„Левски“ сгази австрийци с 3:0

Германските социалдемократи гласуваха за преговори за коалиция с Меркел

Ергодан заяви, че операцията в Африн ще бъде завършена в много кратки срокове

Памела Андерсън асистира на известен илюзионист

Ким Кардашиян пак се разголи

Видимостта на магистрала „Тракия“ е намалена поради мъгла АПИ съветва шофьорите да карат внимателно

Не вършим нищо незаконно, твърдят създатели на криптовалута

Кметове договориха методика за финансиране на общинските болници

Лозан Панов се е поставил над закона, като не е подал имуществена декларация пред Сметната палата

Бабинден бе отбелязан на площада в Несебър

Антон Недялков: Бях пред край на кариерата

Дейвид Джеймс ексклузивно пред „Труд“: Берба е елегантен и нестандартен

Пиян шофьор на руски тир ударил полицай с щанга по главата След като си купил още алкохол за из път, криволичил и се удрял в мантинелите

ВМРО: Гърци, не сте съвсем прави за Македония!

БСП внася сигнали в прокуратурата срещу кметове от ГЕРБ и Цветан Цветанов Управляващите отрекоха с документ, че всички препоръки на ДАНС за митниците са били изпълнени

Уди Алън: Дължа всичко на жените в живота си

На 82 години Уди Алън продължава да снима по един филм всяка година. Легендарният нюйоркчанин е един от най-успешните, награждавани и велики режисьори в историята на американското кино. Много малко актьори биха си позволили да откажат роля при Алън. Участието в негов филм е въпрос на престиж за почти всички изпълнители под слънцето. Дори скандалите от личния живот на Алън през годините не успяха да помрачат репутацията му на майстор на хумора, иронията, качествените диалози и великолепните психологически портрети. Най-новият филм на Уди се казва „Въртележка“ и представлява носталгично завръщане към детството на режисьора и спомените му за увеселителните атракции на плажа в Кони Айлънд, Бруклин през 40-те и 50-те години на миналия век.

-Мистър Алън, новият Ви филм „Въртележка“ ни отвежда в увеселителния парк на Кони Айлънд в Бруклин, Ню Йорк през 50-те години на миналия бек. Вие живеете в Манхатън, но сте израснал в Бруклин и често сте включвал сцени с Кони Айлънд във Ваши филми. Имате ли някакви по-специални спомени от това място?
-Да, много често прекарвах следобедите си в Кони Айлънд. Като дете – през 40-те години – постоянно ходех в увеселителния парк. Имам вълшебни спомени от там. Беше много интересно – живееш в Бруклин и всичко е толкова стандартно и градско, с улиците, дърветата, колите, сградите. Вървиш си из Бруклин из веднъж попадаш на това магическо място – Кони Айлънд. С плажа и атракциите, имаше шоута, представления, можеше да стреляш с пушка, да се блъскаш с колички. Фантастични и сладки изкушения на всеки ъгъл, пуканки, различни видове кухня… И изобщо не беше скъпо. Много често хората отиваха на плаж в началото на деня и после директно се отправяха към увеселителния парк. Плуване и печене под слънцето и после няколко часа на Кони – перфектна формула за развлечение. Най-славните дни на Кони Айлънд са били преди аз да се родя – в началото на XX век е било наистина вълшебно място. После постепенно качеството започва да спада. През 40-те аз хванах последните по-добри години на Кони, но не и най-добрите. Все пак успях да уловя малко от магията.

-Как гледате на промяната на Бруклин през последните години? Някои хора дори го наричат новия Манхатън. Днес Бруклин е епицентър на младите хипстъри и много трендове тръгват от там. Какво е вашето отношение към родния Ви район?
– Бруклин преживя великолепен ренесанс. По мое време районът беше чудесно място да пораснеш. По-късно стана свърталище на банди и качеството на живот се влоши. Постепенно, в последните 20 години, в Манхатън стана толкова скъпо за живеене, че много хора започнаха да се местят в Бруклин и отново вдигнаха нивото на района. Това се забелязва, когато отидеш там. Преди години участвах като актьор във филма на Джон Туртуро „Жиголо на средна възраст“, сниман в Бруклин и ходих всеки ден там. Оставах впечатлен от красотата на големите бели улици, старите сгради, подредените дървета. Наистина красиво място. Но и в Бруклин вече стана много скъпо за живеене.

