Украйна в ролята на жертва на чужди войни

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Изоставиха в беда братския народ, при това в период на национална катастрофа

В Украйна избират следващия президент. Преди първия тур кандидатите за славата бяха 39, за втория останаха двама – актьорът-комик Владимир Зеленский с малко над 30% и сега действащият президент Петро Порошенко с около 16%. Впечатляваща разлика в полза на шоумена. Дни преди втория тур той изглежда недостижим, но „Не казвай „Хоп!“ преди да си прескочил“, казват и украинците. Порошенко все пак е напълно изхарчен, масово отричан навсякъде в Украйна и наоколо, предизборно имаше почти 80% отрицателен рейтинг. Тъй като по време на мандата рязко увеличи капиталите си, но Украйна е в гражданска война, хаос и разруха.

Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Александър Турчинов признанава: „Намаляването на населението става за Украйна един от факторите, които заплашват не само националната сигурност, но и самото съществуване на нашата нация“. И какво от това, заявява Игор Гекко, водач на партия „Велика Украйна“! Забелижетелното е, че открито говори за плана.

Целта на реформите е „да се намаляват украинците с 1, 5-2 млн годишно, старите и болните да измрат, младите да вървят зад граница, за да пращат валута." Напомня на нашия хал! Изпълни ли се планът, оцелелите до броя на швейцарците 8-10 млн. имотни и богати украинци ще заживеят като в Швейцария. Създадена за целта е реформаторска група, получила е пари от МВФ, от особено активния там Сорос и от регистриран в Швейцария фонд „F4“. С много показателен състав - Фридман, Фельдман, Фишман, Фирташ - групата би помогнала на досегашния президент.

Доналд Тръмп не е забравил, че Порошенко открито подкрепяше Клинтън. Вашингтон управлява в тази страна, може да го предпочете като доказан русофоб. Чрез груби фалшификации и остри провокации - вече спретна такава през ноември в Керченския пролив. Обаче все още разполага с огромен финансов и административен ресурс. Той е решен на всичко, твърде много врагове си е създал, малък одобрителен знак от Щатите му е нужен. Има малко време за някакъв въоръжен сблъсък, за да подчертае, че в тази роля комикът Зеленский би бил несъстоятелен.

Вашингтон все пак може да предпочете шоумена, той също е контактуван с лица в Държавния департамент, свързани с демократическата партия. Битката в Щатите срещу Тръмп не спира. Като актьор Зеленский е способен да влиза във всякакви роли и в политиката, партията му примамливо се нарича „Слуга на народа“.

Него самия с много факти почти от всички страни в Украйна сочат като „слуга, клоун или джобен политик“ на милиардера олигарх Игор (Беня сред евреите) Коломойский, гражданин и на Израел. Когото пък също почти единодушно описват като забъркан в множество криминално-корупционни схеми субект, манипулиращ общественото съзнание и съзнателно дестабилизиращ обществено-политическия живот. Киевските власти официално го обвиняват в това, но спират дотук. Републиките в Донбас и Луганск го сочат като виновник за организирането на терор на тяхна земя, финансиране на военизирани фашизоидни структури, убийства на мирни жители и служители на вътрешния ред, обявяване на награда от $10 хиляди за подбрани глави.

Колоритна фигура. Открито поддържащ фашизирани структури, състоящи се от потомци на украински фашисти, избили през войната стотици хиляди евреи. Украинският политолог Погребинский нарича Коломойский „много опитен интригант, способен не само на двойна, но на тройна и четворна игра“. Преди пет години Зеленский по негова поръчка и в неговия тв канал „1+1“ много пъти в шоуто си „Вечерен квартал“ се е подигравал с хората в сепаратистките републики, наричал ги е „ватенки, дебили, сепаратци, пияндури“.

Москва няма никакви основания да се радва на успеха му. В навечерието на изборите Зеленский подхвърли поредица приятни за голяма част от избирателите изявления: че не е привърженик на войната, а бъдещето на непризнатите републики следва да се решава чрез преговори с Москва и евентуално чрез всеукраински референдум. След първия тур, за да конкурира Порошенко в антируската му риторика, зае обратната позиция: с Путин щял да общува „едва след като върне Донбас, Луганск и Крим и плати компенсации за окупацията им“.

