Гол мъж застреля трима в денонощен ресторант в Тенеси Нападателят се издирва

Каан Урганджъоулу ще се жени Коварният Емир от "Черна любов" е със солидно образование

От Шумен до сцената на X-Factor във Финландия Викторио Ангелов стига до първото си живо предаване

Сръбският министър на отбраната отмени посещението си в Хърватия

Урфа е първият християнски град Регионът в днешна Турция и днес пази православни манастири и църкви

Заловиха бракониери с 1000 метра мрежи

Рокер избяга от полицаи, захвърли мотора си край Монтана

Легион от свищовски студенти превзе Колизеума на античния фестивал Натале ди Рома

Джеймс Камерън смята да заснеме още четири филма “Аватар”

Уникати от гаража: Шуменски бизнесмен вае купи от авточасти Валери Балабанов-Барни майстори по 10 месеца наградите в памет на приятеля си

“Природозащитници” искат да живеят в частна собственост

Адвокат Емануил Йорданов пред „Труд” за арестувания за бомбата на мача: Извършителят е преценил, че най-благоприятно за него е да се предаде в полицията

С биберон и козе мляко хранят 3-те мечета в Парка над Белица, ще ги пращат в Гърция, за да оцелеят

Цвета Караянчева: Нека президентът да каже да спрем ли санирането и магистралите

Корнелия Нинова: Задържането, 5 часа на улицата с белезници, е повече показност, отколкото съдържание

Унгария, Хърватия и Сърбия пазят нашите военни гробове

Никола Колев на гроба на своя боен другар, загинал край Драва и оставил пет деца сираци. Снимки: Димитър Бебенов

Ветерани на възраст между 90 и 95 години се върнаха по фронтовите места

Българското военно гробище в унгарския град Пейч е ремонтирано основно и всеки сънародник може да се чувства горд, когато го посети. Това видя наша делегация, организирана от Министерството на отбраната, която на другия ден след 9 май тръгна по стъпките на Първа българска армия. 17 ветерани от Втората световна война, воювали по тези земи преди 72 години, на възраст между 90 и 95 години, пропътуваха близо хиляда километра, за да почетат паметта на своите бойни другари. Те бяха водени от заместник-командващия Съвместното командване на силите генерал-майор Тодор Дочев и директора на дирекция „Социална политика“ в МО Иво Антонов.

Само преди две години това не беше така. Дошлите и тогава ветерани не можаха да прочетат имената на загиналите. Сега благодарностите в словата им бяха към българската и унгарската страна. Заслужава си да отдадем заслуженото най-вече на военния ни аташе във Виена, който отговаря и за Унгария – полковник Борислав Игов. За половин година с български средства 33 гроба на 110 наши войници, сержанти и офицери са получили съвсем друг вид. Не е било лесно, но днес нашият гробищен парцел е видимо по-добър дори от съветския.

Лично кметът на Пейч Жолт Паво дойде на официалната църковно-военна церемония не само да засвидетелства уважение, но и да каже, че българските гробове и паметници няма да останат без грижи. Посланикът ни в Будапеща Уляна Богданска подчерта, че мирното всекидневие на Европа днес се дължи и на тези български войници и офицери, които намериха вечен покой в лозята и чифлиците на Южна Унгария. Направи силно впечатление родолюбието, с което архимандрит Атанасий, протосингел на Западно- и Средноевропейската митрополия, отслужи заупокойната молитва за загиналите. Оказа се, че дядото на родения през 1983 г. отец от с. Окоп, Ямболско, е воювал по бойните полета на Втората световна война. Той е същият, който през септември м.г. служи на връх Каймакчалан при посещение на българска делегация начело с тогавашния началник на отбраната ген. Константин Попов. Трябва да помним тези, които отдадоха живота си за България и за обединена Европа, каза архимандритът.

93-годишният ветеран Никола Колев от с. Караджово, Пловдивско, взе пръст от гроба на своя селски, за да я занесе на неговите пет деца, които все още не знаят къде почиват костите на техния баща. Миналата година, казва той, идвах, но не можах да прочета нищо на паметните плочи, сега вече не е така. И благодари на тези, които са се потрудили да предадат за поколенията паметта за войната.

В Пейч е едно от по-малките гробища в Унгария, които съхраняват костите на български войници. Най-голямото е в Харкан. Представителната група на живите ветерани у нас, които вече наброяват около 2000, се поклони пред пред гробовете и паметните плочи на 1439 първоармейци, един югославски и 21 съветски бойци.

Когато бях млад, оставих копралята и тръгнах на война, разказва фронтовакът, носител на орден „За храброст“ – Борис Гърнев. Той е воювал по тези земи в състава на 11-и артилерийски Самоковски полк. Ветеранът поиска от кмета на Харкан да отдели една лехичка, в която воините от Пловдивския гарнизон да садят цветя в памет на загиналите във войната. Някои от членовете на нашата делегация намериха гробовете и паметниците на свои близки. Един от тях бе Валери Савов от Министерството на отбраната. Не успя да скрие сълзите си д-р Тодор Анастасов, когато се поклони на гроба на своя най-голям приятел Димитър Йорданов. Борис Гърнев донесе семена на цветя от Тракия, за да ги засее на гроба на Андрей Серафимов от Илинден, Гоцеделчевско.

Преобладаващата част от българските бойци и командири, погребани в Харкан, са от 11-и пехотен Сливенски полк, 24-ти пехотен Черноморски полк и 29-и пехотен Ямболски полк на 3-та пехотна Балканска дивизия и придадените към нея поделения, както и от 57-и пехотен Драмски полк, 58-и пехотен Гюмюрджински полк и 59-и пехотен Пирински полк на 16-а пехотна Беломорска дивизия, а така също и от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. По-голямата част загиват в най-голямата офанзива в периода 6-22 март 1945 г.

Гробището е издигнато от унгарския народ като израз на признателност за проявения героизъм на първоармейци при Дравската операция, наричана още Дравска епопея. То е открито официално на 23 септември 1956 г.

Първоначално в него са погребани 684 първоармейци, до първото официално откриване на 3 ноември 1951 г. те са вече 701 души. В процеса на обединението в гробището в Харкан са пренесени тленните останки от гробищата от 15 селища.

Както Унгария, така и Хърватия пази нашите военни гробове, а с това и уважението към Българската армия. В костницата до Вуковар са погребани 1027 български войници, офицери и доброволци, като 325 от тях са с неизвестни имена. Мемориалът бе осветен преди две години. В рамките на своя автопоход ветераните участваха във възпоменателно тържество заедно с нашия посланик д-р Таня Димитрова, представители на министерствата на отбраната и на бранителите и на армията на Унгария.

В Белград почитаме паметта на 33-ма наши воини, чиито кости лежат в българското военно гробище. Паметникът е обновен с усилията на военния ни аташе в Република Сърбия полковник Милчо Игнатов. На него са изписани имената на български воини пленници, починали тук през 1919 и 1920 г. Такива паметници имаме в четири столици – Букурещ, Белград, Виена и Будапеща. Те са строени от Министерството на войната през 1936 г. И днес са в отлично състояние.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Браво! Гробовете трябва да бъдат добре поддържани, а сметката ежегодно представяна на родните евроатлантици и германофили.

  2. Ми като сме се били за техната свобода ще ни поддържат гробовете, къде ще одат да не ги поддържат. Те кога са се били за нашта свобода? Ние тачим тия дето се биха за ншто освобождение от фашизъма. Ето например Майор Томпсън. Американските пилоти загинали над София също се бореха против фашисткото правителство на Богдон Филов. И на тях им направихме паметник. Вечна слава на падналите за свобода.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.