Управник-легенда започнал да строи “Асеновец”

Язовирът укротил прословутата сливенска бора

Над водната повърхност снегът вали... нагоре

Язовир „Асеновец“ вече има акт за публична държавна собственост, съобщиха неотдавна от областната администрация в Сливен. Информацията развълнува хората, защото им напомни за Георги Данчев. Той е бил председател на Окръжния народен съвет от 1965 до 1980 г. По-късно, когато бяха направени всякакви ревизии на социалистическото минало, не се е видяло нито веднъж някой да хвърли сянка върху образа на този човек. Защото как е работил, се вижда и днес: част от най-големите придобивки за града, включително и язовирът за питейна вода, са негов принос.

Бившият зам.-председател на ОНС Иван Чавдаров разказва, че пътищата били слабост на Данчев: „И имахме най-хубавите пътища в страната!“. При неговото управление са създадени новите жилищни комплекси, тогава е построена сградата на филиала към ТУ-София, тролеите са тръгнали по сливенските булеварди... Едва ли само защото държавата е решила да излее толкова много пари точно на това място. „Той беше един от последните възрожденци. Уважаваше църквата във времена на атеизъм, имаше идеали за по-добър живот за хората, за по-благоустроен град“, твърди Чавдаров.

С други думи, Георги Данчев имал големи мечти и не се плашел от затворени врати. Бил толкова енергичен, че се случвало да ходи до София по два пъти на ден. Последното го твърдят легендите и едва ли може да им се вярва. Но че е бил неуморен, е вярно. В Града под Сините камъни казват и още нещо: че той успял да укроти прословутите сливенски ветрове. А пък това ни връща към язовира.

Изграждането започнало през 1973 г. в землищата на Сливен и две планински села. Първоначално идеята била съоръжението да е за промишлени нужди, после станало и за питейно-битово водоснабдяване на 120-хилядния град. Проектът е на „Водоканалпроект“ към Министерството на строежите и архитектурата. Мъже, участвали в изграждането, разказват как мощни товарни камиони „КАМАЗ“ са пренасяли ежедневно огромни скални късове от Новозагорско към обекта. Строежът продължил 14 години. Язовирната стена „глътнала“ 4 190 665 лева (по цени от 1987 г.) За сравнение, средната заплата за страната тогава е била 234,75 лв., по данни на НСИ. В Сливен средната работна заплата вероятно е била по-ниска. „Асеновец“ е сред 54-те значими язовира в страната. Разположен е върху терен с площ от около 1 млн. кв. м, а чашата му има обем от близо 28 млн. куб. м.

Инвестицията е направена с държавни пари. Част от средствата, макар и неголяма, е дошла от т.нар.самооблагане на гражданите, за което днешните млади, а вероятно и техните родители, нямат представа. Всеки месец от заплатите на хората е бил отчисляван по 1% за изграждането на тролейбусните линии, „Асеновец“ и други обекти.

Георги Данчев не доживял откриването. През 1980 г. внезапно напуснал този свят. „Факт е, че благодарение на него е създадено уникално инженерно-техническо съоръжение, каквото много други градове нямат привилегията да ползват“, твърдят специалистите. А илюстрирано с фактите от живота, нещата изглеждат така: „Преди, като се спусне бората от Балкана, помита всичко, обледява проводниците, къса ги. Оставахме без ток. Случвало се е да останем и без вода, по два-три дни!“. Накратко, след появата на съоръжението Сливен забравил що е безводие и що е режим.

Малко пояснения и за прословутия сливенски вятър. Ползваме част от учебникарското определение, споделено в специализиран форум: „Сливенската бора /ударението е на последната гласна – б.а./ е студен, поривист, падащ вятър, който духа от планината към полето. Студеният въздух се спуска стремглаво. Скоростта може да придобие ураганен характер, над 120 км/час. Сливенската бора е опасно явление и нанася щети на посеви, дървета, сгради, стълбове, покриви. Често е толкова силна, че в комбинация с ниските температури, може да причини измръзване за минути“. Такива урагани помнят жителите над средната възраст. Последната значителна стихия, през 80-те г. на миналия век, изскубнала из корен тополи край река Новоселска в центъра, подмятала дебели клони като сламени клечки, строшила витрините на магазините по ларгото, вдигнала покриви, цели дървени бараки... Вече повече от две десетилетия подобно бедствие не се е случвало. Отвреме-навреме напомня за себе си, като през 2011 г., когато пулсациите на вятъра стигнаха до 150 км/час. Но иначе и да излезе силен вятър, лудува най-много за денонощие. И спира. Не е известно дали има някакви официални, компетентни изследвания на тези промени. Обяснението на сливенци е, че язовирът е запушил фунията, през която бората се е спускала от планината. И така климатът поомекнал.

Служителите на „Асеновец“, които се грижат за него, разказват, че във водите му има големи колонии от различни диви птици. А завали ли сняг, гледката била фантастична. „Над язовира снегът вали... нагоре! Вятърът се отразява във водното огледало на язовира, повдига снежинките и някак пречупва валежа нагоре под ъгъл от 45 градуса. Сигурно не е за вярване, но е великолепна картина!“, обясняват те. Обикновеният човек няма как да види, защото съоръжението е под строга охрана, достъпът е невъзможен.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи