Каракачанов: Смятам, че колегите от ГЕРБ са съгласни, че България повече не може да си затваря очите пред проблемите с циганите

Награждават Ципрас и Заев в Мюнхен за Споразумението в Преспа

Гл. комисар Николай Николов: Кранове от София ще вдигнат локомотивите и цистерните от дерайлиралата влакова композиция в Пловдив

Външното ни министерство предупреди за повишен риск от терористични атаки в Северна Македония

Премиерът Борисов в Мюнхен: Искаме да сме амбициозни – тогава ни е необходим и амбициозен бюджет на ЕС

Главният прокурор разпореди разследване на инцидента с дерайлиралия влак в Пловдив

Управителят на фирмата-собственик на дерайлиралия влак в Пловдив: Машинистите са се движели с нормална скорост Композицията е на "Булмаркет", чиито цистерни се взривиха в Хитрино

Eксперт по международни отношения: Посланията от форума по сигурността в Мюнхен са песимистични

Спецпрокурорът Мълър поиска 19 г. затвор за бивш съветник на Тръмп

Бойко Борисов в Мюнхен: България ще продължи да укрепва сътрудничеството си с Европол Премиерът проведе среща с изпълнителния директор на службата Катрин де Бол

Иван Пенков: Възможно е да има имплантирани руски агенти у нас

Корнелия Нинова: Днес лъсна истината за нова управляваща коалиция – ГЕРБ, ДПС, ОП

„Нема такъв живот“ на сцената на „Сълза и смях“ Уникална комбинация от stand-up комедия и илюзия

Еманюел Макрон обяви 11 март за национален ден в памет на жертвите на тероризма

ВМРО: Поредните цигански посегателства показват, че има спешна нужда от държавна концепция по проблема

Убиват Надя Дункин, за да не свидетелства за лагерите Макар и с баща комунист, актрисата попада в ада край Ловеч без съд и присъда

В дома си, малко преди да бъде убита

Колкото и парадоксално да звучи, за актрисата Надя Дункин се заговори едва след трагичната й смърт на 13 септември 1994 г. – тя е убита в апартамента си на столичната ул. „Опълченска“, бл. 54. Най-вероятната причина е, че след ноември 1989 г. става главен свидетел на обвинението по „Делото за лагерите“, което така и не е доведено до края. А за лагерите, наречени трудово-възпитателни общежития, съществували у нас след 9 септември 1944 г., тя е можела да говори от първо лице, защото е минала през два от тях – „Слънчев бряг“ край Ловеч и този в Скравена.

Надя Василева Илкова, по съпруг Дункин, е родена в Пловдив през 1913 г. Дъщеря е на пловдивския комунист и политически затворник Васил Христов Илков, признат след 9 септември 1944 г. за активен борец против фашизма и капитализма. Детството и ученическите години на Надя преминават в Пловдив. Съвсем млада, на около 18-19 години, тя вече е актриса в Пловдивския драматичен театър. В постановката на „Хамлет“ с премиера през март 1933 г. изпълнява ролята на Офелия. Нейното име фигурира в архивите на театъра до последния театрален сезон преди Втората световна война – 1938-1939 г. По-късно е била актриса и в Русенския драматичен театър.

От първия си брак с Валентин Бакърджиев, произхождащ от известна фабрикантска фамилия, Надя има син – Иван Бакърджиев, който днес е известен учен-химик, живеещ със съпругата си в Хановер и Калифорния.

