Трябва ни нова стратегия за национална сигурност

В актуализирания вариант на документа няма логика

Какви са националните цели на България – за това нито дума

Наскоро правителството предостави актуализиран вариант на Стратегията за национална сигурност за обществено обсъждане. Наред с позициите по едни или други въпроси би било добре да се вземе отношение и по основния: от каква стратегия днес имаме нужда? От нова или актуализирана? Моето становище категорично е в полза на разработването на нова, която да е адекватна на днешната среда за сигурност и на реалностите в света и у нас.

Проектът на актуализирана Стратегия за национална сигурност бе разработен в изпълнение препоръката на Консултативния съвет, свикан от президента Румен Радев на 30 май т.г. Актуализацията бе компромисно решение, за да може да се стигне до консенсус от членовете на съвета. Могат да бъдат приведени убедителни аргументи в подкрепа на тезата, че актуализираната стратегия има много слабости и се нуждаем от нова. Кои са най-съществените от тях?

Нарушено е правилото, според което в случаите на актуализация на стратегически документ, ако 25% от текстовете са нови, то тогава се разработва нов. В случая става дума за 34% нови текстове в точките, а в 14% са внесени някакви допълнения и изменения. Само този факт е достатъчен, за да се разработи нова стратегия.

Освен това структурата на актуализирания документ не е приведена в съответствие с изискванията на системната методология. Тя е оставена в досегашния си вид, който е объркан и неподреден. Не може да се схване логиката на изложението. Или по-точно казано, няма такава. Всички раздели са с различна структура. А е известно, че структурата до голяма степен определя обхвата на съдържанието на документа. Възприетата структура, която не е съобразена с никакви правила, понижава качеството.

Актуализираната стратегия за национална сигурност разглежда въпросите в статично положение и си остава недостатъчно балансирана. Нещо повече, дисбалансът между разделите е задълбочен. На „Политиката за сигурност“ са отделени 115 точки, а основният пети раздел „Система за национална сигурност“ се състои едва 33 точки, като само шест от тях са нови.

Един от най-сериозните недостатъци на проекта на стратегията е, че в него не са посочени националните цели в областта на отбраната и сигурността, които трябва да се постигнат през 10-годишния период, какъвто е заложеният обхват. Не може да има стратегически документ без стратегически цели. Когато човек изчете документа, предоставен за обществено обсъждане, не вижда какви са националните цели на България. Политиката за национална сигурност в крайна сметка е процес на вземане на решения, дефиниране на цели, създаване на условия за тяхното осъществяване и заделяне на ресурси.

Стратегически приоритети на политиката за сигурност могат да бъдат най-различни. Бих посочил по-съществените. Един от тях е осигуряване надеждна защита на правата, свободите и сигурността на българските граждани. Другият е защита на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на страната. Не бива да забравяме и осигуряване на условия за демократично функциониране на държавните институции; пълноценната ни интеграция в европейските и евроатлантически структури; свиване на корупцията по високите етажи на властта в поносими граници; противодействие на хибридните и информационните войни; справяне с най-острите проблеми в образованието, демографията и здравеопазването, които имат непосредствено отношение към сигурността и отбраната.

Прави впечатление, че в раздела за средата за сигурност се заобикалят фундаменталните изменения, които определят развитието на световните процеси и на международните отношения. Най-съществената промяна в глобалната среда за сигурност е неизбежната замяна на установения след 1991 година световен ред с нов. А именно - преминаването от еднополюсен към многополюсен свят и обстоятелството, че либералният модел изчерпва своите възможности. Нека припомня, че в Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и политика за сигурност, приета миналата година, се посочва, че „ЕС работи за световен ред, основан на международното право... Стремежът е за трансформиране, а не просто запазване на съществуващите системи.“ Точно тези дълбоки промени доведоха до приемане на нови стратегически документи, включително от САЩ, Китай и Русия.

