На 17 януари 2019 да почерпят

Задигнаха колата на Хю Грант, актьорът моли крадците да му върнат само сценария

Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Сергей Полунин изгонен от Парижката опера „Лошото момче на балета” обиди гейовете, жените и дебелите

Мъж е пострадал след удар в мантинела на пътя Пловдив – Карлово

25-годишна жена е убита в столичния квартал „Банишора“ По първоначални данни извършител е нейният приятел, който е опитал да се самоубие

Фокуси със сирене въртят търговци и производители Вдигат водното съдържание и сухото мляко в продукта

Дават две данъчни облекчения за деца с увреждания

Ердоган: Дейтънското споразумение трябва да се преразгледа, защото то „не решава бъдещето на Босна и Херцеговина“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 17 януари 2019

Грипната вълна се разраства

Тука има, тука нема… име Посредникът на ООН Матю Нимиц мина през Атина и Скопие в мисия за поддържане на оптимизма за скорошно решение на спора за заглавието на Македония

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Едни хора на времето ми бяха казали: когато правиш пазарлък с гърци, нищо не е окончателно решено докато не е решено. А понякога и дори след като е решено, са възможни изненади. Не съм го измислил аз, казали са ми го, а аз само се опитвам да го представя достатъчно политически коректно.

Ето, посредникът на ООН в преговорите за спора за името между Гърция и Македония, американският дипломат Матю Нимиц изпълни мисията си, съживена от новата динамика в отношенията между Скопие и Атина. И вдъхновена от новата геополитическа ситуация в района, основана на повишения американски и европейски- да не пропусна!, интерес към Западните Балкани, вкаран в очевиден антируски контекст. По времето на десетте години управление на Никола Груевски, Нимиц бе останал с убеждението, че неговата посредническа роля вече е напълно изчерпана и че е време наистина да се отдаде на писане на мемоари за дългата си дипломатическа кариера.

Нищо не се случваше в преговорния процес за името на Република Македония, Гърция се гърчеше в своите си кризи, в Скопие Груевски и компания се сещаха за спора за името и за неговото решение само по време на предизборни кампании. Въпреки че именно този спор блокираше евроатлантическия път на Македония към членство в НАТО и Европейския съюз. Най-големият удар беше през април 2008 г., когато на срещата на върха в НАТО в Букурещ Никола Груевски и групата министри около него преживяха само за едно денонощие, не, само за една нощ радостта от обещаната покана за членство в Алианса, дадена от тогавашния президент Джордж Буш-младият, до сутринта, когато стана ясно, че вследствие на блокадата от страна на Гърция, покана няма да има. Политически коректно по отношение на нашите южни съседи казано- отказът бе „поради липсата на пълен консенсус сред страните-членки на НАТО“.

Нещо такова. В Скопие обаче напук, а и на политически инат, направиха така, че към всички други претенции, по-малко или повече известни, към северния съсед, гърците да добавят и още една, според която Скопие краде античната история на Гърция от нейния „македонски“ период и че по такъв начин нарушава гръцката представа за монопол над античността, призната и по света, разбира се. Така че, ако слушате гръцки анализатори, колкото и модерна оптика да използват по отношение на това, което се случваше на север, около Вардар, „иредентизмът“ от страна на управляващите в Скопие към Гърция си имаше някакви свои основания.

