Уинона Райдър: Не ми пука от приказките за мен

Актрисата се върна от дъното

Уинона Райдър е една от иконите на 90-те години. Тя изгради репутация на секси бунтарка, която участва в смели и художествено издържани холивудски филми и не се страхува да експериментира. Райдър има роли в творби като “Едуард с ръцете-ножици”, “Невинни години”, “Малки жени”, “Пришълец: Възкресение”, “Дракула”, “Бийтълджус” и други. Тя имаше богато отразена от медиите връзка с Джони Деп, но в един момент славата и други фактори предизвикваха колапс в живота на актрисата. Официалното публично падение на Райдър символично идва с края на нейното десетилетие – 90-те. През 2001-а тя е арестувана след като се опитва да открадне дизайнерски дрехи и аксесоари от тузарски магазин в Бевърли Хилс на стойност няколко хиляди долара. Тя е неадекватна и на наркотици. Инцидентът осветява кризата в живота на звездата. Уинона признава за борбата с депресията и играта с дрогата. Краят на 90-те носи крах за една от кралиците на епохата. Но напоеното с носталгия съвремие ? поднесе възможността за възкресение и изкупление, а тя се възползва благодарение на перфектно озаглавения сериал “Странни неща”.

Уинона Райдър- Уинона, как Ви се отрази огромния световен успех на научно-фантастичния сериал “Странни неща”?

- Беше великолепно преживяване. “Странни неща” спаси кариерата ми и ми се случи в точния момент. Такъв разкошен екип и толкова интересна история. Носталгичен шедьовър, който върна спомените ни от 80-те години и оплете елементи от творчеството на Спилбърг, Карпентър и Кинг в една цялостна вселена от образи и идеи, към които хората просто искаха да се завърнат. А с успеха на сериала и аз се завърнах. Но не страдах особено от липсата на внимание към мен. Или пък от прекаленото внимание, когато името ми беше замесено в скандали и спекулации. Не ми пука от приказките за мен. Това е важно качество за всеки в този бизнес.

- Какво мислите за вашата репутация на вечна бунтарка?

- Трудно е човек да контролира общественото мнение за себе си. Донякъде съм съгласна с оценките на тези, които смятат, че не се вписвам в типичното холивдудско клише, но не съм и от хората, които искат съзнателно да култивират някакъв специфичен публичен образ.

- Може би това усещане за бунт е семейна черта. Вашите родители са творци от хипи средите, а Вие сте кръщелница на психеделичния гуру и легенда на контракултурното движение от 60-те години на миналия век Тимъти Лиъри. Доколко израстването в такава среда ви повлия?

- Нетрадиционните идеи и лайфстайл привички на родителите ми и Лиъри са от ключово значение за моето съзряване. Тимъти имаше нещо като наръчник със заглавие “Как да използваш мозъка си”. Там той пише: “За да мислиш самостоятелно, трябва да подлагаш на съмнение авторитетите и да се учиш как да се поставяш в състояние на отвореност на съзнанието, хаотична, объркана уязвимост, за да се информираш.” Той ми подари своя часовник, който аз все още нося. Много е хубав. И много типичен за Тим.

- Какви бяха отношенията Ви с него?

- Бяхме много близки. Той се държеше до голяма степен като кръстник. Помагаше ми с домашните, водеше ме на мачове. Но никога не съм присъствала, когато е взимал наркотици. Всъщност помня няколко момента, когато хора са били изхвърляни от къщата за такива неща. Тим много ме защитаваше. Той е един от най-впечатляващите хора, които съм срещала, и ми липсва всеки ден.

Уинона Райдър- В какви условия израснахте?

- От 7 до 10-годишна възраст живях с нашите в отдалечена комуна, без електричество, в Северна Калифорния, със седем други семейства. Като бях на 10 години семейството ми се премести в Петалума, Калифорния. Тогава вече бях пънкарка с къса прическа, която си направих в чест на Бъгси Малоун. Бях аутсайдер и още в първите дни в училище група момичета ме помислиха за слабо и женствено момче и ме пребиха с викове “Хей, педалче!”. Години по-късно срещнах една от насилничките, която не ме разпозна като своята жертва, но ме знаеше като младата звезда Уинона Райдър. Момичето поиска автограф, но аз я разпознах и й казах да си го начука.

- Кога за пръв път усетихте вкуса на славата?

- Имах огромен артистичен апетит и успях да си осигуря редовни и важни роли още в тийн годините. Станах звезда с “Бийтълджус” и “Опасно привличане”. Успехът обаче се разгръщаше паралелно с депресията, пищните холивудски партита, влюбването в неподходящите гаджета и взимането на наркотици. В един момент от живота ми всичко беше като в мъгла. Бях на викодин, диазепам, оксикодон и други вещества, за да се справя със стреса. Друсах се, за да избягам от капаните на славата и на собствената си нестабилна психика.

- Коя ранна роля е най-важна за Вас?

- Може би е “Опасно привличане”. Филмът е шокираща за времето си сатира за тийнейджърските самоубийства. С тази роля аз си отмъстих за тормоза в училище. Изиграх променило се популярно момиче, което с помощта на новопостъпил в училище социопат, изигран от Крисчън Слейтър, започва да убива популярните си съученички и да представя случките като самоубийства. В началото продуцентите не ме искаха, защото не смятаха, че съм привлекателна, не бях достатъчно красива за тях. Получих сценария от Майкъл Макдауъл, сценариста на “Бийтълджус”, и им се обаждах нонстоп. Отидох да се видя с тях, бях се издокарала и им казах, че дори не трябва да ми плащат. Толкова много исках ролята. Това беше първият път, когато играх полупривлекателна героиня.

- А в “Едуард с ръцете-ножици” вече играете красавицата на града. Как се възприехте в образа на сладка американска блондинка?

- Постоянно се шегувахме с режисьора Тим Бъртън за естетиката на моята героиня. Казвах му, че да ме пъхне в костюмче на мажоретка и да ми сложи руса перука е просто скандално. Не знам какво бях направила, за да заслужа това!

Коментари

Задължително поле