Краят на миналия и началото на настоящия век са най-звездните в историята на турския футбол. „Галатасарай“ спечели Купата на УЕФА и суперкупата на Европа през 2000 година. А Турция стана трета в света на Мондиал 2002.
Един от най-големите герои на златното поколение доведе тим на легендите за мач с българските колеги от Мондиал 94 в Кърджали. Не можа да играе заради контузия, затова беше треньор. Хакан Юнсал е истинска легенда на „Галатасарай“ с близо 250 мача за отбора и участник в големите евротрофеи. Беше незаменим и в националния отбор.
Халфът с бомбастичен ляв крак даде ексклузивно интервю за „Труд“:
– Г-н Юнсал, лесно ли събрахте вашия отбор за този мач срещу България ?
– Когато ни се обади Дончо Донев, ни каза, че искат да организират една среща и ни изброи имената на играчите в българския отбор. Всички имена бяха все на големи футболисти. Аз веднага споделих това с приятелите и всички много се зарадвахме. Посочихме, че искаме да играем. Веднага се събрахме, направихме организацията, за да дойдем в Кърджали. Нямахме никакви проблеми. Получи се една много добра организация, прекрасно събитие.
– Често ли ветераните на Турция играят подобни мачове?
– Общо взето веднъж на няколко месеца. Обикновено пътуваме в чужбина, например в Германия и други страни. Понякога ни гостуват отбори. Но за първи път играем с нашите колеги от България. Надяваме се и бихме искали да имаме възможност да организираме същата среща и в Турция.
– Имате ли приятели в българския отбор?
– Има, разбира се. Има най-малко 5-6 футболисти, с които сме играли по едно и също време и сме се срещали на мачове. Всеки от нас има приятели в отбора, с които сме играли и като съотборници и като съперници. Но освен това тук присъстват и големи футболисти като Балъков, Стоичков, които познаваме, дори и да не сме играли редом с тях.
– България стана четвърта в света през 1994 година. Помните ли нашия отбор ?
– Разбира се, че познаваме този отбор. Тогава българският тим постигна огромен успех. Знаехме всички футболисти, които играеха тогава, а и Стоичков стана голмайстор на световното първенство. За мен той е един много специален играч. Аз играех в защита, но винаги съм взимал за пример Стоичков в старанието си да се развия като офанзивен футболист. Той беше страхотен. Мога да кажа едно нещо свързано с него. Може би това е орисията на географския ни регион, но ако Стоичков не беше българин, а беше испанец или бразилец, той все още щеше да бъде ценен като един от най-великите в света.
– Какви са приликите и разликите между отборите на България от 1994 година и този на Турция от 2002 година ?
– България в този период успя да изгради най-добрия си екип, най-добрата си генерация. Ние също го направихме. Ако не се лъжа, след този период националният отбор на България не успя да постигне още веднъж същия или подобен успех. Така се получи и при нас. Нито едно наше поколение не повтори успеха. През 2008 година се представихме добре и бяхме на полуфинал на европейското, но с участието на доста играчи от 2002 година. Ако не се лъжа нито в България, нито в Турция се появиха впоследствие футболисти от класата на онзи период.
– Кой беше най-трудният ви мач на световното първенство през 2002 година?
– Мачът с Бразилия, защото това е най-добрият отбор на всички времена. Играхме много добре срещу тях в първия мач. Във втория също исе представихме много добре, но загубихме. Те бяха отборът, който ни затрудни най-много.
– Два пъти загубихте от Бразилия, това ли беше най-силния отбор през тази година?
– Да, Бразилия беше. Според мен този отбор на Бразилия беше най-добрият им за всички времена. Защото имаха страхотни изпълнители. Всеки един от тях представляваше отделна опасност. Затова този отбор на Бразилия беше най-опасният за нас, а и това беше въобще най-добрият национален отбор в света.
– Прочухте се със ситуацията с Ривалдо, когато го уцелихте с топката в крака, а той симулира. Какво си спомняте от този инцидент ?
– Всъщност в този случай Ривалдо малко прибягна към измама. Той се направи, че топката го е уцелила в лицето, но тя го беше ударила по крака. Честно казано, аз отначало не видях какво стана и много се разстроих, когато съдията ме изгони, защото играехме добре. Впоследствие, когато изгледахме ситуацията по телевизията, много се ядосахме. Десет години по-късно Ривалдо излезе и се извини. Прие, че е постъпил погрешно.
– Говорили ли сте с Ривалдо след тази ситуация ?
– Не, не сме се виждали. Той при едно медийно участие, на въпрос отговори с признанието, че е постъпил погрешно и каза, че се извинява.
– Вие някога симулирал ли сте ?
– Не (смее се), не съм изпадал в такава ситуация.
– Вярно ли е, че сте най-големият спортсмен сред турски футболисти?
– От нашето поколение ли?
– Да – в миналото и сега ?
