните деяния (например, включване на обвинения като некомпетентност или извършване на някакви действия, които подкопават доверието на федералната власт), то след скандала с Моника Люински американските законодатели, като инициатори на процедурата по импийчмънт, най-накрая склониха да смятат, че „моралното несъответствие“ на президента е достатъчно основание за импийчмънт.

Съгласно разд. 2, чл. I от Конституцията на САЩ, „изключителното право да възбуди импийчмънт“ принадлежи на Камарата на представителите. Камарата обаче няма никакви правила, уреждащи тази процедура. По традиция импийчмънта може да бъде иницииран от всеки конгресмен, след което съответното заявление отива в правния комитет на Камарата за разглеждане, който формулира „по кои членове е импийчмънта“. След това Камарата на представителите разглежда тези членове и ако са подкрепени с обикновено мнозинство – гласовете на най-малко 218 депутати – ги изпраща в Сената. Ако изключителното право на „процедурата“ на импийчмънт принадлежи на долната камара на Конгреса, то в съответствие с част 6, разд. 3, чл. I от Конституцията, изключителното право да разглеждат „членовете за импийчмънт“ по същество принадлежи на Сената.
Импийчмънтът се внася в Сената от „упълномощени депутати на Камарата на представителите“, в качеството им на своеобразни прокурори. Като при обикновено съдебно заседание, Сенатът изслушва страните и разглежда свидетелските показанията. Субектът за импийчмънт има право да използва услугите на адвокати, да организира кръстосан разпит на свидетелите, не е длъжен да дава показания, които могат да бъдат използвани срещу него и т.н.

За да се избегне конфликт на интереси, Конституцията предвижда председател на делото за импийчмънт да не е вицепрезидента, както обикновено се случва в Сената, а главният съдия на САЩ.

Кой се явява враг на Тръмп в съвременна Америка и кой иска оставката му? Според Пол Крейг Робъртс, доктор по икономика и бивш заместник-министър по икономическите въпроси на Министерството на финансите на САЩ при администрацията на Роналд Рейгън, още с инаугурационната реч на Тръмп му бе „обявявена война от управляващия елит. Тръмп даде ясно да се разбере, че враговете на американците са точно тук, вътре в страната: глобалисти, неоконсерватори и други унилатералисти, свикнали да налагат политиката на САЩ по целия свят, а на своя народ – тези безкрайни и скъпи войни. Обявявайки тази война, Доналд Тръмп подложи себе си на по-голяма опасност, отколкото ако беше обявил война на Русия или Китай“.

Има ли Тръмп други опоненти? Робъртс добавя към горепосочените и американския военно-промишлен комплекс, офшорните компании, банките от Уолстрийт, както и чуждестранните политици, „свикнали с щедро заплащане за подкрепа на интервенционистката външна политика на Вашингтон“, афроамериканци, латиноамериканци, феминисти, незаконни мигранти и представители на ЛГБТ- общността. И, разбира се, „фабриката на мечтите“ в Холивуд и американските медии, наричани от него „преститутки“.

Припомням, че противниците на Тръмп започнаха да се готвят за импийчмънт на 45-ия президент на САЩ още преди той да встъпи в длъжност. Два дни след оповестяването на резултатите от изборите през 2016 г. Дейвид Брукс, колумнистът на The New York Times, заяви, че Тръмп „вероятно ще подаде оставка или ще бъде подложен на импийчмънт още през първата година“ от неговото президентство.

Алън Лихтман, професор в Американския университет във Вашингтон, специалист по история на политиката и социално прогнозиране, въз основа на своята теория за „13 ключа към Белия дом“ предвиди победата на Тръмп, но веднага заговори за възможното неговото отстраняване от власт след импийчмънт. Според Лихтман, предсказал резултата от последните осем президентски избори в САЩ от 1984 г. насам, с изключение на 2000 г., когато заложи на победа на демократа Ал Гор, много републиканци не искат Доналд Тръмп за президент, защото „той е непредсказуем и те биха искали да видят в Белия дом Майкъл Пенс – абсолютно систематичен, консервативен и контролируем републиканец“.

През декември 2016 г. мъдреците от престижната правна школа на Харвардския университет откриха „спяща норма“ в Конституцията на САЩ или така наречената клауза за възнаграждения, която се предлага да се използва като правна основа за импийчмънта на Тръмп. Цялото правило гласи така: „Никой, който заема някаква длъжност и получава доход за това или заема официална длъжност, в служба на САЩ, не трябва без съгласието на Конгреса да приема всякакви предложения, възнаграждения, длъжности или титли от какъвто и да било крал, принц или чужда държава“ (раздел 9, член I).

От гледна точка на противниците на Тръмп, той заема „официалната позиция“ президент на САЩ и има или е имал бизнес в 24 държави по света, включително и Русия, и следователно е получавал „възнаграждение“ от тях.

Пристрастията на критиците на Тръмп са очевидни. Например, те не виждат нищо укорително в това, че Барак Обама получи голямата парична награда за мир, тъй като технически тази премия бе присъдена не от „чужда държава“, а от Нобеловия комитет. Или в дейностите на благотворителната фондация „Клинтън“, която в периода 2001-2016 г. е привлякла около 2 млрд. долара „дарения“ и всъщност стана пералнята на парите за предизборната кампания на Хилари.

И как, с оглед на гореказаното, трябва да се оцени инициативата на Нанси Пелоси? Ако след изборите през ноември миналата година демократите получиха мнозинството в Камарата на представителите, то мнозинството от гласовете в Сената все още е на републиканците. И тъй като уволнението на президента от Сената изисква не просто, а абсолютно мнозинство, тоест две трети, дори и ако се вземат предвид републиканските противници на сегашния президент на САЩ, „тръмпичмънта“ изглежда невъзможен.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.