Уникални хазарски ножове откриха край Велико Търново

Хладното оръжие е с врязана украса с издълбан жлеб и украса тип птиче око

Археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Илиян Петракиев изследва рядък тип ножове, на които е попаднал при разкопки на древната крепост Ряховец край Горна Оряховица.

„При проучвателните дейности открихме нож, който на никой от екипа не беше познат. Той е железен, дълъг е 23 см и вероятно е бил използван като боен. Хладното оръжие е с врязана украса, има издълбан жлеб и украса тип птиче око. Явно е бил свързан с представителни функции и е бил отличителен атрибут на притежателя си”, обяснява Петракиев.

Според проучвателя най-отличителното е, че ножът е с преходник, който е добавен вторично с т.нар. „ковашка заварка”.

„Оказа се, че в българската научна литература липсва информация за този тип ножове, но пък в руски източници открих доста данни. Според тях това са тип „алански” ножове, които се свързват със салтово-маяцката култура. Към нея спадат номадски племена като хазари, прабългари, печенези, алани”, споделя Илиян Петракиев.

Той е установил, че в Русия този тип находки датират от 8-10 век и са откривани най-често като гробни дарове при разкопки на надгробни могили. Намирани са и в при славянските култури по междуречието на Днепър и Дон, които са развивали търговски отношения с хазарите.

„Този тип нож е импортна стока от хазарския хаганат”, допълва Илиян Петракиев.

По-интересното е, че при проучването на крепостта Ряховец бил намерен и втори такъв нож, но по-малък и с костена дръжка като част от нея е добре запазена.

„Наличието на два еднотипни ножа от XIII век ме накара да се заровя по-задълбочено в книжовните източници и дори да се допитам до руски учен. Оказа се, че такива ножове, макар и като единични находки, са намирани в гробове на късни номади в състава на татаро-монголите. Това кореспондира с данните от разкопките, че крепостта Ряховец , както и други крепости в Северна България са разрушени вероятно от завръщащите се през 1242 г татаро-монголски орди на хан Бату, внукът на Чингиз хан. По това време хан Бату спешно напуска обсадата на Унгария въпреки, че е завладял почти цяла Средна Европа. Завръщането му било наложено заради смъртта на върховния хан Угедай. Целта на хан Бату била да претендира за трона, но не успява да вземе властта. По пътя си неговата орда оставя само пепелища, каквато съдба е сполетяла и крепостта Ряховец” , разказва археологът.

Илиян Петракиев уточнява, че при разкопките на калето тази година е възникнало предположение, че твърдината край Горна Оряховица е била обитавана и от уседнали номадски племена. Най-вероятно това са кумани, които са се заселили по българските земи и дори са оказали влияние в политическото управление на страната, като се знае , че почти всички владетели от Второто българско са с куманско потекло.

„Една от хипотезите е, че този тип ножове са се произвеждани от номадските племена, които са обитавали крепостта”, изтъква Петракиев.

Археологът разяснява начинът на изработване на канията на уникалния нож, засвидетелствано при запазени образци от руските степи. Тя е изработвана от дърво.

„Използвала се е дъска, която е била разцепена по средата. Във вътрешната страна е издълбаван жлеб за острието на ножа. Предвидено е било по-широко място за хладното оръжие, за да може то да бъде лесно изваждано, защото при навлажняване дървото се разширява. Двете дървени половинки на канията са се слепвали плътно и тя се е носела окачена на колана”.

Проучвателят разкрива, че на намереният в древната горнооряховска крепост нож ще бъде направен металографски анализ. Чрез експертизата ще бъде установен начинът на изработка на острието, както и сплавите, от които са използвани.

„Тези ножове, които са откривани по руските земи са изработени от трислоен пакет, съдържащ листове мека и твърда стомана с различно въглеродно съдържание. Известно е, че високовъглеродната стомана е твърда, но крехка, а нисковъглеродната -мека и еластична. Чрез тази технология се постига здравина и еластичност на оръжието, чието острие е било закалявано”, обяснява Петракиев.

Той не крие, че откритият на крепостта Ряховец експонат е уникален и с по-големия си размер. Известните от Русия подобни ножове достигат до 16-17 сантиметра.

Всички открития от проучването през последния сезон на древната крепостта „Ряховец” в Горна Оряховица, както и резултатите от лятната школа, ще бъдат показани в изложба тази есен на 21 окотомври, посветена на 55-годишнината от създаването на гороноряховския музей. Разкопките на историческия обект продължиха близо 2 месеца. Това бе трето археологическо лято за 15-членния екип, ръководен от Илиян Петракиев.

„Резултатите през тази година бяха насочени основно към стратиграфията на обекта. Събрани бяха данни за това колко време е продължавал животът на крепостта. Те променят първоначалната хипотеза на археолозите, че крепостта е била само гарнизонна част. Оказва се, че „Ряховец” е функционирала и като средновековен град“, обяснява историкът.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България