– Да, спокойно можем да кажем, че играчите от тази генерация са най-добрите футболисти в националния отбор за всички времена. Бяхме истински спортсмени.
– Как се мотивирахте да изиграете мача срещу Южна Корея за третото място ? България загуби от Швеция с 0:4, когато имаше такъв двубой.
– Най-голямото ни предимство тогава беше, че корейската публика се отнесе много топло и сърдечно към нас. Освен това когато излизахме от групата, играехме всеки мач, като че ли това е последният ни. Но след всеки един двубой мотивацията ни се повишаваше. И когато вече излизахме срещу Корея, имахме много по-голямо самочувствие и самоувереност. Освен това ранният гол, който отбелязахме много ни успокои и след това победихме.
– Помните ли как ви посрещнаха в Истанбул ?
– При качването ни на самолета знаехме, че в Истанбул ще има посрещане, но нямахме представа какво ще бъде то. Когато самолетът кацна, видяхме, че пътищата отляво и отдясно на летището, с километри, бяха пълни хора. Навсякъде имаше фенове. Площад Таксим, където ни закараха, е на поне 20 км от летището и през цялото това разстояние пътят беше пълен с хора, които показваха обичта си. Беше невероятно.
– По ваше време „Галатасарай“ постигна най-големите си успехи. Какво беше специалното в този отбор ?
– Имаше много качествени местни футболисти. Имаше много добри играчи като Георге Хаджи, Георге Попеску, Клаудио Тафарел и разбира се, всички ние играхме дълги години заедно. Навиците, които си създадохме и желанието ни за победа ни отведе на върха.
– Какъв треньор беше Фатих Терим ?
– Най-успешният технически директор в страната. Знае си много добре работата, умее да мотивира. Много добре усеща как да спечели и как да извлече най-полезното от играча, много е опитен. Най-добрият треньор в Турция за всички времена.
– Бихте ли ни разказали през вашите очите мача срещу „Арсенал“ във финала за купата на УЕФА ?
– „Арсенал“ беше един от най-добрите отбори през този период, имаха много добри футболисти. Ние разбрахме, че сме спечелили финала, когато Тафарел спаси удара с глава на Тиери Анри. Борихме се добре, имахме и късмет и постигнахме един голям успех.
– Англичаните бяха фаворити, а вие останахте с 10 души по едно време. Как успяхте да ги победите ?
– Една от най-големите особености на нашия отбор беше, че не се отказва, бори се и е яростен, а и това беше финал. Нямаше как да се откажем, като сме стигнали дотук. Всеки един от нас се бори до последната си капка пот.
– Кое беше голямата звезда на „Галатасарай“? Хакан Шукур или Джика Хаджи ?
– Джика. Той е един от най-великите футболисти за всички времена, не само за „Галатасарай“, а въобще сред футболистите дошли в Турция. Освен това е и футболист с популярност в Европа и по света.
– Купата на УЕФА е най-големият успех на „Галатасарай“, но няколко месеца по-късно победихте и „Реал“ за суперкупата на Европа. За този мач какво ще ни кажете ?
– През този период „Реал“ (Мадрид) се лансираше като най-добрия отбор в света. Бяха направили много добри трансфери. Но ние вече се бяхме превърнали в машина и играехме като такава. Бяхме много спокойни и не се страхувахме от никой. Вярвахме, че можем да победим всеки. И там се получи точно това. Излязохме много спокойни, играхме много добре и спечелихме.
– Тогава ги наричаха „галактическите“. На терена един срещу друг изглеждаха ли като галактически ?
– Ние вярвахме в себе си и не гледахме другите. Ние бяхме 4 години поред шампиони, спечелихме купата на УЕФА и успехът започна да се превръща в една много обикновена емоция за нас. Познавахме се много добре, дори ако този отбор не беше се разпаднал, той имаше потенциала вероятно да спечели и Шампионската лига, но се разпадна.
– По ваше време „Галатасарай“ игра срещу ЦСКА и „Левски“ в Шампионската лига. Помните ли тези мачове ?
– Помня ги. Обикновено мачовете ни срещу българските отбори бяха трудни за нас. Нямахме нито един лесен двубой. Но това бяха годините, в които ние много искахме успеха в Европа, но аз помня и българските отбори тогава. Наистина качествени съперници.
– Сега „Галатасарай“ участва в Шампионската лига. Докъде може да стигне ?
– Изградиха нов екип, закупиха добри играчи, но все още продължава процеса на хармонизация между тях. Групата в Шампионската лига е с „Реал“ (Мадрид) и ПСЖ – все големи и много амбициозни отбори. Според мен тази година ще бъде успех, ако успее отборът да продължи в Лига Европа, а не толкова да излезе от групата в Шампионската лига. В Лига Европа може да постигне добри успехи.
– Как така се събират 50 000 души при посрещането на Радамел Фалкао, без да има мач ?
