Стопаните с пържените домати и чушки ще гледат нещо, което не разбират много добре

Зимата се върна. Снегът затрупа България. Леденият вятър пронизваше през дрехите окъснелите минувачи. От всички дворове лаеха кучета. Не, не съм Радичков, да описвам зимни картини. Още повече, че наближаваше часът на новото шоу.

Стопанките вадеха от зимника купа от привършващата туршия. Ракията вече е налята.Взимаха и някой буркан с нарязани чушки и домати. Готови за пържене. Хайде, и буркан с пържено месо от прасето. Тази вечер започва шоуто…

Тази вечер започва войната на готвачите. Тримата строги майстори от „Мастер-шеф“ са се разделили. Както всичко в тази страна. Виктор Ангелов стартира с „Кухнята на ада“ /“беше време да се върна при професионалистите“/, а към останалите двама/“отиваме на работа, за да се забавляваме“/ се е присъединил не толкова строгият Лео, един истински италианец. В „Мастер шеф“ се състезаваха хоби-готвачи и интересът бе към самото състезание, към емоциите на участниците /как се тръскаше по земята победителката!/, но не и към самото готвене, към рецептите, към продуктите. Хоби, хоби, но борбата бе да станат професионалисти. А в „адската кухня“ става дума за битка между професионалисти от висока класа, като битката е жестока.

Така че стопаните с пържените домати и чушки ще гледат нещо, което не разбират много добре. И ще се засмеят добродушно, че от тяхното ядене по-хубаво няма. Между моите приятели и аз минавам за добър кулинар. Канен съм бил и при Ути, и при Звездев, и при Лео, и при шеф Петров. Показвал съм яденета, които знам от моята майка, от баба си, както и някои близки до нас гръцки специалитети. При Лео дори показах как сме се спасили от глад, когато бяхме обсадени от снега в една хижа. Тогава сготвих супа от сланина, праз и зелева чорба. Нарекох я супа „Сървайвър“. По това време гледах предаванията на първите ни телевизионни готвачи и научавах това-онова и го прилагах в моята кухня. Никак не е маловажно това. Културата на хранене в един народ е част от неговото лице пред света. Дълго мога да разговарям за взаимните влияния на балканската и близкоизточната кухня, за навиците на отделните народи, определяни от специфичната им природа. Културата на хранене на отделната личност пък е част от неговото интимно възприятие на околната природа.

Съжалявах хората, които смятаха, че е много шик да кажат „ох, аз не готвя, много съм заета“. Познанията им опираха до кренвирши с кашкавал. Толкова са интелигентни, толкова са възвишени, толкова са заети със себе си, че не се принизяват до селяните и простолюдието.

Но ето, че стана „модерно“ да се говори за кулинарни умения. В американските филми красавици примамваха мъжете у дома си с готова китайска храна или със спагети с готови продукти в хладилника. В романите стил „Паулу Коелю“ елитни суфражетки разменят свенливо по някоя фраза от кулинарията. И тогава амбициозни майки поведоха порасналите си дъщери да готвят под тяхно ръководство в предаването, което водеше талантливият Сано. То не бяха крясъци, танци, флиртове. Амбицията на майките беше чрез кулинарното предаване дъщерите им да станат звезди и да направят телевизионна кариера. И все пак беше много интересно как се справят с определените им продукти и ограниченото време.

А когато започна „Черешката на тортата“, видяхме парада на тези кифли, които така презрително говореха, че готвенето не е за тях. А тъй като бе обявено, че в „Черешката“ участват персони от елита, там се напълни с претенденти, че са известни, защото са „известни“. И тъй като повечето нямаха домове „за пред хората“, наемаха ресторантски зали, хижи и приятелски вили. И тъй като повечето от тях въобще не бяха готвили нищо през живота си, наемаха и приятели или професионалисти, „да им помагат“. И тъй като бяха прочели за някоя и друга диета, масово се захванаха да предлагат сьомга, авокадо, броколи и всякакви „здравословни продукти“. Каква мъка, какви измъчени разговори. Като великани сред тази масовка изпъкваха истински кулинари като банкера Левон Хампарцумян, като Камен Воденичаров, а вероятно иредица други… Дори Радан Кънев омеси политиката с кулинарията.

Ето как най-естествено се стигна и до елитарните кулинарни предавания, които ни заляха през тази закъсняла зима. Нищо лошо, нека не бъда разбран криво. Майсторите са истински майстори, създадоха си образи, изградиха си авторитет, аучастниците в състезанието влагат всичко от себе си. И предаванията са забавни, интересни, но със състезателния си съспенс, а не като обогатяващи знанията и културата ни.

Тъжното е, че това става във времето, когато в народа ни се събужда интереса към родните ценности. Във всички живи български селища се възраждат празниците на местните специалитети, търговията, кулинарните занаяти. Познавам редица автори, които колекционират редки рецепти, специфични за дадени райони. Агитирах туристическите власти да ги издават за безплатна употреба от туристите. Отпечатаха и ги пуснаха на високи цени в книжарниците.

Е, след зимата идва и пролет, нали?

Рачков и Зуека не ни измъчват с тъпи въпроси

И ето, че дойде времето и на най-забавното музикално шоу „Като две капки вода“. Тук състезателният елемент е на втори план. Актьорите и певците се самодоказват и забавляват. Разкриват неизвестни страни от таланта си. Дори един футболист блесна тук. В това шоу няма нагласени работи, не мирише на пари. Журито е балансирано и не се ограничава с реплики от рода „уникално“, „брутално“. И водещите, ах, двамата водещи Рачков и Зуека не ни измъчват с тъпи въпроси. Те сами правят шоуто и са от световна класа.