Трябва ли да ми плащат извънреден труд по време на командировка

Трябва ли на командированите служители да се заплаща извънреден труд за почивните дни, който са полагали на мястото на командироването или са пътували оттам до местоживеенето си?

Б. Иванов, гр. Русе

Отговор: Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. В чл. 2 от Наредбата за командировките в страната /НКС/ е предвидено, че командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Видно от разпоредбата, работниците и служителите могат да бъдат командировани и в почивни и в празнични дни.

Разпоредбата на чл. 215 от КТ определя правото на работниците и служителите на обезщетение по време на командировка. Съгласно посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС, не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

Според чл. 4, ал. 1 от НКС, командированият за времето на командировката има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари при условията и в размерите, определени с наредбата. Брутното трудово възнаграждение не може да бъде по-малко от определеното по чл. 228 от Кодекса на труда. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари), което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка.

Освен това, за да се зачете работата им за извънреден труд, той трябва да е положен от командированите служители извън установеното работно време на предприятието, в което са командировани, да е налице съответно разпореждане на работодателя за полагането му или да е положен със знанието на работодателя и без противопоставянето му. От друга страна, трябва да се има предвид също така, че извънредният труд винаги е свързан с ефективно положен труд по конкретно трудово правоотношение. Поради това времето през почивния ден, когато командированите са пътували до местоживеенето си, не се счита за извънреден труд.

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор

Очакваме въпросите ви на адрес:

1797 София, ул. „Лъчезар Станчев” 7,

Email: trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментари

Задължително поле