През 1959 г. Надя е арестувана заради думи срещу властта, както става ясно по-късно, и без съд и присъда е отведена в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч. Там оцелява като по чудо след многократно нанасяни побоища и тежка физическа работа. После е прехвърлена в лагера в Скравена.
Освободена е след две години заедно с още петдесетина жени. Натоварили ги на камион, казали им, когато минават през Ботевград, да пеят, и ги стоварили на Ботевградското шосе. Месеци по-късно извикали Надя Дункин в МВР и й се извинили. Обяснили, че знаят за прогресивния й произход, но нейни лоши другари я били наклеветили. Обещали грешката да не се повтаря. Било, каквото било…

Останала без работа и без семейство (вторият й брак се разтрогва по времето, когато тя е в лагера), Надя се препитава с мъка и лишения. Патриарх Кирил е помогнал някога на пловдивската актриса. Като бивша концлагеристка и майка на невъзвращенец (синът й вече е в Германия), тя няма право да работи никъде. Патриархът я назначава за чиновничка в Св. Синод.

Надя сключва трети брак с Косьо Дункин, с когото живее до смъртта му и приема фамилията му. И така – до ужасния й край на 81-годишна възраст. Пребита е до смърт с тояга два дни преди да свидетелства по делото за лагерите – така, както е пребивана в лагера… Престъплението остава неразкрито, убийците – ненаказани. Малко след това делото е прекратено.

Бой за „добре дошли“

През 1990 г. Надя Дункин описва мъките си в лагера на смъртта край Ловеч за в. „Демокрация“ и заедно със спомените на други оцелели лагерници те са издадени в книгата „Българският ГУЛАГ – свидетели“. Днес тя е библиографска рядкост.

„Още със спирането на затворническата кола, един куц циганин, Шахо му казваха, ни почна с бичовете по лицата. Аз само си криех очите, страх ме беше да не ослепея. Страхотен бой за “добре дошли”. Би ни повече от 20 минути. Казвам на моята приятелка: “Маргарита, Господ да ни е на помощ, тук ще мрем. Нека се опитаме да бъдем силни, да издържим този ужас. Виждам, че вече е много страшно. Това е лагер”, пише Надя Дункин в спомените си.

„Помещението, където спяхме, беше конюшня, всяка от нас разполагаше с по 40-50 см място. Ако едната се обърне на лявата страна, и другата трябва да се обърне. Завивки нямаше. Спяхме върху сламеници и една тухла за възглавница. Бяхме около двеста жени. Вечер, като се съберем, се питаме, знаете ли защо сте тук, кой ви е изпратил. Оказа се, че всички сме без съд и присъда. Голяма част интелектуалки.“

„Ломяхме и товарехме камъни по 30, 40, 50 килограма – по-тежки от нас. Или товарехме колички с пръст. Работехме на звена по 5 души. Когато не можем да изпълним нормата – по 20 бича на всяка от нас. А когато сутрин, тръгвайки на работа, виждахме пред лагера дървената тарга – това означаваше, че до вечерта някоя ще бъде убита. За да се спасят, някои жени станаха биячи. За да не се морят биячите, които бяха тук на заплата.“
„Един ден, както работехме на кариерата, гледаме водят двама души – млад и по-възрастен. Разбрахме после, че били баща и син. Ние бяхме на височината, а мъжкият лагер по-долу и всичко се вижда. Оставиха хората куфарите и биячите идват. И почват да бият младото момче. А то само вика: “Татко, татенце, татко, татенце.” Биха го до припадък. После се хвърлиха върху баща му. Момчето на другия ден почина. А бащата след три дни. Не си спомням вече как, но научихме, че бащата бил известен художник от Русе. Така че системата за “превъзпитание” беше следната: пребиват те още в началото и ако издържиш – ще работиш, ако ли не, пукай.“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Спокойно кака Корни , наследничката на тато и негова поклонничка, има нова визия за България!

  2. И КОГАТО НАСТОЯЩИТЕ и бивши управляващи докопали се до властта не искаха да създадат закон за Лустрация, защото всички или почти всички и маха родство с палачите от лагерите.На които бе отпусната и държавна пенсия а овчето стадо бореше до наши дни и им търпеше мизерията , която му подхвърляха.