Както и да е. На власт в Македония дойде социалдемократът Зоран Заев, дълго и внимателно отглеждан, школуван и окуражаван от „международния фактор“, каквото и да означава това. И да подхване най-напред да изчисти натрупаните наноси в отношенията със съседите. Очевидно бе разбрал простото, но категорично послание от Брюксел, което Груевски толкова години не искаше, или не можеше да проумее – няма членство в НАТО или в ЕС без нормални добросъседски отношения. Просто и ясно, пък и приоритетно. Първо- България, след това и заедно с нея- Гърция. Министрите на външните работи Никос Козияс и Никола Димитров се срещнаха на няколко пъти, Димитров отиде в Атина, Козиас се разходи до Скопие, после двамата се виждаха навсякъде, където могат. Пряк диалог, при това на по-високо равнище от това на участниците в преговорите при Матю Нимиц в Ню Йорк. Заев отиде на декемврийска вечеря на гости на солунския кмет Бутарис. Около Нова година премиерът Алексис Ципрас и Заев си размениха приветствия, намериха начин да определят хоризонта на решението на спора- някъде към края на първата половина от годината. Значи, към края на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, и което е много по-важно- преди Срещата на върха на НАТО през юли в Германия, където, ако спорът е решен, може да се постигне пълен консенсус на страните-членки и Македония формално, без да извървява отново процедурния път, да стане член на Алианса. Значи, и Гърция да не пречи. В Давос Ципрас и Заев хвърлиха вратовръзките и разговаряха няколко часа, давайки знак, че си имат доверие и че това може да е послание за всички институции в двете държави да ги последват. Заев дори обеща да промени името „Александър Македонски“ от два важни инфраструктурни обекта в Македония- летището в Скопие и магистралата от северната до южната граница. А на 17 януари Матю Нимиц отново се върна в играта, предавайки пакет от идеи на двамата си събеседници- гръцкият и македонски представител в преговорите, който те отнесоха на своите правителства за оценка. И сега Нимиц ги посети- първо в Атина, после в Скопие, той пък лично, за да чуе мнението на двете правителства за идеите в пакета му. И да отговори на всички онези, които по един или друг начин виждаха в негово лице човекът, който ще отсече и ще реши траещия повече от четвърт век спор. На подобни очаквания Нимиц отговори еднозначно- аз съм само един посредник, а не съдия.

И понеже е само посредник, не каза нищо по същество нито в Атина, нито в Скопие. Това си му е стил, а може би и така вижда смисъла на своето посредничество, защото колкото пъти съм присъствал на негови пресконференции в Скопие в предишните години, изказът му винаги е бил крайно предпазлив, обтекаем и внимателен. Междувременно, гръцките медии- предимно, вече бяха оповестили пет варианта за име на Македония, които Нимиц сложил на масата в Ню Йорк, които правителствата да анализират. Толкова ги въртяхме, че не виждам смисъл сега да ги посочвам. Принципът, който май досега е договорен, въпреки вътрешната съпротива и в Гърция, и в Македония, е бъдещото име да е съчетано, с географско или времево определение, ерга омнес, значи, за цялостна употреба.

Да бъдем наясно. Въпреки новата динамика на преговорите, въпреки видимо по-високото ниво на доверие между елитите в Атина и в Скопие, въпреки излъчваните позитивни и оптимистични сигнали от премиерите, от международния фактор, от самия Нимиц за възможността за успех, и в двете столици имат своите възражения. В Гърция това са искания името „Македония“ да не се включва, затова направиха хиляден митинг в Солун, а в неделя, 4 февруари ще направят още един, вероятно по-посетен и в Атина. В Гърция искат също промяна на всяка цена на Конституцията на Македония така, че да се ликвидира „иредентизма” от страна на Скопие. На първо място онзи член 49 , който задължава държавата да се грижи за македонското малцинство в съседните държави, значи и в Гърция. Атина отдавна е дала знак, че това конституционно изискване я дразни. Да не говорим за цялата онази пропагандна вакханалия на режима на Груевски, основана и материализирана в паноптикума паметници от програмата „Скопие 2014“ в центъра на македонската столица.

Край Вардар си искат конституционното име, с което Македония е призната от над 130 държави, първа от които бе България. А в четвъртък външният министър Никола Димитров рязко и до голяма степен нервно посочи, че всеки договор и всички преговори , в които се засяга македонската идентичност нямат шанс за успех. Ако не бе дипломатичността на Матю Нимиц да потвърди, че сега е моментът за решение, думите на Димитров можеха да бъдат изтълкувани като отхвърляне на целия преговорен процес.

А на всички онези, които възторжено очакваха в четвъртък Нимиц да удари гонга и да обяви мача за приключил, ще кажа, че това скоро няма да стане. Ще стане, но не веднага. Нали ви казах- в преговорите с гърци нищо не е решено, докато не е решено.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.