82% от богатството в света отива при 1% от населението

Майка с бебе в ръце пропадна в улична шахта в столичен квартал

Агресия в дом за деца с увреждания в Габрово

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 януари 2018

Правят сергиите в Слънчев бряг еднакви

15-километрова опашка на ГКПП „Капитан Андреево“

Броят яхтите на българи в Гърция Удрят схемите за укриване на налози при транзит

Списък с 55 защитени специалности въвежда МОН

Религии против Истанбулската конвенция Светият синод обяви, че договорът поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация

Белгия намали равнището на терористична заплаха в страната

Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Утре стават 27 години от промяната на 10 ноември

Пленумът на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г.

27 години след промените от 10 ноември 1989 г.а едва ли има някой, който да твърди, че нищо не се е променило у нас. Тогава един вътрешнопартиен преврат под натиска на световните събития и раздвижване в Източна Европа беляза началото на дълъг, ама предълъг преход в България. Може да се каже, че цели две поколения вече живеят в други условия и ако ги няма мемоарите на политиците и изследванията на историците, те едва ли ще знаят какво точно е било в онези времена.

Напомняме на по-младите – на 10 ноември 1989 г. тогавашната управляваща партия БКП прави свой пленум в резиденция „Бояна”. Там към 15 ч следобед е оповестено решението да бъде сменен тогавашният вожд на партията и на държавата Тодор Живков. Съобщават го официално с няколко часа закъснение – чак привечер на същия ден. Затваря се една страница от историята на страната – цели 35 години Живков е бил начело на БКП. Той гледа стреснат и объркан от снимките на прословутия пленум. Сякаш не може да повярва какво точно се е случило.

Всъщност по-важно е какво ще се случи и се случва повече от четвърт век след това.

“Имаме недоразвито общество… Социализмът е едно недоносче… Главният фактор ще са хората… Обстановката ще е изключително тежка поне една-две години… Жалко, че аз не съм млад, за да развея байрака на митинговата демокрация… Имаме достатъчно мат’рял за митингова демокрация… На всеки човек му е необходимо огледало…” Това са изречения от последната реч на Живков, произнесена сутринта на 10 ноември 1989 г. пред същия този „исторически” пленум на ЦК на БКП. Само няколко часа преди да го детронират.

Управлението на Тодор Живков отдавна е в историята. Оценките за него са силно поляризирани и политизирани. От пълно отрицание до носталгично умиление и преклонение. Тя, носталгията, между другото, услужливо се експлоатира и до днес от всевъзможни производители на бира, колбаси, мляко и сирене. Все едно не знаят, че точно по времето на социализЪма дефицитът беше издигнат в култ от същата тази управляваща партия. Но какво да се прави – пазарът диктува какво да се купува и продава. Добре че тогава нямаше мобилни телефони, за да ни ги рекламират днес като „ренесанс на ретрото”. Поколението сега е друго – консуматорско, голяма част от него няма непосредствени спомени от онова време.

В България след 1989 г. се смениха 17 правителства, включително четири служебни. Тези дни избираме петия президент на страната. Имаме нова конституция, променяна вече няколко пъти, както и многопартийна система. Пътуваме свободно в чужбина, магазините са пълни, караме западни коли, строим магистрали и огради по границата, возим се в метрото, имаме демокрация, свобода на словото, пазарна икономика, прегръщаме се с новите големи братя във Вашингтон и Брюксел, членуваме в НАТО и Европейския съюз, скарахме се с Русия…

Ако това са плюсовете, оглеждайки се в огледалото, не можем да подминем и минусите. Голямо разслоение в обществото, бедност, корупция, несекващо политическо противопоставяне, разбити земеделие и промишленост, вечно реформиращи се и все нереформирани образование, здравеопазване и съдебна система, демографска криза, масова емиграция на младите в чужбина и т.н., и т.н. Да ни извинят читателите, но сигурно пропускаме още нещо важно. Като например масовото затъпяване на огромни групи от хора – сред тях са и доста политици, ромският (циганският) проблем, чалгизацията на нацията…

За финал ви предлагаме всеки свободно да интерпретира един лозунг от зората на демокрацията, белязал вечно несвършващия ни преход: „Всеки ден ще е така – до победата… „Дерзайте!

 

Стопихме се до 7 милиона души

На 8 ноември 2016 г. населението на страната е било точно 7 081 348 души. Вчера са се родили 139 бебета, а са починали 223 души.

По данни от 31 декември 2015 г. населението на страната е 7 153 784 души. Окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. сочи 7 364 570 души. По данни от предишното преброяване от 2001 г. населението на България е било 7 932 984, а през 1989 г. – 9 009 018 души.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Комунизмът си беше аномалия. Какво друго да се случи. Лошото, че народът късно разбра голямата измама – комунистите да станат капиталисти. И все още половината българи не са ясно, че каквато и бюлетина да пуснат, винаги излиза човек на комунистическата мафия. Другата половина го разбра и гласува с краката си. Всеки народ си заслужава съдбата.

  2. Комунизмът определено нямаше бъдеще.Но пък имаше далеч повече предимства от настоящето, в което живеем.Плюсовете му бяха много,но дойдоха други времена.Човек трябва да се нагажда според времето и обстоятелствата и да не живее с миналото.То няма да се върне.

    1. северняк, каквито и плюсове да има строй при който милицията може да те арестува, да те осъдят на доста годинки, а и на разстрел, само защото си казал, какво мислиш – нормален човек не би си го пожелал. А за мазохистите си има достатъчно сексиграчки, за да си начешат крастата. Виж, това че настоящето не е перфектно е много по-важно и много по-лесно поправимо. Просто трябва да приложим думите на един американски президент:“Не питай, какво родината може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея!“. И по този повод – аз се опитвам да защитя СВОЯТА родина – България – от пропагандните напъни на хора, които също в името на родината си пишат тук. Само дето родината им е Русия.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.