  3. Не може да се оспорва свидетелството на Надя Дункин . Тия лагери – след 09.09.1944 г. , определено не бяха „пионерски лагери“ на морето или в планината . Обаче „крушката си има опашка“ – репресиите срещу българския народ започнаха на 09.06. 1923 г. с клането на Ал.Стамболийски и продължиха до 09.09.1944 г. – от фашистите . Жертвите от тогава са около 30 000 , огромната част от които , без съд и присъда и даже с парични награди за отрязана човешка глава . След 09.09.1944 г. концентрационни лагери не трябваше да има , още по-малко там да вкарват хора без съд и присъда – категорично не трябваше . Обаче трийсетина години – колкото е разликата между първите фашистки концлагери и комунистическите такива , тази разлика е незначителна за промяна на манталитета на един народ – надделяла е отмъстителността .

    1. Бъркаш понятията, flint. Не, ти не ги бъркаш, а просто ти плащат, за да пропагандираш русофилство. Когато говориш за „фашизъм“ в България трябва да включиш и времето на руското фашистко робство, защото руският фашизъм не само не се различава от немския, а е дори десетки пъти по-жесток и човеконенавистен. Не спори! Жертвите на руския фашизъм до 1990 г. бяха 1 милиард. Сега са повече. Не съм жив свидетел на т.нар. от комунистите „фашизъм“ от ’23 година, но съм живял по време на руския фашизъм и знам, че е десетки пътои по-жесток от всички фашизми на всички времена. Спри с тези глупости! Руският фашизъм действа с пълна сила срещу целия свят и през 21 век, нали?

  4. „Руски фашизъм“!?Стига глупости.Терминът е болшевизъм.Но последствията от него-също така страшни и непреодолими.С тая разлика,че националсоциализма на др.Хитлер продължи „само“12 години.Докато болшевизма на „хер“сталин-близо 70!!!Но чак пък един милиард жертви!?Никой не може да каже точната бройка.Мога да мразя болшевизма на изродите сталин,берия и другите сатрапи,но си оставам твърд русофил!Заради 1877-78г.Заради красивите рускини.Заради необятната руска душа/навсякъде по света,където срещна руснаци ме приемат и бързо се сприятеляваме/.А пък болшевизма вече е мъртъв.Няма да се боиш,че ще се върне.Виж исляма е опасен.Тези примитивни същества постоянно тормозят света в името на някакъв си червей-аллах.От тях трябва да се боим

  5. Tazi papla4 ot izrodi e o6te na vlast.Samo si smenqvat imenata za zabluda na prostacite.Dobe 4e predi 50 godini napusnah tozi kenef.

  6. Колко хиляди хиляди българи трявваше да бъдат
    избити без съд и пресъда за да ни превърнат
    в послушно стадо?! Не бяха ли достатъчни хилядите
    смъртни пресъди за кръвожадната ви омтмъстителност?! Е! Навлякохте ни осмирителните
    ризи,но кръожадността ви не бе задоволена. Без
    враг управлението е трудно. Врагат с партиен билет
    всяваше ужас, не само между нас простосмъртните!
    Не е виновна опашката flint. Виновна е крушата,
    която ражда бандите-революционери. Тези,
    кръчмарски лентяй създават терористически организации. В борбата за власт, терористите
    използват всички средства. Кого виниш за 30те
    хиляди убити преди9.9.1944 година ? Кой
    обяви война на българския народ? Бандитите,
    твоите герои flint,започнаха тази гражданска
    война. Тяхно дело е войнишкото въстание, омъщението на оранжевата геардия
    на Стамболов и отговора на героичното офицерство, обвинено за злата ни участ. На кого
    беше нужно септемврийското въстание. Не бе ли
    то дело на предателите Димитров и Коларов !! Не
    станаха ли тези ръководители от международен
    мащаб на терористическия интернационал , благодарение на пролятата българска кръв!!!!!
    Ами атентата в черквата света Неделя,! Кое е
    по-жестоко flint, убиствата на турския башибозук
    в Братцигово или убийствата под купола на
    Света Недяля!!!!
    За тези ли жертви отмъщахте след злокобната
    дата 9.9.1944 година ,,,,,

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.