Уникален златен кръст реликварий с частица от Христовото разпятие е открит при разкопки на крепостта “Трапезица” във Велико Търново.

„Реликвата е изцяло запазена и бе намерена в апсидата на новооткритата църква 23.“, обяви археологът проф.Константин Тотев.

Проучвателят уточни, че кръстът е бил положен източно от стълба на олтарната маса и е лежал в специална малка камера, обмазана с хоросан и запечатана от всички страни. Находката е с тегло 75 г и се отличава с ювелирна изработка.

„Това е единственият кръст енколпион от чисто злато, намиран досега не само у нас, но и в света. Основната част от тези кръстове са изработени от бронз. На пръсти се броят екземплярите, изпълнени от сребро и злато, съхранявани в световните музеи. На този фон находката от Трапезица е от изключително значение, тъй като кръстът е златен и от тази група досега не е известен друг подобен екземпляр”, разкри проф. Тотев.

Археологът допълни, че кръстът е с височина 11 см, която включва и ухото за провесване, широчината му е 5,5 см, а дебелината – 1 см. Съставен е от две части, които се затварят и образуват куха кутийка, в която стои част от св. Кръст.

“Тези две половинки са закрепвани помежду си чрез шарнирна връзка, а в горния край кръстът отново чрез шарнир е снабден с масивна художествено оформена халка за провесване на верижка и носене пред гърдите. В случая тя е изработена от масивно злато, оформена е като многостенно тяло и е украсена с ниело техника. На трите видими страни на ухото в ромбовидни полета са представени три различни по форма гравирани разцъфнали кръстове, запълнени с ниело. Това е живачна смес, която при определена температура става изключително устойчива. Кръстовете са фланкирани от четирите страни с растителни орнаменти”, каза още проф. Тотев.

Рамената на кръста са правоъгълни, като в краищата си завършват с кръгли медальони. Разпятието е украсено двустранно с релефни изображения. “От едната страна в средекръстието е представено Разпятие Христово, а в медальоните в края на раменете са поместени допоясни светци. От другата страна в средекръстието е разположено релефно изображение на Богородица Оранта в цял ръст с ръце пред гърдите, обърнати с дланите напред. В релефните медальони в края на раменете са представени допоясни фигури на светци”, изтъкна проф.Тотев.

Изследователят поясни, че кръстовете енколпиони водят началото си от Мала Азия и изпълняват ролята на реликварии за съхраняване на парче от Честния и животворящ кръст. По-късно те намират широко разпространение във византийския свят. Кулминацията в тяхната изработка обхваща периода IX-XI век, но тиражирането им продължава и през палеологовото и постпалеологово време. Кръстът от олтара на църква 23 е изработен във втората половина на XII-XIII век и се причислява към групата, известна с неофициалното название „руски кръстове енколпиони“, тъй като тези култови предмети, изработени в престижни ателиета във Византия, започват масово да се копират и разпространяват в Русия през XII-XIV век.

Проф. Константин Тотев припомни, че Църква 23 беше открита в края на септември. Тя е разположена непосредствено до Западната крепостна стена. Отличава се с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Сред стотиците фрагменти, които специалистите изключително прецизно вадят от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост.

„Църквата се отличава с уникалните си фрески, които са рисувани през XIII век, когато е бил построен и храмът. Изключително качествените стенописи са изпълнени в стилистиката на Търновската живописна школа“, обясни проф. Тотев.

Сред десетките фрагменти, които специалистите са извадили от земята, се различават и човешки образи, а такива досега няма в стенописите на нито един от храмовете на втората търновска крепост.

“Много красива живопис. По качество и художествена стойност фреските тук надминават тези в църкви 13 и 2, които са най-хубавите на Трапезица. Досега сме открили три човешки фигури, които са изпълнени монументално, и глава с нимб”, уточни проф. д.изк. Константин Тотев.

Църква 23 е с широчина 4 м и дължина 10 м и единствена на Трапезица е долепена до крепостната стена, посочи археологът. Това е вторият храм от столично Търново с подобно разположение. Единствен неин аналог е църква 10 на Царевец.

Археологът попаднал на новия храм, проучвайки участък от около 40 м по протежението на Западната крепостна стена. Първоначално разкрил гробове и първокласен стенописен материал, а впоследствие се появили и основите на църковната сграда. Оказва се, че непосредствено до северната стена на храма започва некропол, от който досега са проучени шест гроба. Това вероятно е енорийска църква, която е обслужвала живеещите в квартала занаятчии и търговци, не скри предположенията си професорът.

Това е петият новооткрит храм на Трапезица през последните около 10 години. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния сектор на крепостта. Доц. д-р Мирко Робов е откривател на църква 21 в югоизточния сектор. Миналата година доц. д-р Деян Рабовянов попадна на църква № 22 в южния сектор на средновековния град, в чийто олтар бяха открити безценни реликви на християнския култ.

През този археологически сезон проф. Тотев работи в екип с още трима археолози, а пом.-ръководител на експедицията е директорът на Историческия музей в Раднево Пламен Караилиев. Заедно с тях са Надежда Ботева, ръководител на разкопките на крепостта “Хоталич” край Севлиево, и директорът на музея в Ботевград Рени Петрова. Със стенописната украса е ангажирана доц. д-р Диана Тотева от Регионалния исторически музей във Велико Търново.