-Бихте ли се преместил отново да живеете там?
-Не, аз съм закотвен в Манхатън, свързан съм с това място и не бих живял никъде другаде вече. Бруклин изисква друга психология и социална настройка– аз помня района като дом за представители на ниската средна класа, имаше и бедни семейства, всички ползваха един телефон, амалките в апартаментите имаше пластмасови маси. А Манхатън беше „Градът отвъд моста“. Място, което пленява въображението. Там, където имаше разкошни пентхаус апартаменти, изящни бели телефони, шампанско, клубове, концерти, партита. Тази фантазия имаше корени в реалността. Манхатън наистина беше това специално място. Аз израснах с мита за Манхатън и нямах търпение да се махна от Бруклин. На 19 години се преместих там и моментално се влюбих в Манхатън. Не бих се преместил обратно в Бруклин. А и съм твърде стар. Но винаги мога да се връщам там и да се къпя в носталгия по Бруклин.

– Едно от клишетата в киното и литературата е, че мъжът не може да разбере жените. Вие сте известен и с това, че сте създал някои от най-великолепните и добре изградени женски образи. На какво се дължи Вашия талант за разбиране на жените?
– В началото изобщо не можех да разбирам жените. Пишех и правех филми само и единствено за себе си. После започнах да излизам с Даян Кийтън и тя остави трайни впечатления в моето съзнание. Тя е интелигентна и чувствителна, знае много и е страшно артистична. В един момент започнах да гледам на нещата през нейните очи и започнах да пиша за нея. Нейната перспектива промени изцяло моето творчество. Харесвам сложните и интересни женски образи.

– Какво научихте за живота от жените?
– Научих много от всяка една жена в живота ми. С повечето все още съм в приятелски отношения. Жените в живота ми са ме насочвали към философията, олицетворявали са моите мечти и копнежи, научили са ме как точно да живея в Ню Йорк, окуражавали са ме, обогатявали са ме, направи ли са толкова много за мен и за кариерата ми. Сегашната ми съпруга Суб-И е изключителна. Тя е израснала като сираче, в ужасни условия, и е трябвало да се бори, за да оцелее, изградила е невероятно здрава психика и силен характер, за да се справи с трагичните обстоятелства на живота си. Ние дори не можем да си представим през какво е минала тя. Детството на Сун-И е немислимо. Живяла е на улицата, яла е сапун. Толкова много научих от нея. Дължа всичко на жените в живота си. Още като дете, моята братовчедка Рита ме водеше в Кони Айлънд и на кино и ме запали по Холивуд. Аз съм продукт на множество женски влияния.

– Ходихте ли в Сеул със Сун-И?
– Не. Тя много иска да отиде, но аз се надявам да умра преди това.

– Защо не обичате да пътувате?
– Наистина не обичам да пътувам. Обичам Париж, за мен това е втори дом, напомня ми на Манхатън. Обожавам други европейски градове. Но никога не съм бил в Южна Америка, Мексико, Израел или Китай, един път отидох до Канада. Доволен съм да си стоя у дома. В моя малък манхатънски балон. Нямам нищо против да си живея в рамките на 14-15 пресечки. Не съм приключенски настроен за разлика от моята съпруга. Тя още тази вечер би тръгнала за Сеул, после за Пакистан и – оттам за Афганистан.

– Все още ли свирите джаз в Ню Йорк?
– Да. Клубът е на две пресечки от нас, отивам, свиря на кларинет и се прибирам.

– Сега, когато Вашите деца са пораснали, разбират ли какво значат филмите на Уди Алън за хората? Осъзнават ли културното влияние на баща си?
– Не. Моите деца не ме взимат на сериозно. Ние със Сун-И не ги отгледахме по шоубизнес правилата, така да се каже. Те дори не са гледали повечето от моите филми. Аз съм просто един досадник вкъщи, който не е „в час“ и „не схваща нещата“. По никакъв начин не ме виждат като героична фигура или успял човек. Аз съм мачкан и тормозен от жена си и те виждат как тя определя правилата и доминира в нашия дом. Тя е силна и решителна, аз съм слаб и лесен. Тя е алфа-присъствието вкъщи. Моите деца не ме виждат да върша нещо специално, за тях не съм някакъв голям артист. Те ме виждат вкъщи, с домашната роба, да гледам бейзбол пред телевизора. Не са впечатлени от мен. Обичат ме, но не са впечатлени.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.