Актуализираната стратегия на правителството не дава отговор на такива актуални стратегически въпроси, свързани с измененията в глобалната среда за сигурност. Затова може с основание да попитаме поставя ли България националните си интереси над колективните в рамките на НАТО и ЕС? Или пък България и Русия врагове ли са и заплаха ли е Русия за нашата национална сигурност? Може да продължим в същия дух - ще се запази ли през предстоящия 10-годишен период статутът на България на прифронтова държава? България ще предоставя ли своята територия, въздушно и морско пространство на войски, тежки оръжия и ядрени средства на други държави? Ще продължи ли политиката за изграждане и поддържане на чужди бази у нас, независимо от това как те се наричат? България ще участва ли в регионални военни структури, като например Черноморска флотилия и други от този род? При въоръжен конфликт България ще участва ли с войски в бойни действия срещу Русия или си запазваме правото на специални отношения с Руската федерация. На тези жизненоважни въпроси също не се дава никакъв отговор.

Мисля, че доста спорни и заслужаващи дискусия са посочените приоритети на политиката за сигурност. В актуализирания вариант на стратегията те са такива, каквито бяха и през 2011 г. Трите приоритета - утвърждаване на принципите на доброто управление, справедливо правораздаване и насърчаване на стопанската дейност - могат да бъдат приети само при много широко разглеждане на категорията „сигурност“. В случая това не е така. Затова тези приоритети могат да бъдат по-скоро приоритети на системата от най - висок ранг, каквато е общополитическият курс на държавата. Системата за национална сигурност (СНС) се явява нейна подсистема.

Органично присъщи на политиката за сигурност могат да бъдат следните приоритети: развитие на Въоръжените сили и поддържането им в постоянна готовност за изпълнение на възложените им мисии, осигуряване на защита на населението и критичната инфраструктура при бедствия и терористични удари, развитие на интеграцията на страната в колективните системи за сигурност и отбрана, активно участие в изграждането на общата европейска отбрана, изграждане на национален потенциал в областта на киберсигурността и киберотбраната и за противодействие на хибридните войни, укрепване на службите за разузнаване и контраразузнаване. Най-слаб е петият раздел „Система за национална сигурност“, който предлагам да се нарече „Общи действия на държавата, бизнеса, НПО и гражданите за реализиране на политиките и визията за сигурност и отбрана“.

Бих казал, че и в двата варианта на Стратегията липсва визия за общите действия за осигуряване на сигурността и отбраната. А тук трябват конкретни мерки. Такива могат да бъдат: извършване на цялостен преглед на СНС, разработване на неин концептуален модел. Той трябва да съдържа визия за йерархическите нива, архитектурата, статута и обхвата на дейностите и елементите на СНС и да определя правомощията, функциите и задачите на органите с ръководни и управленски ангажименти, на изпълнителните органи, на тези с координиращи и съвещателни функции и на органите за контрол. Необходимо е още да се определят функциите и задачите на системите в областта на национална сигурност. Необходимо е да имаме и устройствен закон за единната система за национална сигурност. Трябва окончателно да се изясни и реши казусът какъв тип армия ще развиваме - професионална, наборна или смесен тип. Както и поставяне на дейностите от сигурността и отбраната в единно правно пространство. Нужен е преглед на нормативната уредба за сигурността и отбраната. Сега в тази област действат над 20 различни закона. В някои от тях има противоречащи или взаимно отричащи се текстове. Други са загубили актуалност. Назрял е моментът да се сложи ред в законодателството, свързано с отбраната и сигурността и др. Би следвало в нов подраздел да намерят място действията за ресурсното, финансовото, материално-техническото и информационното осигуряване. Трябва да има график, или екшън - план за изпълнението на колективното решение за заделяне на 2% от БВП за отбрана.

*Авторът е председател на Центъра за изследване на асиметричните рискове и заплахи за сигурността в Югоизточна Европа и Черноморския регион

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи