Румънец начело на фракцията на Макрон Дачиан Чолош е компромис между Париж и Хага

Солистите Виктор и Евгения: Нашият хор помага да разберете Русия Започна турнето на Кубанския казашки ансамбъл в България

Газ битката САЩ – Русия сваля цената на горивото у нас В хъб “Балкан” се чака, освен руско и азерско гориво, и американски и египетски втечнен газ

Българите никога няма да надхвърлят 7 млн. души По най-лошия сценарий за 80 г. ще се стопим до 2 млн.

Алесандра Амброзио си почива в съседна Гърция

ЕС отложи до октомври решението за започване на преговори с Албания и Северна Македония

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 юни 2019

Купуваме 50% по-малко нови коли от гърците Германците ни изпреварват осем пъти по автомобили

Тръмп: Бих обмислил военно нападение срещу Иран, за да не се сдобие с ядрено оръжие

Образователният министър Красимир Вълчев: Още 113 училища стават иновативни 400 от 2400 школа въвеждат подобрения в преподаването

Есил Дюран в супер форма за лятото (СНИМКИ)

Синоптикът Петър Янков пред “Труд”: 30 000 гръмотевици ударили България за ден

Италия е първи приятел на САЩ

Кмет давал 30 000 лв. подкуп на общинар (обзор) Местен бизнесмен осигурявал парите за рушвета

Сухопътните сили на САЩ след трагедията в Чешнегирово: Обучаваме се в реалистична среда

Уморих се… предавам се… Живеем в свят, в който посредственото минава за добро, а доброто за гениално

След много, много години днес преподавах в университета за последен път.

Уморих се да се боря с телефоните, с УотсАп и с Фейсбук. Победиха ме. Предавам се. Отказвам се.

Уморих се да говоря за неща, които ме въодушевяват, пред младежи, които не могат да откъснат погледа си от телефон, на който непрекъснато получават селфита.

Разбира се, не всички са такива. Но стават все повече.

Допреди три-четири години призивът да оставят телефона настрана за 90 минути, дори да е само от добро възпитание, все още имаше някакъв ефект. Вече няма. Може би аз съм се изхабил твърде много в битката. Или пък не правя нещо, както трябва.

Но едно е вярно: много от тези младежи не осъзнават колко обидно и нараняващо е това, което правят. Освен това е все по-трудно да се обясни как работи журналистиката на хора, които не я потребяват, нито виждат смисъл да бъдат информирани.

Тази седмица в час стана дума за Венецуела. Само една от 20 студенти успя да каже основни неща за конфликта. Най-основните. Останалите нямаха никаква представа. Попитах ги дали знаят кой уругваец е в центъра на тази буря. Разбира се, никой не знаеше. Попитах ги знаят ли кой е Алмагро. Мълчание. Насила, от дъното на залата, само едно момиче измънка: „Не беше ли външният министър?“.

Така е за всичко.

Какво става в Сирия? Мълчание.

Коя партия е по-либерална или по-„вляво“ в САЩ – демократите или републиканците? Мълчание.

Знаете ли кой е Варгас Льоса? „Да!“ Някой чел ли е негова книга? Не, никой.

Съжалявам, че младежите не могат да оставят телефона дори в час. Да запознаеш толкова неинформирани хора с журналистиката е сложно. Все едно да преподаваш ботаника на същество от планета, на която не съществуват растения.

При едно упражнение, за което трябваше да излязат да търсят новина навън, една студентка се върна с новината, че по улиците все още се продават вестници и списания.

Идва момент, в който това да си журналист се обръща срещу теб, защото си научен да се поставяш на мястото на другия, развил си емпатията като основно оръдие на труда си.

И тогава виждаш, че тези младежи, които продължават да са умни, симпатични и топли както винаги, са измамени, че вината не е само тяхна, че липсата на култура, незаинтересоваността и отчуждението не са се появили у тях от само себе си.Любопитството им бавно е било убивано и всяка учителка, която не е поправяла правописните им грешки, ги е научила, че общо-взето нищо няма значение.

Когато човек разбере, че те също са жертви, почти неусетно сваля гарда.

Лошото накрая се оценява като посредствено; посредственото минава за добро; а доброто, в редките случаи, в които се появява, се празнува, сякаш е гениално.

Не искам да бъда част от този извратен кръг. Никога не съм бил такъв и няма да бъда. Винаги съм обичал да правя нещата добре. Възможно най-добре.

И не понасям липсата на интерес към всеки въпрос, който задавам и на който се отвръща с мълчание. Мълчание. Мълчание. Мълчание.

Те искаха часът да свърши.

Аз също.

*Леонардо Хаберкорн е уругвайски журналист, преподавател в университета ОРТ в Монтевидео

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (14)

  1. Ето затова руснаците построиха стена около кочината западен берлин! … а е трябнало около целия немски о6ор да я построят – защото немските говеда са сред първите значими семена на тази проказа в европа…

    1. ГЕрманците ЗА ТЕБ са „говеда“, защото ти отказа ха ТЕБ, балканския мангал, да им източва социалните помощи и пенсиите, да им изнасилва и убива момичетата и да се държи в германското общество като див звяр – монголец. Затова ЗА ТЕБ ГЕРМАНИЯ Е „кочина“. За нормалните хора не е, но за българските мангали е таква. И така трябва да бъде. Германия ви казва RAUS!!!

      1. Хапчетата шизи бедно, малоумно, хапчетата!
        … и като умреш, ако някой някога е сключил застраховка живот за те6е, и децата ти тогаз евентуално се сетят за теб и къщата на дядо ти на село докато вземат застраховката, да минат през кочината германия на път за България, да видят с очите си какъв идиот си бил.

    2. Берлинската стена е радост само за малоумни русофили и гнусни вонящи и пърдящи български мангали.

    3. Берлинската стена е радост само за м,а,л,о,у,м,н,и русофили и г-н-у-с-н-и в,о.н,я.щ,и и п.ъ,р.д,я.щ,и български мангали.

  2. Прав е този човек,неграмотността се разпространява бързо в целия свя. Не е само в Уругвай. И това е ужасно!

  3. Русофоб, ти си и българофоб. Това, за което говориш в Германия вече е минало. Германия става по-циганска държава и от България. Ако има някаква полза за нас от това, че сме бедни, е че имаме шанс да запазим културата си. Но за теб това е чужда дума, ти умееш само да мразиш и най-вероятно и не разбираш за какво говоря, нито разбираш, че в твоите изказвания няма никаква логика, а само омраза.

  4. Прав си бай Борко – не остана човек във форума , който да не е наясно, че говедото, наричащо себе си „русофоб“ е прост и озлобен натурален български ганювец. А това, че постоянно озлобен е само щрих към основната му характеристика.

  5. Тъжни факти красиво написани. За съжаление и то дълбоко съжаление, същото става у нас. Стремяхме се към капитализма, към Западна Европа, към парите и в крайна сметка към материалното, но така тихо и полека изпуснахме духовното. Защото няма защо да се заблуждаваме, ако в онези години една символична „Берлинска стена“ отделяше двата свята, то тя отделяше и материалния свят от духовния ( макар по-беден ). Тук се четеше, учеше повече, а западната култура, музика, танци пак се усвояваха, къде с повече труд, къде тайно. Но по-бедните материално години, бяха значително по-богати духовно, литературно, интелектуално. Е, оказа се че всичко си има цена. Мислехме че няма нищо по-хубаво от парите, сега ни остава да си припомним тъжната епиграма на Р. Ралин- „Миналото не се връща, само се преглъща“…

  6. Множко ми идва критиката – отвъд градивната е… Да, всичко тече, всичко се променя. Да, скучва се масиран културален упадък. На фона обаче на по-малък количествено, но затова пък с прекрасно качество, възход. Относно казаното за преподаването – да, все повече липсва онова уважение към преподавателя, което някога се възпитаваше и съществуваше по презумпция. Но, това само налага преподаването през мощна харизма, умения за хипнотично присъствие, създаване на тяга за познание и способност за събуждане на мотивация в студента… Някога, за да преподаваш, беше важно КАКВО знаеш. Сега учещият се е затрупан от информация. Вярно, по-обща от тази на преподавателя си, но въпреки това, достатъчно и на мига налична. Сега по-важното от какво казваш, е КАК го казваш. А всяко мощно ЗАЩО, тласнато от преподавателя чрез умението м да вдъхновява, вече създава и в него, и в обучаващите се, предостатъчно КАК да се изучи не само теоретично, а преживелищно, практически, „през тялото“, живо и практично, предлаганата насока. Да, светът понастоящем пресява… Въпреки привидния хаос и временна масова деградация, или вероятно именно и чрез нея, се гради нещо много по-качествено, не винаги виждано от малката ни мунданна панорама…

  7. Страхотен текст, потресаващ със своята достоверност и искреност! Отличен за Труд, онзи ден имаше статия и за у нас за родените с копчета по пръстите, дето са се заровили да зяпат и чаткат в телефоните и да се дзверят в ютюбето и не знаят те кои са и другите наоколо кои са. Дано Баев да е прав, че хаосът е привиден, а деградацията е временна. Дано!

  8. Един голям Хабер от мене на тоя Корн! А бе тъпак, щот си идиот затова не разбираш защо е така! Вече повече от 70 години няма сериозна война, която да концентрира страхът за живота у всеки човек на тая земя. Когато около тебе умира милиони политиката става ужасно важна, жизнено важна, а не като сега. Знаеш, не знаеш всеки има достатъчно храна, дрехи, Смартфон, Лаптоп, личен автомобил и квото си поиска, дори най-бедните! Направете една световна война от която да умрът 100 000 000, дръжте ги тия твойте студенти гладни с години, и да бачкат, като идиоти, та да видиш, как ще се интересуват от света и политиката, която искаш да знаят! Ама не си сам, като гледам коментарите тука.

    1. Идиотът си ти, олихофрен тролещ…
      Но не го вдяваш, щот си прост кат продънен кюнец…

  9. Админ не могу разобраться с регистрацией!!!Где просмотр правил форума увидеть???Спасибо

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.