Повечето украински избиратели са като нашите и някои други страни в Европа –инатливо си падат по шоумени, вълшебници и борци с демони, но не и по истински водачи или управленци. Минат година-две и започват да недоволстват и псуват избраниците вместо себе си. Не че имат богат избор, но все пак не би трябвало постоянно да кълват на голи куки. С какво явното протеже на олигарха Коломойский е за предпочитане пред олигарха Порошенко? Който с каквото си навъобразява, но не и с някакви факти за подходящи за властта достойнства, знания и умения.

Проруският кандидат Юрий Бойко, бивш вицепремиер по енергетиката, герой на Украйна, зае едва четвърто място на първия тур. Политиката на Кремъл по отношение на тази страна с братско по много линии в мнозинството си население е пълен провал. Носещ разнообразни, трайни и значителни по обем и стойност щети за самата Русия, но много по-големи за украинците, повечето рускоезични. Въпреки тези очевидни факти, населението на Украйна, елитите на тази страна се дърпат от днешната Руска федерация. А САЩ и колективният Запад просто се възползват богато.

Причините са комплексни, имат исторически корени, най-дебелите от тях са в комунистическото минало след Октомврийската революция. Дотогава такава държава въобще не е имало, а само територия с това название, дадено от поляците. Киевска Русь възниква там в края на IX в. с решаващото съдействие на България – носим в Киев Православието, езика, писмеността и културата. Върху част от земите на някогашната Кубратова България, повечето тогавашни хора са говорели на близки до нашето наречия. Исторически днешна Русия е дъщеря на Киевска Русь.

По различни времена части от днешна Украйна са владени от Златната Орда, Кримското ханство, Османската империя, Полша, Литва, Австро-Унгария. Велика Русия в продължение на четири века отвоюва части от тези територии от предишните им завоеватели, най-много от поляците. Девет области империята прилепва към украинските. Вече в състава на СССР към Украинската ССР болшевиките Троцки и Ленин придават още осем на изток и юг и тя излиза на Черно море. След 1945-а Сталин им дава още пет области, през 1954-а Хрушчов дава и Крим.

От такива парчета се състои днешна Украйна, наследила разноезичие, разнопосочие, противоречия и люти вражди както на запада с юга и изтока, така и вътре в тях. Кръв е проливана в миналото, пролива се и сега. Украйна е жертва на чужди войни, наследство от войните на съседни страни помежду им. Както и на днешния геополитически сблъсък на колективния Запад с Русия. Щом тя отслабне, тутакси Западът тръгва да й отнема украинските земи.

Още през 1917 г. Франция предлага на Централната Рада на Украйна 180 млн. франка, за да се отдели и поведе борба със Съветска Русия. Следващата година тръгва англо-американската интервенция. Век по-късно по признание на Държавния департамент САЩ хвърлят пет милиарда за майдана през 2014-а, Украйна поема антируски курс. Към Киев тичат полски, турски, британски и прочие съветници, военни и цивилни спецове по борба с вековния им враг - северния „мечок“.

А той все още се събужда от летаргията на Горбачовата перестройка и реформите на Елцин. През март 1991 г. 76,43% от гражданите на СССР са гласуват за запазването му. В Украйна за оставане в състава на СССР гласуват тогава 70,2%. Обаче Кремъл пренебрегна тези резултати, разпадна СССР, разгони и съюзниците си от соцлагера. Срещу приятни обещания от Запад. Днес Москва се муси на бившите републики и съюзници, цупи се на народите им. С ум не можеш да разбереш Русия, в нея може само да вярваш, пише поетът Тютчев. Не са много вярващите днес.

За да другаруваш с някого, трябва да го разбереш и едва след това да му вярваш. Щом Украйна беше отделена от Русия, се наложи да става независима. От нея преди всичко. Когато нейният президент Кучма написа книгата „Украйна не е Русия“, Елцин през 1993 г. разстреля руския парламент и извърши държавен преврат. В Киев това се случи през 2014 г. Отношенията между двете страни целенасочено се поддържаха почти изцяло между олигарсите в двете страни, политическите бяха сведени до минимум. Дори хората с руско самосъзнание не проумяват това.

Пръст не мръднаха в Кремъл, когато в Украйна се пръкнаха и бурно увеличиха национал-фашистките групировки, тероризиращи населението за всяка съпротива и дори самозащита. Помагат само частично на обявилите се за независими Донецка и Луганска републики. Безхаберни, недалновидни в своето самовлюбено равнодушие към украинците се оказаха политическият и другите елити в Русия след 1991 г. Изоставиха в беда братския народ, при това в перод на национална катастрофа. Тежък грях. Затова отново се налага да воюват за Украйна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи