Целият процес на политически преход в Скопие е бил контролиран, като основната цел е била да не се допусне възникването на български формации

Д. Църномаров е изключен за това, че е участвал в честване на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в България

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

След края на 1944 г. комунистическият режим в Югославия си поставя задачата да работи за разединението, отслабването и унищожаването на македоно-българските организации зад граница, като ударът е насочен срещу Иван Михайлов и Македонските патриотични организации в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия и Западна Европа.

През 1952 г. в. „Македонска трибуна“ пише за първите югославски емисари, „че тези сърбо-комунистически агенти на Тито уж са дошли, за да пишели статии или книги за Америка, но всъщност тяхната главна задача е да пропагандират пропадналата политика на влаховци, колишевци и титовци“. През 1953 г. Югославия дори се опитва да организира прояви в залата на македоно-българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Торонто, но се натъква на отпора на протойерей Харалампи Илиев. Той заявява: „Ние не можем да отпуснем нашата зала на комунист, на представител на комунистическото управление в Македония, срещу което ние се борим“.

Към края на 50-те години в Белград правят извода, че за да успее македонистката пропаганда зад граница, в нея трябва да присъства умерен и контролиран антикомунизъм. За целта се създава фиктивна група, която непрекъснато обявява преместването си в Германия, Франция, Холандия или Швеция. Започва да се твърди, че тайно в Европа се свикват „македонски“ конгреси, но през 1973 г. МПО достига до информацията, че „пропагандният материал на готово идва от Скопие“.

По-важни са разкритията за лицата, които извършват тази дейност. „Има и такива, които Интерпол е търсил заради нечестни техни постъпки. Има и титовци, които са в ролята на „критици“ към режима на Тито... Компанията не скрива, че скопските големци и управленията там счита за свои. Но е длъжна да ги критикува по някои точки - в интерес на главния план - да се работи против българщината... Тези неща са писани от централката само за демагогия, с други думи - за да бъдат заблуждавани някои наивници, които биха си казали: „Бре, тия хора са против Югославия, против Тито и неговото управление“.

На 8 март 1973 г. МПО съобщава, че представител на тази група, без да споменава името му, „преди години беше започнал да пише до покойния вече Любен Димитров (бивш редактор на „Македонска трибуна“) писма, в които се представяше като българин. Но други честни хора намериха за нужно да изпращат до Любена писма, в които същият хитрец ги уверява, че македонските славяни били от македонска народност“.

Години по-късно, през 1991 г., избухнал скандал в Скопие принуждава МПО да разкрие подробности. По това време новосъздадената партия ВМРО-ДПМНЕ е напусната от Драган Богдановски, смятан за неин създател. В статията „Дали ВМРО-ДПМНЕ плува в български води“, той се разграничава от Любчо Георгиевски, тъй като е присъствал на срещата на ръководството на МПО в Детройт на 1 и 2 ноември 1991 г., „пропускайки“ да спомене, че той също е бил там. По този повод на 26 декември МПО дава подробности за срещата, но и изнася информацията за контактите си с Драган Богдановски: „може би той (Д. Богдановски) ще си спомни за неговото желание да бъде редактор на „Македонска трибуна“... Или той не си спомня за срещите, които е имал с членове на МПО“. Така е разкрито, че той е човека, който в миналото се е представял като българин, а в същото време е агитирал в полза на югославския македонизъм.

Окончателното разплитане на случая стана през 2013 г., когато Любчо Георгиевски обяви, че „Богдановски има досие от най-малко хиляда страници, в които дава известия за УДБА“. Тази информация е потвърдена от Божин Павловски, за когото Д. Богдановски под псевдонима „Рашомон“ е предавал информация на югославските тайни служби.

Трудно е да се каже кога точно е станало пречупването на Драган Богдановски. Неговият дядо е участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. в четата на Атанас Бабата от Пазарджик. През 1948 г. е арестуван и осъден на 4 месеца затвор, но през 1950 г. напуска Югославия, а от 1954 г. обявява, че създава Македонския национален фронт и издава вестник „Македонска искра“. През 1958 г. се премества в Норвегия, където твърди, че „издава“ македонистките списания „Македонска лоза“, „Свободна Македония“, „Македонска нация“ и вестник „Македония“. През 1972 г. организацията му се трансформира в Движение за освобождение и обединение на Македония (ДООМ).

Дейността на Драган Богдановски е наблюдавана от близките на Иван Михайлов, а според неговия личен сътрудник Вида Боева-Попова, по това време той се „вмъкваше по емигрантските лагери в свободния Запад, за да клевети оцелелите млади хора от ярема на титовата Югославия, да бъдат върнати обратно в „рая“ на Тито. Начин за ликвидиране на българите емигранти. Другата задача на УДБА бе Драган Богдановски да фигурира като „редактор“ с името си на списанията, издавани в Белград и тайно пренасяни в Швеция и Норвегия, където бе гнездото на УДБА. За кражби бе търсен от Интерпол, а и за убийства“.

Официалната македонска версия твърди, че през 1977 г. Д. Богдановски е отвлечен в Париж и нелегално прехвърлен в Югославия, където е осъден и излежава 11 години затвор. Според други обаче той е пренесен от ръководителя на УДБА в СР Македония Тошо Шкартов и по този начин е скрит от издирващия го Интерпол, а през последвалия период е обучаван от югославските служби. Факт е, че в края на 80-те отново се появява в Швеция, където формира Демократичната партия за македонско национално единство (ДПМНЕ), а през май 1990 г. в Берлин подготвя основаването на ВМРО-ДПМНЕ. В същото време в архива на югославската УДБА се пазят негови агентурни донесения от този период.

Това показва, че целият процес на политически преход в Скопие е бил контролиран, като основната цел е била да не се допусне възникването на български формации. Това ясно личи от последвалата съдба на българското крило във ВМРО-ДПМНЕ, представлявано от нейния зам.-председател Димитър Църномаров. При създаването на партията, в устава и е записано, че се налага ревизия на официалната македонска историография, поради което Д. Църномаров предлага да започне да се изнася истината.

Впоследствие чрез интриги от страна на групата около Д. Богдановски, във ВМРО-ДПМНЕ се налага разбирането, че „сега не е времето“ за подобна ревизия. Въпреки че в края на 1991 г. Богдановски влиза в конфликт с председателя на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски поради провеждащата се „българизация“ в партията и я напуска, инфилтрираните агенти на УДБА продължават да разчистват българските елементи. През септември 1993 г. Д. Църномаров е изключен за това, че е участвал в честване на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в България. Той заедно с 3500 свои привърженици създава смятаната за българска ВМРО-Татковинска партия. На 8 март 1995 г. е арестуван и задържан за повече от три денонощия, като полицията конфискува цялата документация на партията и всички негови книги на книжовен български език. По време на тези разпити е удрян по главата с приклад от автомат, в резултат на което зрението му е увредено. На 18 октомври 1995 г. Д. Църномаров и активистите на ВМРО-Татковинска партия Христо Пецев и Григор Цурев са арестувани и отведени в окръжния затвор в Струмица. В контролираната от правителството в Скопие преса д-р Църномаров постоянно е обявяван за „българофил“. Като последица от този физически и психически тормоз, на 3 януари 1996 г. той получава инфаркт. Други малтретирани са Траян Годев, Тихомир Яйналиев, Димитър Николов, Лиляна Стоименова и др.

Това е само един епизод от пречупването на демократичният порив в днешна Северна Македония, вследствие на което ВМРО-ДПМНЕ се превърна в отявлена антибългарска партия, проводник на сръбските интереси край Вардар.