– Разбира се, причината за това е величината на Фалкао. Той е голям играч. Но, разбира се, трябва да се има предвид и дългото очакване от страна на запалянковците. Защото от близо три месеца имаше очакване, че Фалкао ще дойде. И когато се случи, страхотно посрещане беше на лице. В Турция големите, важните играчи винаги са се посрещали по добър начин и Фалкао стана един от тях.
– Големите турски отбори обичат да купуват известни футболисти, но когато са в своя залез. Това правилна политика ли е ?
– Всъщност не е много правилно, но за да можете да доведете млади добри футболисти в Турция, трябва да се изхарчат много големи пари. Затова закупувайки играчи като Дрогба, Фалкао или Анелка, от една страна се популяризира футбола в Турция, и от друга страна се използва, за да се правят трансфери на добри играчи. Но ако се запитаме получава ли се ефекта, който се очаква от изхарчените пари, не се получава.
– Какво е да играеш в истанбулско дерби ?
– Когато ще се играе истанбулското дерби, животът спира. Всичко се концентрира върху дуела. Говори се и се мисли единствено за дербито. Но пък най-добрите, най-вълнуващите, най-приятните мачове на първенството са именно тези. Когато спечелиш, радостта е голяма. Когато загубиш, мъката е огромна. И това не е само при футболистите. Ефектът върху феновете и ръководството също е значителен. Понякога дербито става повод за оставка на ръководството или за оставка на техническия директор, но пък и понякога ви отвежда съвсем на друго място. В Турция дерби означава футбол, означава всичко.
– Опитахте малко и от Висшата лига на Англия с екипа на „Блекбърн“. Защо не се получи да останете по-дълго ?
– Всъщност аз бях много добре в Англия. Започнах и да играя, още когато отидох. Но когато аз подписах с „Блекбърн“, Фатих Терим се върна обратно в „Галатасарай“ и отново ме повика. Искаше да се върна. И аз, от една страна заради „Галатасарай“, и от друга страна заради треньора, го направих. Това беше причината да се върна.
– Вие сте легенда на „Галатасарай“. Липсва ли ви, че не направихте чуждестранна кариера?
– Да, всъщност исках да продължа да играя в Англия, защото беше много комфортно и приятно. Всеки един футболист, получил такава възможност, задължително трябва да я оползотвори.
– Защо не станахте треньор?
– Никога не съм имал намерение. Не ми се струва привлекателно. Имам много приятели, които станаха треньори, но аз не съм имал такава нужда.
– Подобно на нашия Дончо Донев сте шеф на асоциацията на турските футболисти. В какво се изразява работата ви ?
– Да, на същата позиция съм с Дочно. Той е шеф на асоциацията на футболистите в България, аз в Турция. Нашата работа е доста по-различна. Дончо прави тук много хубави неща. Ние сме много стара асоциация, но от три години имаме ново ръководство. Опитваме се да променим нещо, но имаме нужда от още време. За три години направихме неща, вършени за10-15 години. Върви добре, но все още имаме много недостатъци. Все още имаме много неща, които трябва да се променят според европейските страни.
– Как ви приемат на стадионите на „Бешикташ“ и „Фенербахче“?
– Различно. Аз например нямам проблем с феновете на „Бешикташ“ или „Фенербахче“. Обичат ни, поздравяват ни, когато ни видят. Към някои футболисти се отнасят много добре, към други студено. Това е свързано с поведението ти на терена, докато си играл футбол. Но аз нямам проблеми.
– И България и Турция в момента нямат особени успехи в националните отбори. Турция победи едвам Андора с 1:0 . Какво се получи във вашата страна ?
– Защото националният отбор стана трети в света, след това постигна успех на европейското първенство. Вдигнахме много летвата. И вече очакванията са за такива успехи. И в България е така. След като станахте четвърти в света, всеки започна естествено да очаква от вас подобни успехи. Но както в България вече не се раждат играчи като Стоичков, Балъков или Боримиров, така и при нас не се раждат. В момента започна да се появява една нова генерация и се надявам тя да постигне добри успехи.
– Стадион „Ататюрк“ ще приеме за втори път финал на Шампионската лига. А Истанбул за втора поредна година ще бъде домакин на подобен мач. Какво означава това за Турция ?
– От една страна елементът на рекламата е много голям, от друга страна е много важно да дадем навсякъде посланието, че умеем успешно да организираме такива мероприятия. УЕФА напоследък оценява това. Транспортът започна да става много удобен. Следователно този вид мероприятия от една страна за източник на средства за една страна, от друга страна са реклама. Ние смятаме, че изпълняваме добре такива проекти.
– Има ли възможност и желание Турция да кандидатства за домакинство на световно или европейски първенство ?
– Да има и то много. В момента всички стадиони са готови за организирането на европейско или световно първенство. Всички условия за автомобилен и въздушен транспорт са осигурени. Единствено е нужно одобрение. В момента, в който ни бъде казано „вие сте“, Турция в момента е в състояние и има мощта да организира.