Вторите пенсии са ниски, но дружествата с 95 млн. лв. печалба

Отчисленията за частните пенсионни фондове нарастват

30 млн. лв. печалба за три месеца

Частните пенсионни дружества печелят милиони от събираните от парите на осигурените граждани такси, като няма значение дали постигат положителна или отрицателна доходност от управлението на средствата за пенсии, показват данни на Комисията за финансов надзор. През 2023 г. приходите на частните пенсионни дружества, които управляват универсалните, доброволните и професионалните пенсионни фондове, от такси са в размер над 251 млн. лв.

Само за първите три месеца на настоящата година приходите на пенсионните дружества от такси са в размер на 69,35 млн. лв. Това представлява ръст от над 15% спрямо същия период на миналата година. Събираните от парите на осигурените такси дават възможност на пенсионните компании да реализират големи печалби. За цялата 2023 г. отчетената от тях печалба е в общ размер над 94,7 млн. лв., което е ръст с 38 на сто спрямо предходната година. За първите три месеца на настоящата година реализираната печалба от компаниите е над 30 млн. лв., което е ръст с над 10% спрямо същия период на миналата година.

Отчетеният ръст на печалбите се различава от резултатите от управление на парите на осигурените. Общо за 2022 г. и 2023 г. събраните от частните пенсионни дружества такси са в размер на близо 465 млн. лв. Като през 2023 г. събраните такси нарастват със 17,5% спрямо предходната година, показват данни на КФН. Същевременно за 2-годишния период от началото на 2022 г. до края на 2023 г. повечето от управляваните от пенсионните дружества фондове реализират отрицателна доходност, тоест парите на осигурените вместо да нарастват, намаляват. Официално отчетената от КФН годишна доходност за този период на универсалните пенсионни фондове е средно -1,62%, на професионалните фондове е средно -0,92%, а на доброволните е -0,50%. Отрицателната доходност се дължеше на спада на индексите на международните капиталови пазари и поевтиняването на редица акции, в които пенсионните фондове инвестират парите на осигурените. При тази отрицателната доходност, нетната печалба на пенсионните дружества общо за двете години 2022-2023 г. е 163 млн. лв. Това става благодарение на факта, че таксите на пенсионните дружества не зависят от това дали реализират положителна доходност от управление на парите на осигурените, тоест дали увеличават натрупаните пари за изплащане на втори и трети пенсии.

Към края на месец юни 2024 г., до когато са последните официални данни на КФН, доходността на частните пенсионни фондове се подобрява. Годишната доходност за периода от края на юни 2022 г. до края на юни 2024 г. за универсалните пенсионни фондове е средно 4,85%, за професионалните фондове е 4,74%, а за доброволните фондове е средно 5,50%. На пръв поглед резултатите изглеждат добри. Но данните показват, че за период от две години общата постигната доходност от универсалните пенсионни фондове е малко под 10 на сто. А официалната инфлация, измерена от Националния статистически институт, за същия период от две години е в размер на 11,5%. Оказва се, че доходността на универсалните фондове е по-ниска от инфлацията. Така парите на осигурените отново реално губят покупателната си способност, но пенсионните фондове продължават да отчитат големи печалби.

Вноски за трета пенсия правят доброволно както отделни граждани, така и работодатели. Но вноски в универсалните пенсионни фондове правят задължително всички работещи, родени след края на 1959 г., освен ако не са се отказали от частния си фонд и не са прехвърлили парите си към бюджета на държавното обществено осигуряване. Универсалните пенсионни фондове бяха създадени през 2000 г. и от направените досега вноски средният размер на натрупаните пари на един осигурен е 6910 лв., показват последните данни на КФН към края на месец март. Тези пари са достатъчни за получаване на сегашната минимална държавна пенсия от 580,57 лв. в продължение на една година, или за взимане по 115 лв. на месец в продължение на пет години.

Средната сума е 448 лв.

58% взимат втора пенсия по-малко от година

575 души ще взимат пари над 3 години

Над 58% от хората, които вече взимат пари от универсалните фондове, ще получават разсрочени плащания още по-малко от година.

Над 58% от хората, които вече получават втора пенсия, ще я взимат още по-малко от една година, показват последните данни на КФН към края на месец март. Общо 18 165 души вече са достигнали пенсионна възраст, но нямат достатъчно натрупани пари в универсалните пенсионни фондове за пожизнена пенсия и затова взимат парите си на разсрочени плащания. Това представляват близо 86% от всички, които вече получават пари от универсалните фондове.

Според Кодекса за социално осигуряване, размерът на пожизнената пенсия от универсален пенсионен фонд не може да бъде по-малък от 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст в момента на отпускането є. В момента минималната държавна пенсия за стаж и възраст е 580,57 лв., което означава, че отпусканите сега пожизнени пенсии не може да са по-малки от 87 лв. До 1 юли минималната държавна пенсия беше 523,04 лв. и отпусканите пожизнени пенсии от универсален фонд не можеше да бъдат по-малки от 78 лв. Но парите на повечето осигурени граждани в универсалните фондове не са достатъчни, за получаването на такива пожизнени пенсии.

Размерът на разсрочените плащания не може да бъде по-малък от 15% от минималната пенсия и по-голям от минималната пенсия към момента на отпускането им. Данните на КФН показват, че повечето хора, които вече получават пари от универсалните пенсионни фондове, ще продължават да ги взимат по-малко от една година. Това са 12 431 души, или 58,7% от всички, които вече взимат пари от универсалните фондове. След една година те ще разчитат само на държавната пенсия.

5159 души ще получават разсрочени плащания от универсалните пенсионни фондове между една и три години, показват данните на КФН. А едва 575 души ще взимат разсрочени плащания повече от три години. Средният размер на разсрочените плащания е 448 лв., което е близо до действащата до 1 юли минимална пенсия. Оказва се, че хората, след като видят, че така или иначе няма да получават пожизнена пенсия, предпочитат да вземат парите си за кратък период от време, за да не бъдат обезценени спестяванията им от инфлацията.

Повечето бързат да вземат парите си

Пожизнените пенсии по 89 лв. на месец

По-малко пари, ако има гаранции

Изплащаните пожизнени пенсии без допълнителни условия са в размер на средно 89 лв.

Размерът на пожизнените пенсии без допълнителни условия, които вече изплащат частните пенсионни фондове, е средно 89 лв., показват последните данни на Комисията за финансов надзор към края на март. Едва 14% от хората, които вече взимат пенсии от универсалните пенсионни фондове, или точно 3013 души, имат достатъчно натрупани пари по партидите си за пожизнени пенсии. Останалите ще взимат втора пенсия в продължение на няколко месеца или години, а след това ще трябва да разчитат само на държавната пенсия.

Пожизнените пенсии от универсалните пенсионни фондове може да бъдат три вида - без допълнителни условия, с период на гарантирано плащане и пожизнена пенсия с период на разсрочено изплащане. При първия вид пожизнена пенсия човек взима една и съща пенсия до края на живота си, като може да има малки индексации през годините от реализираната доходност от управление на парите. При втория вид пенсия има гарантиран период на получаването є и, ако човек почине преди изтичането на този период, останалите пари получават наследниците му. При третия вариант първоначално човек може да получава по-големи суми на разсрочено плащане, а след това пожизнено да получава по-малка пенсия.

Данните на КФН показват, че само 69 души от тези с достатъчно пари за пожизнени пенсии са избрали пенсия без допълнителни условия, а средната сума, която получават е едва 89 лв.

Хората, които са избрали втория вариант с период на гарантирано изплащане са малко повече - 381 души, като те получават средно по 80 лв. на месец. Най-голям е делът на хората, които искат по-бързо да получат парите си. 2563 души, или 85% от хората с пожизнени пенсии, са избрали варианта на пожизнена пенсия с разсрочено изплащане. Това означава, че в началото те ще взимат по-големи суми - средната изплащана пенсия е в размер на 258 лв., а след това ще получават по-малки суми.

Повечето хора избират именно този вариант, за да вземат повече пари в началото след пенсионирането си и така парите им да не бъдат обезценени от инфлацията.

Основната такса е процент от парите

Взимат до 3,75% от всяка вноска

При доброволните е важна доходността

Пенсионните дружества събират две основни такси за дейността си.

Частните пенсионни фондове събират от парите на осигурените няколко вида такси. За осъществяване на дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване и за управление на пенсионните фондове и на фондовете за извършване на плащания (откъдето изплащат пари на пенсионерите) събират две основни такси в полза на пенсионните дружества.

Първата е удръжка от всяка осигурителна вноска в размер до 3,75 на сто, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Освен това дружествата събират и инвестиционна такса в размер до 0,75 на сто годишно, изчислена върху стойността на нетните активи на пенсионния фонд. За управление на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания събират годишна такса в размер до 0,5 на сто от стойността на нетните активи на фонда.

Събирането на тези такси не зависи от това дали фондовете са реализирали доходност от управление на парите на осигурените граждани. При доброволните пенсионни фондове ситуацията не е такава. При тях инвестиционната такса е в размер до 10% от дохода, реализиран от инвестирането на средствата. Така фондовете имат стимул да реализират по-висока доходност, защото от нея зависи и размера на инвестиционната такса. И при отрицателна доходност не събират инвестиционна такса. При универсалните пенсионни фондове събират такса за управление на парите дори при отрицателна доходност.

Социалните осигуровки се събират от НАП и директно се превеждат по сметките на пенсионните фондове. Но въпреки това една от основните такси на универсалните фондове е удръжката от всяка осигурителна вноска.

От събраните през първото тримесечие на годината общо 69,35 млн. лв. от такси, 43,56 млн. лв. са от инвестиционната такса, а 25,7 млн. лв. са от първоначалната удръжка от всяка вноска. Дружествата събират и други такси, като например еднократна встъпителна такса (за доброволните фондове) и такса при промяна на участие, но приходите от тях са съвсем малки.