Богатите българи не познават танцовото изкуство
Половин милион лева са нужни, за да защити подобаващо България авторитета си на световна люлка на балетните конкурси. Заради липсата на 350 000 лв. от спонсори най-старото и престижно събитие в света на танцовото изкуство – Международният балетен конкурс-Варна, обяви 2020 г. за нулева. Новината предизвика буря в артистичната общност у нас и лавина от коментари в социалните мрежи – от охулване на организаторите, държавата и община Варна, до конкретни предложения за изход от кризата. Причината за нея стана оттеглянето на няколко ключови спомоществователи. Основният спонсор на събитието – SG Експресбанк, вече е собственост на Банка ДСК, чиито дарителски приоритети са други. А Гранд хотел Варна, който години наред настаняваше почти безплатно членовете на авторитетното жури, е в дълъг основен ремонт.
Недостигащите за конкурса средства са половината от общо 700 000 лв., с които са организирани предишни издания. Останалата половина се осигуряват от собствени приходи – такси, продажба на билети, както и от община Варна и Министерство на културата, обясни пред „Труд“ председателят на фондация „Международен балетен конкурс Димитър Димитров. „Това е санитарният минимум, който с нашите организационни усилия може да покрие изискванията на провеждане, утвърдени в последните издания. За да развиваме конкурса и той да е на ниво обаче е нужен бюджет от 800 000-850 000 лв. В досегашния имаше обидно малки пера – наградният фонд, например.
Често разходите, които прави един състезател, не могат да бъдат покрити от евентуалната награда, ако лети отдалеч. Въпреки това интересът е по-голям, отколкото към други конкурси. 120-130 души от над 35 държави идват във Варна за всяко издание не заради парите, а заради престижа и шанса за кариерно развитие“, каза Димитров. За пример той посочи балетния конкурс в Москва, който дава 100 000 долара само за голямата награда и покрива командировъчните на всички състезатели. У нас такава привилегия в последните години е имало само за преминалите във втори и трети кръг. А целият награден фонд е 70 000 лв. Отпуска ги целево МК, но тъй като не винаги се присъждат призове във всички категории, на финала винаги се връщат поне 10 000 лв., поясни Димитров. Анонсът на министър Боил Банов, че средствата може да се увеличат на 100 000 лв. е обнадеждаващ, но това не е генерално решение на проблема, добави председателят на фондацията.
Той благодари на община Варна, чийто фонд „Култура“ дава 110 000 лв. „Това е значителна подкрепа. Отстъпки ползваме и за наема на Летния театър, който е емблема на конкурса. Но е и едно от трите големи разходни пера, тъй като допълнително трябва да осигурим осветление, озвучаване, специален балетен под“, посочи Димитров. Тъй като в Летния театър спектакли има само вечер, конкурсът се удължава до две седмици и то в най-скъпия сезон – през юли. Затова и разходите за настаняване на журито от поне 15 души, дори с отстъпките, стават солидни. При това асовете в танцовото изкуство сами си доплащат за първа класа в самолета, тъй като организаторите им покриват само икономична. Въпреки тези неудобства години наред конкурсът пионер държи първенството по престиж в света и е популярен като балетната Олимпиада. В първите няколко години след създаването си през 1964 г. той се е провеждал ежегодно, а след това – на 2 години.
Равносметката сочи, че на сцената на Летния театър са танцували 3150 участници от над 38 страни, а лауреатски звания са получили над 350 танцьори от 32 страни. Председател на журито на последното издание през 2018 г. бе балетната икона Владимир Василиев – първият и засега единствен носител на на Гран при от варненския конкурс, а патрон – председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. В листата от лауреати блестят още имената на световни звезди като Наталия Макарова, Михаил Баришников, Аманда Гомес, Патрик Дюпон, Масимилиано Гера, Владимир Малахов, както и на българските Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Ясен Вълчанов, Бисер Деянов и др. По соцвреме той е бил ангажимент на държавата, а от 1992 г. неговият баща доц. Емил Димитров, създава със съмишленици фондацията „Международен балетен конкурс-Варна“, която поема организацията. „Тя никога не е била лесна, но първият голям пробив във финансирането се появи през 2016 г., когато почина изключителният меценат Сергей Давидов. Две години по-късно стана ясно, че след 14 г. сътрудничество се оттегля и основният ни спонсор SG Експресбанк. До момента не сме успели да компенсираме това тежко стечение на обстоятелствата и затова бяхме принудени да отложим конкурса“, обясни Димитър Димитров – син на покойния доц. Емил Димитров. Според него през последните 28 г. по-голяма част от спонсорските пари за балетната Олимпиада са идвали от чужбина или от регистрирани у нас компании международни компании. Едрият български бизнес не е сред основните спомоществователи на уникалното събитие, което е по-популярно зад граница, отколкото у нас.
„Палитрата от възможности за подпомагане е много богата, а танцовото изкуство в България се оказва сред най-неизвестните“, не крие Димитров, според когото стандартният спонсорски пакет у нас варира от 3000 до 5000 лв. „За да си осигурим подкрепа по този начин, трябва да намерим над 70 спонсори, а това е мисия невъзможна“, допълва председателят на фондацията. Той е скептичен за варианта за набиране на средства чрез дарителска кампания, който предлагат като пожарен изход от кризата фенове на балета. Опцията е била изпробвана през 2018 г., но на обявата в сайта и във фейсбук страницата на фондацията откликнали основно самите организатори. До юли те имат време да открият нов солиден меценат, за да се случи XXIX издание на конкурса през лятото на 2021 г. За да няма риск от нови сътресения, Димитров смята, че формулата на финансиране трябва да се промени. Една от възможностите е чрез публично-частно партньорство с културното министерство и община Варна. „Не губим надежда, че ще бъдем подкрепени и от широк кръг от интелигентни българи, които осъзнават, че Варненската балетна Олимпиада е визитната картичка на България на световната карта на танца“, оптимист е Димитър Димитров.
Пропуснати ползи
Над 240 хил. са загубите от пропадането на конкурса
Минимум 243 500 лева са загубите за държавата и Община Варна от пропуснати ползи заради провалянето на Международния балетен конкурс през 2020 г., изчисли Любомир Кутин, преподавател по Мениджмънт на сценичните изкуства в Националната музикална академия. 78 500 няма да постъпят в бюджета от ДДС. От приходи на стойност поне 65 000 ще се лиши местният бюджет от наеми на зали, на сцената и плажни такси. 100 000 няма да постъпят в джоба на домакинствата, които осигуряват различни услуги за гостите.